Георги Йорданов (БЗНС): Разлика между версии

По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] той заема позицията на противник на включването на България във войната на страната на Германия. След 9 септември 1944 г. той отново се включва активно в живота на земеделската партия. Привърженик е на [[Г. М. Димитров]], а по-късно е член на опозиционния [[Български земеделски народен съюз - Никола Петков]]. Той заема с достойнство позицията, която се споделя и от [[Никола Петков]] против всякакво единодействие с политиката на [[ОФ]]. Заради пребиваването му в опозиционната група, след обесването на Никола Петков, през месец септември 1946 г. Георги Йорданов е въдворен под домашен арест в Априлци, където е принуден най-унизително да се разписва всеки ден в кметството. Умира на 23 декември 1950 г. Така си отива един достоен политик и българин, надарен с възхитителна ораторска дарба, любов към знанието и дълбока религиозност.

„''Да„Да искате от мен да се откажа от своето вероизповедание, в което съм израсъл – това никога няма да направя! Аз няма да бъда достоен да бъда министър на България, ако стана вероотстъпник и клетвопрестъпник и то за какво – за едно попикано министерско кресло. Никога!''“ – думи изречени по време на натиска, който му се оказва, за да мине в православното лоно преди да стане министър.

„''Младежта„Младежта винаги се е бунтувала справедливо против неправдите в живота и се е борила за велики дела и правда. Тя е била в челните редици в борбата за по-добър живот и за правда в него''“него“ – в слово пред ученици

„''Във„Във време на буря, когато кормчиите са заети с управлението на кораба и с неговото спасяване, не е почтено тия, които спасяваме, да застават с нож в ръцете си. Наистина, и сега е лошо, но има и по-лошо. Време е когато всички трябва да се сплотим и заработим с дружни усилия за спасението на българската държава от страшна катастрофа, към която я тикат мнозина и отдясно и отляво. Вместо да критикувате, елате да работим ''“ – реч произнесена на посещение в Русе през 1932 г.

„''Докога„Докога българският народ ще се събира в църкви и ще върви след катафалки? Докога ще оплакваме тия, на които другите отнемат живота? Не плачете за мене, аз изпълних своя дълг. Изпълнете и вие дълга си за свобода и демокрация''“демокрация“ Из надгробно слово при смъртта на земеделеца Замфир Филипов 1946 г.