Капитулации на Османската империя: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
махам твърдения без източник; факт
махам твърдения без източници
Ред 6:
 
Тези договори им дават право в империята да откриват [[Консул (дипломация)|консул]]ства, търговците им да извършват безмитен внос, чуждестранните поданици и граждани да бъдат съдени от свои [[съдилища]] и др.
 
{{факт|За първи път „[[капитулация]]“ е сключена между френския крал [[Франсоа I]] и султан [[Сюлейман]] през [[1535]] г.|2017|8|9}}
 
От 18 век нататък (1740 г. на Франция), и по-специално от времето на султан [[Мустафа III]] чиято майка като [[валиде султан]] е с рождено име ''Жанет'' (осм. ''Емине''), режимът на капитулациите дава все по-големи привилегии на европейските [[търговец|търговци]] и подчертава второстепенното положение на османската държава в международните политически и икономически отношения. През 1761 г. [[Високата порта]] установява дипломатически отношения и подписва капитулация и с [[Кралство Прусия]].