Скопска епархия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м с --със пред с,з
Ред 59:
Скопие е завладян от българския цар Калоян в 1203 година и той присъединява епархията, както и Призренската, към [[Търновска патриаршия|Търновската патриаршия]]. В 1204 година на катедрата е митрополит [[Марин Скопски|Марин]], който заедно с останалите български епископи приема [[Калоянова уния|унията]] и пише молба до папа [[Инокентий III]] за палиум. Това е единственото свидетелство за принадлежността на Скопие в началото на XIII век към диоцеза на българската църква. След това вероятно градът попада в ръцете на [[Стрез]], а след смъртта му в 1214 година – в тези на епирския деспот [[Теодор Комнин]], който поставя на престола в Скопие византиеца [[Йоан I Скопски|Йоан]], подчинен на [[Охридска архиепископия|Охридската архиепископия]]. От 1230 до 1246 година епархията е в България, но няма сведения дали е подчинена на Търновската или на Охридската катедра. В 1231 – 1232 година охридският архиепископ [[Димитър Хоматиан]] пише писмо до скопския епископ, с което обаче единствено се застъпва са скопския свещеник Драгомир и не става ясно на кого е подчинена Скопската епархия. Бистра Николова предполага, че тъй като в този период областта е управлявана от българския протосеваст Прибо, „много вероятно е Скопската епископия йерархически да е била включена към Българската църква, но поради близостта с Охрид и традиционните връзки с архиепископията духовниците на областта да се отнасяли при спорове към съда на Охридската църква“, която в началото на 30-те години на XIII век също попада под влиянието на Търновската патриаршия. Според [[Иван Снегаров]] при управлението на Стрез Скопие се връща към Охрид и той не смята, че Иван Асен II е предал епархията на Търново.<ref name="Николова 222">{{cite book |title= Устройство и управление на Българската православна църква (ІХ-ХІV в.) |last= Николова |first=Бистра |year= 1997 |publisher=Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location= София |pages=222 }}</ref>
 
При османското завоевание в XIV век епархията е подчинена на Охридската архиепископия. Остава подчинена на Охрид до 1557 година, когато, след възстановяването на [[Печка патриаршия|Печката патриаршия]], епархията минава под нейна власт и така славянското бгослужение и традиця в епархията се поддържат. В 1776 година, ссъс закриването на Печката патриаршия, епархията е подчинена на [[Вселенска патриаршия|Царградската]] и за епископи започват да се назначават предимно гърци. Славянският богослужебен език и писменост в епархията обаче продължават да се поддържат - свещениците и чиновниците в митрополията се избирали от местни хора. Едва в XIX век в някои градски църкви е въведен гръцкият. Населението е обложено с тежки църковни данъци, тъй като Патриаршията в края на XVIII век е в тежка финансова криза.<ref name="Маркова 97">{{cite book |title= Българското църковно-национално движение до Кримската война |last=Маркова |first=Зина |year= 1976 |publisher=Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките |location=София |pages=97}}</ref> Тези обстоятелства водят до това, че през 1835 година в Скопие избухва вторият конфликт в българската църковна борба между българското население и гръцките владици, след този във Враца от 1824 година.<ref name="Маркова 98">{{cite book |title= Българското църковно-национално движение до Кримската война |last=Маркова |first=Зина |year= 1976 |publisher=Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките |location=София |pages=98}}</ref>
 
В XIX век Скопската митрополия обхваща каазите Скопие, Крива паланка, Куманово, Враня и Тетово.<ref name="Маркова 71">{{cite book |title= Българската екзархия 1870 – 1879 |last=Маркова |first=Зина |authorlink= |coauthors= |year= 1989|publisher= Издателство на Българската академия на науките |location= София|isbn= |pages=71 |url= |accessdate=}}</ref>