Дряновски манастир: Разлика между версии

Намира се в [[Северна България]] на 5 километра югозападно от град [[Дряново]] и на 15 километра от град [[Габрово]]. До него води асфалтов път. Обслужва се от железопътна спирка Бачо Киро, която до 20 октомври 1949 г. се казва Св. Архангел<ref>Указ № 844 от 17 октомври 1949 г. Обн. ДВ. бр. 243 от 20 октомври 1949 г.</ref>, на железопътната линия Русе-Момчилград.

МанастирскаМанастирската клисура има древна история. Първите хора я заселват през ранните праисторически епохи. Те обитават пещерите на масива Боруна и кухините в скалния венец Поличките. Най-старо е поселението на първобитния човек в пещера [[Бачо Киро (пещера)|Бачо Киро]], което датира от средния и късния период на старокаменната епоха (100 000 – 10 000 г. пр. н. еХр.). Археолозите проучват 5-метров културен пласт и разкриват над 6000 находки. Пещерата е благоустроена и пригодена за посещения от туристи.

На днешното място е възстановен през [[1845]] г. Както другите манастири, той е бил пазител на българския дух през време на петвековното османскаосманско иго. В него са намирали убежище [[Васил Иванов Кунчев]] - Левски, отец [[Матей Преображенски]] - Миткалото и други революционери. В манастира бил създаден революционен комитет.

Манастирът играе основна роля в подготовката на [[Априлското въстание]] в Първи търновски окръг, тук са струпани запаси от храни и оръжие. На 29 април 1876 &nbsp;г. в Дряновския манастир влиза четата на [[поп Харитон]] – първият бунтовнически отряд в Търновски окръг и България. Обградени от турците водят 9-дневна битка и повечето загиват за свободата на България. Разрушеният и опожарен манастир е възстановен частично и на 3 април 1877 &nbsp;г. главният му храм е тържествено осветен. Игуменът Пахомий Стоянов отслужва първата панихида за загиналите четници. Храмът е без стенописи, с пробит от турски куршум потир и дупки от турските шрапнели в зидовете, съзнателно оставени от строителите, за да не се забрави миналото и българското страдание. Благодарните потомци вдигат паметник – костница през 1897 &nbsp;г. на загиналите въстаници.