Разлика между версии на „Делавари“

м
Bot: Automated text replacement (-2 годиш +2-годиш)
м (Bot: Automated text replacement (-2 годиш +2-годиш))
 
=== Борба за Охайо ===
След 1740 г. страната Охайо, която до момента е напълно ненаселена и е собственост на ирокезите, става убежище за много племена, бягащи от напредващото все по на запад бяло население и от властта на Ирокезката лига. Същевременно англичаните започват сериозно да гледат на разширяването на техните владения към западна Пенсилвания и източно Охайо. През 1744 г. англичаните получават разрешение от ирокезите да построят пост при разклонението на Охайо ([[Питсбърг]]). Французите също имат претенции към Охайо и през 1752 г. с помощта на индианските им съюзници от [[големи езера|Големите езера]] започват изграждането на верига от постове в цяла западна Пенсилвания, за да блокират достъпа на англичаните до Охайо. През май 1754 г. на конференция в [[Олбъни]] между представители на британските колонии и Ирокезката лига, ирокезите се отказват от Охайо и го отстъпват на англичаните. Когато племената в Охайо (минго, шоуни, делавари) научават за предателството на ирокезите сред редиците им избухва гняв и недоволство. Междувременно Вирджиния предявява претенции към Охайо и решава да действа. Колонията изпраща отряд от 130 мъже водени от 22 -годишния тогава [[Джордж Вашингтон]] да поиска от французите да освободят укрепленията в западна Пенсилвания. По пътя отрядът се натъква на френски войници и убива няколко от тях. С това се слага началото на Френската и индианска война (1754 – 1763). До момента индианците в Охайо стоят настрани от спречкванията между европейците, но след поражението на генерал Брадок в битката при [[Форт Дюкен]] на 9 юли 1755 г. колонистите на изток хвърлят цялата вина за това върху индианците и когато делегация делавари и шоуни пристига във Филаделфия да протестира срещу ирокезкото отстъпване на Охайо, индианците са заловени и обесени. Този акт на насилие отприщва дълго сдържаните гняв и омраза на индианците в Охайо срещу англичаните. Границите на Вирджиния и Пенсилвания са подложени на на невиждано насилие и до 1758 г. над 2 500 заселници са убити от индианците. През 1763 г. Френската и индианска война свършва, но не и войната с индианците в Охайо. Племената Охайо са едни от най-ревностните последователи на [[понтиак (вожд)|Понтиак]] във въстанието от лятото на 1763 г. През 1764 г. при Прескю Айзъл в Пенсилвания, полковник Джон Брадстрийт сключва мир с делаварите, [[минго]] и шоуните. Месец по-късно този договор е обявен за невалиден от генерал [[Томас Гейдж]] и на Брадстрийт е заповядано да атакува селата в Охайо. През ноември 1764 г. племената Охайо подписват мир с англичаните в Кошоктон, а Понтиак друг мирен договор на следващата година. Уплашени от въстанието, британските власти забранява заселването на запад от [[Апалачи]]те. Заселниците обаче не спазват забраната и продължават да навлизат в индианските земи. До 1774 г. вече западно от Апалачите има над 50 000 заселници.
 
През 1768 г. с договора от [[Форт Стануикс]] ирокезите потвърждават по-ранната цесия на западна Пенсилвания и Охайо, без да се консултират с племената в Охайо. Също така продават и земите в долините Саскуехана и Уайоминг. Заради това до 1770 г. почти всички делавари се изместват в [[Индиана]] и по време на [[американска война за независимост|Американската революция]] остават неутрални.<ref name="Sultzman"></ref>