Сеизмична вълна: Разлика между версии

Различават се две основни групи [[вълна|вълни]] — – обемни (P- и S-вълни) и повърхностни (вълни на Лав и вълни на Рейли).

При '''P-вълните''', наречени така от ''prima'' — – пръв, заради това, че се регистрират първи. Те са надлъжни вълни, тоест частиците трептят по посока на разпространението на вълната. Те могат да се разпространяват както в твърди тела, така и в течности и газове. P-вълните много приличат на [[звук|звуковите вълни]]. Аналогично на звука във въздуха, частиците тук се раздалечават и доближават една до друга и по този начин се осигурява разпространението на вълната. Някои животни имат способността да чуят P-вълните, докато хората усещат само разклащането, предизвикано от тях. Скоростта, с която се разпространяват е около 5000−7000 m/s в [[гранит]]а и над 8000 m/s в Земната [[Земя|мантия]] и [[Земя|ядрото]]. Във [[вода]]та скоростта им е едва 1500 m/s.

При S — – вълните (вторични вълни), земята се люлее периодично на двете противоположни страни. Тези вълни са напречни, тоест могат да се разпространяват само в твърда скала и по водната повърхност. Скоростта им е 60% от тази на P — – вълните, но са по-разрушителни

Вълните на Лъв причиняват хоризонтално разкъсване на земната повърхност. Открити са от А. Е. Х. Лъв през 1911 г. Те се разпространяват по-бързо от Вълни на Рейли, и са с 90% от скоростта на S — – вълните.

'''За течната фаза''', представена от пластова вода, скоростта на разпространение на сеизмичните вълни нараства с увеличаване на минерализацията в границите на 1500 - – 1600 m/s.При наличието на течни битуми (нефт) скоростта намалява (средната скорост на разпространение на сеизмичните вълни за течните битуми е около 1300 m/s).

'''Твърдата фаза''' определя скоростта на разпространение на сеизмичните вълни в "минералния„минералния скелет"скелет“. Тя зависи от скоростта на минералите, от които е изградена скалата. За скалообразуващите минерали скоростта на разпространение на сеизмичните вълни е в границите на около 5000 - – 8000 m/s.

Скоростта на разпространение на сеизмичните вълни за всяка скала, зависи от съотношението между трите фази, но и от нейните текстурни рсроености. Ако порите са изолирани и съществува непрекъсната връзка в минералния скелет, то влиянието на порестостта е малко- – вълната се разпространява по пътя с най-голяма скорост, т.е. по минералния скелет. Когато обаче микро и макропукнатини са свързани и образуват слой, който разделя "пластини"„пластини“ от минералния скелет, влиянието на този вид порестост е много голямо. Слоят от свързани пори е "екран"„екран“ за преминаване на сеизмичните вълни, като неговото" влияние е много голямо ако се запълнен с въздух.

- интрузивните скали са с уплътнена текстура (коефициента на порестост, клони към 0) и скоростта изцяло се определя от твърдата фаза; за тези скали скоростта на разпространение на сеизмичните вълни нараства от киселите (5 5000000 – -6 6200200 m/s) към базичните и ултрабазичните (7 7000000 – -8 8000000 m/s);

- при ефузивните скали текстурата е разуплътнена и се наблюдава повишена порестост; за тези скали едновременно влияят минералният състав и присъствието на течна и газообразна фаза.

При седиментните скали доминиращо е влиянието на коефициента на порестост, доколкото скоростта на разпространение на сеизмичните вълни за главните скалообразуващите минерали се променя в тесни граници (средната скорост е около 60006 000 m/s). Скоростта на разпространение на сеизмичните вълни за седиментните скали се променя в широки граници - – от 800 – -1 1000000 m/s за разуплътнени скали до 55005 500 – -6 6200200 m/s за плътните варовици и доломити.

Скоростта на разпространение на сеизмичните вълни при метаморфните скали зависи от какви скали са произлезли (скоростта за скалообразуващите минерали на тези скали), както и от проявлението на метаморфизма уплътняващо или разуплътняващо.