Уикипедия

Йозеф фон Айхендорф: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
почистване на мъртви линкове, + 3 категории, енциклопедизация на препратките
м форматиране: 5x тире-числа (ползвайки Advisor)
Ред 26:
 
== Биография ==
Йозеф фон Айхендорф е роден в замъка Лубовиц край [[Рачибож|Ратибор]], [[Горна Силезия]] (дн. [[Полша]], [[Силезко войводство]]) в семейството на пруския офицер [[барон]] Адолф Теодор Рудолф фон Айхендорф (1756- – 1818) и съпругата му Каролине (1766–18221766 – 1822). Тя е потомка на благородническо семейство от Силезия и като наследство получава замъка Лубовиц. Бащата на Айхендорф от своя страна принадлежи към благородническия род на католици – Айхендорф, който се заселва в Силезия към 17в.
 
[[File:Joseph von Eichendorff.jpg|thumb|left|230px|Барон Йозеф фон Айхендорф]]
Ред 40:
През април 1808 г. двадесетгодишният Йозеф предприема образователно пътуване, което го отвежда през Страсбург до [[Париж]], а май същата година посещава и Виена. През лятото отново се завръща в Лубовиц, за да помогне на баща си в ръководството на имението им. По това време започва работа върху първото си произведение в [[проза]] – разказа „''Вълшебството през есента. Една приказка''“ („''Die Zauberei im Herbste. Ein Märchen''“).
 
През 1809 г. се сгодява за 17-годишната [[Алойзиа фон Лариш]] (1792- – 1855). През ноември същата година Йозеф заминава с брат си Вилхелм за [[Берлин]], където слуша лекции при философа [[Йохан Готлиб Фихте]] и се среща с Арним, Брентано и [[Хайнрих фон Клайст]]. През лятото на 1810 г. продължава следването си по [[право]] във Виена и през 1812 г. се дипломира.
 
От 1813 г. до 1815 г. Айхендорф участва в освободителните войни срещу [[Наполеон]]. Първоначално е част от т.нар. „''черни ловци''“ на майор Лудвиг Адолф Вилхелм фон Люцов, а след това като лейтенант влиза в редиците на Трети батальон на 17-ти Силезийски пехотен полк край изоставената крепост Торгау. След сватбата се присъединява към Първи батальон на (горнорейнския) Втори Рейнски пехотен полк, който навлиза в [[Париж]]. До края на 1815 г. Айхендорф е част от окупационните войски и едва през 1816 г. успява да се завърне обратно във Вроцлав.
 
[[Файл:Eichendorff.jpg|мини|left|Йозеф фон Айхендорф]]
През април 1815 г. Айхендорф сключва брак с годеницата си Луизе фон Лариш в църквата Св. Винсент във Вроцлав и август същата година в Берлин на бял свят се появява първородният им син Херман. През 1817 г. се ражда и дъщеря им Мария Тереза Александрина (1817–18941817 – 1894), през 1819 г. Рудолф Йозеф Юлиус, през 1821 г. – Агнес Клара и през 1830 г. Анна Хедвиг Йозефин. Родителите губят две от дъщерите си още докато са съвсем малки. Мъката им намира израз в цикъла от песни на Айхендорф „''За смъртта на детето ми ''“ („''Auf meines Kindes Tod''“) от 1832 г. Междувременно, през 1818 г. поетът на романтизма губи и баща си, който оставя след себе си много задължения. Поради тази причина много от владенията на семейството биват разпродадени, изключение правят замъкът Лубовиц и имението им в Зедлниц (дн. [[Чехия]]). До края на живота си Айхендорф тъгува за загубата на света от своето детство.
 
През 1816 г. Йозеф фон Айхендорф става стажант в Пруската държавна служба във Вроцлав, а пет години по-късно е назначен за католически църковен и училищен съветник за територията на западна и източна [[Прусия]] в [[Гданск]]. 1824 г. се издига до главен председателски съветник в [[Кьонигсберг]] . Заради длъжностите, които заема Айхендорф, през 1831 г. семейството му се мести в Берлин, където през 1841 г. той се издига до поста таен съветник. Прекарал особено тежка пневмония, през 1844 г. той се оттегля и на 56-годишна възраст излиза в пенсия. От юли 1844 г. Айхендорф и съпругата му Луизе се местят при най-голямата си дъщеря, която през 1837 г. се омъжва за пруския офицер Лудвиг Бесерер от Талфинген и оттогава живее с него в Гданск. През 1846 г. писателят превежда няколко религиозни [[драми]] от испанския писател [[Педро Калдерон де ла Барка]].
 
[[Файл:Zamek biskupi w Javorniku.jpg|мини|вляво|Замъкът Йоханисберг]]След смъртта на брат му Вилхелм през януари 1849 г. Айхендорф наследява неговото феодално владение в Зедлниц. За да избегне безредиците, предизвикани от [[Германска революция|Германската революция]] от 1848- – 1849 година, т.нар. Мартенска революция, семейството на автора отпътува за Дрезден, а след това бяга в Кьотен. Заради чернодробното заболяване на Луизе двамата съпрузи предприемат пътувания до различни градове, където тя да се лекува и да си почива, но безуспешно. Здравословното ѝ състояние продължава да се влошава и в началото на декември 1855 г. съпругата на Айхендорф си отива от този святумира на 63-годишна възраст. В този момент семейството живее в град [[Ниса (град)|Ниса]] (дн. Полша).
[[Файл:Eichendorff-Grab.JPG|мини|вдясно|Надгробната плоча на Йозеф и Алойзиа фон Айхендорф]]
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Йозеф_фон_Айхендорф“.