|
| починал-дата = [[8 май]] [[1982]] '''(32)'''
| починал-място = [[Золдер (писта)|Золдер]], [[Белгия]]
| активни години = [[1977]] - – [[1982]]
| тим (ове) = [[Макларън]], {{Br}}[[Ферари]]
| стартове = 68
}}
'''Жил Вилньов''' е бивш пилот от [[Формула 1]], роден на [[18 януари]] [[1950]] г. в Сен-Жан-Сюр-Ришельо, Шамбли — – [[Квебек]], [[Канада]]. Пълното му име е ''Joseph Gilles Henri Villeneuve''. Баща е на [[Световен шампион във Формула 1|световния шампион във Формула 1]] за [[1997]] г. [[Жак Вилньов]].
== Начало на кариерата ==
[[Файл:Gilles Villeneuve 1979 Imola.jpg|ляво|300п|мини|Жил е седнал върху своето Ферари 312T4 на пистата Аетодромо Енцо и Дино Ферари, 1979 г.]]
Вилньов бързо се оправя от трагичното събитие и това проличава от представянето му през следващия сезон. През [[1978]] г. вече е официален втори [[пилот]] на [[Ферари]]. Успява да спечели първата си победа, и то пред родна публика — – на новооткритата писта в [[Монреал]], домакин на [[Голяма награда на Канада|Голямата награда на Канада]]. Понастоящем тази писта носи неговото име.
[[1979]] г. е изключително успешна за Канадеца, който успява да завоюва второто място в шампионата. Съотборник му е [[Джоди Шектър]], който става световен шампион през същата година.
През следващата година твърде много несполуки го преследват и той не успява да влезе в шестицата на генералното класиране. Взема само две 5-ти места в [[Монако]] и Канада и две 6-ти в [[Белгия]] и [[Германия|ФРГ]]. Затова пък през [[1981]] г. си възвръща предишните успехи. Взема победи в [[Испания]] и Монако и става 4-ти в Белгия.
Състезанието на пистата [[Золдер Сиркуит]] в Белгия се оказва последно за Жил Вилньов.
По време на квалификацията за [[Пол Позишън|пол позишън]] на [[8 май]] [[1982]] година, в третата си бърза обиколка Жил Вилньов се удря с почти максимална скорост в [[Марч]]-а на [[Йохен Мас]]. От тежкия удар, Жил излита заедно със седалката от [[кокпит]]а и се забива в предпазната ограда. Почива няколко часа по-късно в [[болница]], без да дойде в съзнание.
Жил Вилньов е голямата слабост на легендата и създателя на [[Ферари]] [[Енцо Ферари]], който след смъртта на канадеца е наистина потресен и престава да ходи на пистата.
== Кратка биография ==
“Ако„Ако някой ми беше казал, че ще ми изпълни 3 желания, то първото би било да се състезавам, второто - – това да е във Формула 1, а третото - – да карам Ферари....”“
Ако има име, което се носи като легенда в заводите на Ферари в Маранело, то това не е Шумахер, Лауда или дори Аскари, а Вилньов. Жил Вилньов. Име, под което в енциклопедията на автомобилния спорт, е отбелязано скорост и непримиримост, победа на всяка цена. Неговото мото е “Do„Do or die”die“ (''Всичко или нищо''). Цялата [[философия]] на човека и спортиста Вилньов може да се открие в известните му думи:
::''"Никога не мисля, че мога да се нараня, поне не сериозно. Ако вярваш, че това може да ти се случи, как може да се заемаш с подобна работа? Ако никога не си на повече от 80%, или колкото там е необходимо, защото мислиш за катастрофа, то ти не караш толкова бързо, колкото можеш. А ако не правиш това - – ти не си пилот. Някои момчета във Формула 1... ами за мен това не са пилоти. Те просто карат състезателни коли."''
И продължава:
:: ''"Нямам„Нямам никакъв страх от катастрофа. Никакъв страх. Разбира се, минавайки в завой на пета предавка, с метална стена от външната страна, аз не бих искал да катастрофирам. Все пак не съм луд! Но ако това става в края на квалификацията и ти гониш пол-позишъна, може би, предполагам, можеш да обърнеш гръб на страха"страха“.''
Канадецът е един от малцината, превърнали се в легенда още приживе, истинско бижу в света на [[Формула 1]]. Тих и скромен, той е изцяло отдаден на своя тим и мисълта за победа. В стремежа си към по-високи постижения стига дотам, че кара механиците да монтират по-големи полуоски на Ферари-то, за да може колата да издържи “нечовешкото”„нечовешкото“ натоварване, на което я подлага Вилньов. Може би това му отношение към техниката е отговорно и за сравнително малкия процент победи, но не бива да се забравя, че противници на канадеца са били последните шампионски Лотус-и 78 и 79, отличните [[Уилямс]], [[Брабъм]] и [[Рено (отбор)|Рено]] от края на 1970-те и началото на 1980-те години.
Жил Вилньов е роден на [[18 януари]] [[1950]] г. Той обаче винаги твърди, че всъщност годината е [[1952]], защото се е притеснявал да не би „напредналата”„напредналата“ му възраст на повлияе на босовете на тимовете, за които кара. Всички жители на малкия град [[Бертвил]] знаят чудесно кога младият Вилньов се движи по улиците: всичко това е съпроводено с рев на бензинов мотор и мирис на изгорели гуми. От това време е и първата му катастрофа: на път за съседния град, където живее приятелката му Джоан, Жил излита от мокрия път с над 150 км/ч, но по чудо се отървава без драскотина.
Голяма школа за него се оказват състезанията с моторни шейни в родната му [[Канада]]: "Всяка„Всяка зима имах поне три или четири падания - – говорим за скорости от над 160 км в час. Тези машини доста се хлъзгаха, което ме научи на много неща за контрола. А пък видимостта беше направо ужасна - – ако не си пръв не виждаш нищо... Отлично се развиват рефлексите, а и опасенията ми при състезания на дъжд изчезнаха"изчезнаха“. Вилньов доминира във „Формула Атлантик“ през [[1976]] година, като печели пол-позишън във всяко едно състезание. Дебютът му в тези серии е през [[1974]] година, като постоянно Жил се движи на границата на фалита, но въпреки това показва стабилни класирания. Постиженията му зад океана му осигуряват вниманието на отборите от Гран При, особено след като в един от неофициалните кръгове на „Формула Атлантик“ през
През [[1976]] г. успява да победи гост-съотборника си, фаворита за титлата във Ф1 – [[Джеймс Хънт]]. Той подписва договор да кара за МакЛарън в няколко състезания през 1976 г. Дебютът на Вилньов във Формула 1 е на абсолютно непознатата му писта [[Брандс Хетч]] за [[Голяма награда на Великобритания|Голямата награда на Великобритания]]. Свободните тренировки са съпроводени с толкова много завъртания, че специалистите се чудят какво изобщо търси този неизвестен канадец на пистата. В състезанието обаче, макар и след допълнителен питстоп (поради дефектен датчик) старият [[Макларън]] М23 с номер 40 завършва на 10 място от общо 41 участници в предварителния списък. Младежът демонстрира качества и се очаква да подпише договор за пълен сезон за 1978 с някой от по-силните отбори. [[Ферари]] обаче изпреварва всички, след отказът на МакЛарън да потвърди опцията си и през август те правят на Вилньов "предложение„предложение, на което не може да се откаже"откаже“: да кара за тима в GP на Канада на пистата Моспорт Парк като трета кола. Лично „Ил Комендаторе“ - – [[Енцо Ферари]] забелязва младежа и споделя, че му напомня за големия шампион [[Тацио Нуволари]]. Той се вслушва и в препоръката на бившия си пилот [[Крис Еймън]], който също е харесал младия канадец. Жил застава на старта с номер 21, но вече като втори пилот след сензационния отказ на Лауда да продължава да се състезава за Скудерията. Отпада след завъртане върху маслено петно. Следващото състезание завършва трагично: след сблъсък с Петерсон, Ферари-то излита в публиката и убива двама зрители.
През следващия сезон първи пилот за Ферари е бившата звезда на Брабъм Карлос Ройтеман, за Вилньов е отреден статута на втори. ▼
▲През следващия сезон първи пилот за Ферари е бившата звезда на Брабъм Карлос Ройтеман, за Вилньов е отреден статута на втори.
През [[1978]] нищо не е в състояние да спре дуото [[Марио Андрети]]/[[Рони Петерсон]] с техните всепобеждаващи [[Лотус]] 78 - върхът на технологията на прилепящия ефект. Основно поради проблеми с новите радиални гуми [[Мишлен]] [[Карлос Ройтеман]] печели само три пъти, а за Жил остава честта за първа победа, и то пред родна публика - на новооткритата писта на острова [[Нотр Дам до Монреал]]. 4 години по-късно тя вече ще носи неговото име. ▼
▲През [[1978]] нищо не е в състояние да спре дуото [[Марио Андрети]]/[[Рони Петерсон]] с техните всепобеждаващи [[Лотус]] 78 - – върхът на технологията на прилепящия ефект. Основно поради проблеми с новите радиални гуми [[Мишлен]] [[Карлос Ройтеман]] печели само три пъти, а за Жил остава честта за първа победа, и то пред родна публика - – на новооткритата писта на острова [[Нотр Дам до Монреал]]. 4 години по-късно тя вече ще носи неговото име.
За [[1979]] във Ферари е привлечен Джоди Шектър, а тимът конструира новото шаси Т4 с 12-цилиндров боксер. Въпреки финалния щурм на пилота на Уилямс [[Алън Джоунс]], който записва 3 поредни победи, пилотите на Ферари заемат първо и второ място, като Вилньов е само на четири точки от Шектър. Жил има малшанса да отпадне 3 пъти, а в GP на Италия завършва втори, на по-малко от половин секунда, стриктно спазвайки заповедите от бокса. Той знае че времето е пред него и не иска да нарушава отборната дисциплина. В негово лице специалистите забелязват един бъдещ световен шампион след трите победи, титаничната му битка с Арну за второто място на пистата [[Дижон-Преноа]] и други добри резултати.
През [[1980]] година обаче [[Ферари]] попада в дупка с неособено успешния модел Т5. Вилньов печели едва 6, а Шектър - – 2 точки. В края на сезона бившият [[Световен шампион от Формула 1]] напуска [[Формула 1]]. На пистата [[Имола]] Вилньов катастрофира тежко, като колата се преобръща върху пистата, но канадеца се отървава без контузии.
Следващият сезон, макар и не твърде успешен, е истинско мерило за качествата на канадеца. С новото си, но доста ненадеждно турбо-Ферари 126СК той успява да спечели две победи срещу смазващата конкуренция на Уилямс и Брабъм - – в Монако, където никой не успява да си обясни как Вилньов завършва цял след като колата влиза във всеки завой "със„със задните гуми напред"напред“, и в [[Испания]] - – на пистата [[Сиркуит де Харама]]. Показателно е и предпоследното състезание за сезона пред родна публика. В проливния дъжд Жил, който подобно на [[Аертон Сена]] и [[Михаел Шумахер]] по-късно, е неудържим на дъжд, успява да излезе на 3то място, но с повредено предно крило. Последното се вдига пред него всеки път когато пилотът мине през старт-финалната права. На въпроса дали не се е опасявал от [[Сигнални флагове във Формула 1|черен флаг]], Вилньов чистосърдечно казва, че тъй като не е виждал нищо от изправеното „крило“, едва ли е щял да види и флага.
Идва [[1982]] година - – нови надежди за успех в Италия с новия болид 126С2 с отличен турбо двигател V6. Тя обаче се оказва най-трагичната в новата история на [[Ферари]] и може единствено да се сравни с ужасната [[1958]], когато за шест месеца Ферари губят звездите си Мусо и Колинз и шампиона [[Майк Хоутърн]]. Нищо не предвещава подобен развой на събитията в началото на годината. Червените болиди имат проблеми в първите две състезания, но демонстрират огромен потенциал. За Голямата награда на Сан Марино част от тимовете обявяват бойкот, недоволни от някои решения на [[ФИА]], и Ферари са оставени да се състезават със себе си и турбо-пионерите Рено. Имайки предвид проблемите на френските коли, в Скудерията се уговорят да запазят позициите си след отпадането на Рено. Начело излиза Вилньов и до края е необходимо просто да завърши и да пести горивото си. Три обиколки преди края обаче той изненадващо е атакуван от [[Дидие Пирони]]. Докрая двете Ферари устройват невероятна гонитба като неколкократно разменят местата си. Колите се докосват няколко пъти - – и двамата мъже решени на всичко заради победата. Победител става французина, а обстановката във Ферари рязко се нажежава. Иначе тихият Вилньов не пести упреците си към съотборника си, който му отнема 5 години труд в отбора. Снимката, запечатала почетната стълбичка в [[Голямата награда на Сан Марино]] е особено показателна за това, което ще последва. Ферари от своя страна се опитват да замажат положението, което кара канадеца да се чувства крайно засегнат. Вилньов определя отношението си към [[Дидие Пирони]] като война, заклева се никога да не проговори на съотборника си и спазва това си обещание по най-страшния начин.
=== Трагедията ===
Две седмици по-късно на пистата [[Золдер Сиркуит|Золдер]] Вилньов излиза за последната си обиколка в квалификацията за място. Часът е 13,52 местно време. Решен на всяка цена да подобри времето на Пирони, той просто лети по пистата във вече четвърта бърза обиколка. Пред него бавно се движи [[Марч]]-ът на [[Йохен Мас]]. Немецът се опитва да даде път на Жил, но неволно препречва пътя му. С пълна газ Ферари-то се врязва в другия [[болид]] и след няколко салта пада на пистата. Ударът е толкова силен, че пилотът скъсва предпазните колани и е изхвърлен от колата в една от най-страшните катастрофи, заснети някога на лента. Жил Вилньов умира в болницата няколко часа по-късно без да дойде в съзнание.
НаЖил Вилньов умира на [[8 май]] [[1982]] година си отива един голям пилот и човек, който завинаги намира място в сърцата на феновете не само на Ферари, но и на Формула 1. Затова всички със затаен дъх следят синия болид на Уилямс, в който през 1997 година сяда отново пилот на име Вилньов - – синът Жак.
Великият [[Енцо Ферари]], съкрушен от гибелта на своя пилот, дава воля на чувствата си:
:"Хората казваха, че един ден той ще напусне Ферари, но аз никога не им повярвах, защото между мен и Жил имаше нещо голямо - – ние бяхме като баща и син...Миналото ми е белязано с мъка...баща, майка, брат, сестра, жена...живота ми е изпълнен с тъжни спомени. Поглеждам назад и виждам любимите си хора...и сред тях виждам лицето на този велик човек: Жил Вилньов.”
=== Бележити дати ===
[[8 октомври]] [[1978]], [[Голяма награда на Канада]], писта Ил де Нотр Дам - – Жил Вилньов печели първата си победа за огромна радост на собствената публика.
[[1 юли]] [[1979]], [[Голяма награда на Франция]], писта [[Дижон-Преноа]] - – в края на състезанието гумите Мишлен на първите три автомобила са крайно износени и им остава просто да завършат. Водят пилотите на Рено [[Жан-Пиер Жабуи]] и [[Рене Арну]], следвани от Вилньов. Няколко обиколки преди края канадеца решава, че може да се пребори за нещо повече, настига Арну и го атакува по невероятен начин. Сред дим от блокирани гуми Жил се устремява напред следван от по-бързото [[Рено (отбор)|Рено]]. В следващите три обиколки следва изключителна борба, съпроводена с редица изпреварвания и докосвания. По телевизията всичко това е съпроводено и с коментара на легендарния водещ на „ВВС“ [[Мъри Уокър]], който допринася за голямото напрежение. С минимална преднина Вилньов печели второто място и уважението на феновете.
[[26 август]] [[1979]], [[Голяма награда на Нидерландия]], писта [[Сиркуит парк Зеенворд|Зеенворд]] - – Вилньов настига и изпреварва водача Джоунс в завоя след старт-финалната права, и то от външната страна. При това Ферари-то излиза от завоя странично, превъртайки бясно гуми. За съжаление скоро след това се пука задна дясна гума и Вилньов е в тревата. Без да се колебае той включва задна предавка и се връща на пистата - – пълно олицетворение на концепцията "никога„никога не се предавай"предавай“. С "най„най-бързата триколка в историята"историята“ той се прибира в бокса, но повредите са неотстраними. След 19 години "подвига"„подвига“ му ще повтори [[Михаел Шумахер]] след сблъсъка си с [[Дейвид Култард]] на пистата [[Спа-Франкоршамп]].
[[31 май]] [[1981]], [[Голяма награда на Монако]] - – С упоритост и перфектни умения Жил записва първа победа за Ферари-турбо по тесните и хлъзгави улици на княжеството.
[[21 юни]] [[1981]], [[Голяма награда на Испания]], писта [[Сиркуит де Харама|Харама]] - – след невероятен старт от задна редица и грешка на водача [[Алън Джоунс]], Жил успява да задържи преследвачите си цели 80 обиколки благодарение на несъмненото си майсторство по техничните завои и на турбо-мотора на дългата права. Състезанието остава в историята под името "испанския„испанския влак"влак“ след като на финала Вилньов е следван плътно от няколко болида до самия финал - – първите пет коли се събират в 1,25 сек.
== Източници ==
*{{cite web | title = Жил Вилньов, профил в ESPN F1 | url = http://www.espn.co.uk/f1/motorsport/driver/1031.html | accessdate = 2013-12-28}}
*“„''Villeneuve – The Life of the Legendary Racing Driver''”“ by Gerald Donaldson
*[http://www.ddavid.com/formula 1]
*[http://www.forix.com Форикс]
*[http://www.parcferme.com F1 history by Paul Jeffrey]
*“„''Bitter dispute''”“ by Richard Seymour
*“„''The man and his Racing''”“ by Julie Gates
== Вижте също ==
* [http://www.villeneuve.com/ Официален сайт на пилота]
* [http://www.museegillesvilleneuve.com/ Музей на пилота]
* [http://www.ventisetterosso.it/ Ventisetterosso - – Salut Gilles]
{{СОРТКАТ:Вилньов, Жил}}
| 