Кузман Стефов: Разлика между версии

Кузо Стефов е роден през 1875 година в село [[Загоричани]], [[Костурско]] (днес Василиада). Учи първо в родното си село, в [[Костурско българско училище|Костурското българско третокласно училище]],<ref name="Бистрицки 52">Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 52.</ref> и в [[Цариград]]. През 1894 година е в [[Битолска българска класическа гимназия|Битолската българска класическа гимназия]].<ref>Борис Николов, Владимир Овчаров, „Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп“, ИК "Звезди", 2005, стр. 9.</ref> В 1898 година завършва с втория випуск класическия отдел на [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]],<ref name="Кандиларовъ 115">{{cite book |title= Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии) |last= Кандиларовъ |first=Георги Ст |authorlink= |coauthors= |year=1930 |publisher=Македонски Наученъ Интитутъ, печатница П. Глушковъ |location=София |isbn= |pages=115 |url= |accessdate=}}</ref> където се сприятелява с [[Лазар Поптрайков]], [[Лазар Москов]] и влиза в редиците на ВМОРО. Учителства в костурската паланка [[Хрупища]] (днес Аргос Орестико) като едновременно се занимава и революционната дейност, като агитатор. След ареста на [[Лазар Поптрайков]] през 1899 година оглавява [[Костурски революционен район|Костурския революционен район]] заедно с [[Павел Христов (революционер)|Павел Христов]] и [[Михаил Николов]]. Кузо Стефов е осъден след [[Нурединова афера|Нурединовата]] през 1901 година,<ref>Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 152.</ref> но съумява да избяга при прекарването му от Костур в [[Корча]] и става нелегален.

 

 

Вечерта на 24 февруари (11 по стар стил) 1902 година край село [[Шестеово]] четата на войводата е забелязана и предадена от турски селяни<ref>[http://www.promacedonia.org/obm1/4_1.html Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, т. I, София 1933, с. 138]</ref> или от поп [[Аргир Апостолов|Аргир Апостольовски]] от Жупанища.<ref name="Бистрицки 51">Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 51.</ref> Още същата вечер придошлият аскер обгражда четата. Кузо Стефов е ранен, а четникът му Малкото Наке убит с първите изстрели на турците.<ref>[http://www.angelfire.com/super2/vmro-istorija/Knigi/spompk12.html Кляшев, Пандо. Спомени, на македонска литературна норма], http://www.angelfire.com</ref> Смъртно ранен Кузо Стефов се връща при своята годеница Василка Иванова и се самоубива. Учителката Василка също се самоубива за да не попадне в плен.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 138.</ref> Останалата четници съумяват да избягат под ръководството на войводата [[Атанас Петров]].