1989 Голяма награда на Япония: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м с --със пред с,з |
м с --със пред с,з |
||
Ред 29:
===Квалификация===
Както се очакваше Макларън отново бяха най-бързи в квалификациите, като Сена постигна време, половин секунда от съотборника си Прост, за да вземе пола. Ферари-тата на [[Герхард Бергер]] и [[Найджъл Менсъл]], окупираха втората редица, следвани от [[Уилямс]]-а на [[Рикардо Патрезе]] и [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]]-а на [[Алесандро Нанини]]. Топ 10 окупираха още, Тиери Бутсен с Уилямс, специалиста в квалификациите [[Филип Алио]] с Лола, [[Стефано Модена]] с [[Брабам]] и [[Никола Ларини]] с [[Осела]]. Трикратният световен шампион, Нелсън Пикет с [[Лотус]]-[[Джъд (двигател)|Джъд]], остана 11-ти, докато [[Бернд Шнайдер (пилот)|Бернд Шнайдер]]
===Състезание===
Ред 35:
На старта Прост потегли по-бързо от Сена, за да вземе лидерството към първия завой. Всъщност старта на Сена бе толкова лошо, че дори бе позволен да бъде атакуван от Герхард Бергер, но бразилеца си запази позицията си. За първите няколко обиколки Прост отвори разлика пред Сена с около шест секунди, след което бразилеца загуби още две поради бавен стоп при механиците. С нови гуми Сена започна да намаля преднината си пред съперника си за титлата. Пилотите на [[Минарди]] имаха ужасният късмет и двамата пилоти да отпаднат още на старта като [[Луис Перес-Сала]] бе въвлечен в индицент. След като успя да вземе участие за състезанието, Бернд Шнайдер приключи участието си, след като спря болида си на старт-финалната права с повреда по скоростната кутия.
Менсъл, след като загуби две позиции на старта, успя да изпревари Патрезе за пета позиция. Ларини се свлече до 21-ва позиция, след като стартира 10-ти, след като той излезе от трасето в битка с Далари-те на Алекс Кафи и Андреа де Чезарис. Следващ интерес момент бе сблъсъкът между [[Тирел]]-а на [[Жан Алези]] и Бенетон-а на [[Емануеле Пиро]], но двамата продължиха макар
Зад двата Макларън-а, Герхард Бергер отпадна от състезанието в 34 обиколка с повреда по скоростната кутия, а девет обиколки по-късно последва и съотборника на Бергер, Найджъл Менсъл със счупен двигател. Опасността за Макларън от Ферари отшумя, след като третият в състезанието, Алесандро Нанини е доста назад от Прост и Сена, които водеха своя битка, не само за победата, но и за титлата. За това състезание пилота на Бенетон използва старата версия на двигателя Форд DFR, вместо новия HBA4, чийто двигател е на болида на съотборника Пиро, който приключи участието си в 33-та обиколка. [[Филип Алио]] бе следващият с повреда в двигателя в 36-та обиколка, след като бе седми.
| |||