Обявяване на независимостта на България: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→‎История: за повече четивност трия маловажна инфор: историческа плоча в Две могили, възпоменателен медал, „цар“ произлизало от „кесар“
вместо текста на манифеста --> фото на документа + препратка в Уикиизточник
Ред 5:
Независимото Българско царство е признато от [[Великите сили]] през пролетта на [[1909]] г. От [[Освобождение]]то на България до обявяването на нейната независимост тя е [[трибутарно княжество]] спрямо [[Османската империя]].
[[Файл:SS.Forty Martyrs Church (Veliko Tarnovo) E1.jpg|мини|250п|ляво|Църквата „Св. 40 мъченици“, Търново]]
[[Файл:Bulgarian Indipendence Manifesto 1908.jpg|мини|250п|Манифест на цар Фердинанд I за обявяване на независимостта]]
[[Файл:Bulgaria Eyalet — Memalik-i Mahruse-i Shahane-ye Mahsus Mukemmel ve Mufassal Atlas (1907).jpg|мини|250п|Еялет България, османска карта от 1907 година]]
[[Файл:Eastern Rumelia Vilayet — Memalik-i Mahruse-i Shahane-ye Mahsus Mukemmel ve Mufassal Atlas (1907).jpg|мини|250п|Вилает Източна Румелия, османска карта от 1907 година]]
 
== Манифест ==
{{цитат|
'''Манифест към българския народ'''
 
По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна.
 
Оттогава и до днес, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о' Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи. Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля – да бъде според както той иска.
 
Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят.
 
Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.
 
Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България – свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.
 
Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния '''прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство''' и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.
 
'''Да живее свободна и независима България!'''
 
'''Да живее Българският Народ!'''
 
Издаден в древната столица на Българското царство Търново на 22 септември 1908 г., двадесет и втората годишнина от Нашето царуване
 
На първообразното със собствената ръка на НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО подписано:
 
ФЕРДИНАНД I
 
ПРИПОДПИСАЛИ:
* Министър Председател и Министър на Обществените Сгради, Пътищата и Съобщенията: [Ал. Малинов]
* Министър на Външните Работи и на Изповеданията: [Ст. Паприков]
* Министър на Вътрешните Работи: [М. Такев]
* Министър на Народното Просвещение: [Н. Мушанов]
* Министър на Финансите: [Ив. Салабашев]
* Министър на Правосъдието: [Т. Кръстев]
* Министър на Войната: [генерал Д. Николаев]
* Министър на Търговията и Земледелието: [А. Ляпчев]|}}
 
== История ==
Line 52 ⟶ 15:
 
=== Обявяване на независимостта ===
[[Файл:Bulgarian Indipendence Manifesto 1908.jpg|мини|250п|Манифест на цар Фердинанд I за обявяване на независимостта]]
 
{{уикиизточник|Манифест за обявяване независимостта на България}}
 
В нощта срещу 22 септември министър-председателят посреща княз Фердинанд I на яхтата „Хан Крум“ край Русе. Оттам цялото българско правителство и князът поемат към Търново. Царският влак, в който пътуват държавниците, прави почивка по маршрута си на гара [[Две могили]]. Там Малинов написва манифеста за независимостта, под който се подписват Фердинанд и министрите<ref>[http://btvnews.bg/1198985459-Manifestat_na_Nezavisimostta_e_napisan_na_gara_Dve_mogili.html Манифестът на независимостта е написан на гара Две Могили]</ref>.
 
[[Файл:20140614 Sofia 102.jpg|мини|250п|Паметникът на независимостта край [[Царски дворец (София)|Царския дворец]], пл. [[Княз Александър I (площад в София)|„Княз Александър I“]], София]]
[[Файл:Bulgarian Indipendence Manifesto 1908 Postcard.jpg|мини|250п|Пощенска картичка с манифеста, посветена на събитието]]
 
Независимостта на България е обявена тържествено на 22 септември 1908 г. в църквата „Св. 40 мъченици“. Княз Фердинанд I приема титлата [[цар на българите]]. На следващия ден [[Анексия на Босна и Херцеговина|Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина]].
 
=== Признаване на независимостта ===
[[Файл:Bulgarian Indipendence Manifesto 1908 Postcard.jpg|мини|250п|Пощенска картичка с манифеста, посветена на събитието]]
 
На заплахите с война от страна на Османската империя България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от [[София]] и от [[Виена]]), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към [[дипломация|дипломатическо]] признаване на българската независимост.
 
Line 69 ⟶ 35:
 
== Съвременни оценки ==
[[Файл:20140614 Sofia 102.jpg|мини|250п|Паметникът на независимостта край [[Царски дворец (София)|Царския дворец]], пл. [[Княз Александър I (площад в София)|„Княз Александър I“]], София]]
 
Български академични изследователи на историята анализират и оценяват по по своему акта от 22 септември 1908 г.