[[File:Petko-Bocharov-20101104-2.jpg|left|thumb|Петко Бочаров раздава автографи под формата на печат-[[екслибрис]] на представянето на книгата си „Лица и съдби от три Българии“, 4 ноември 2010 г.]]
През 1948 г. е осъден за даване на подкуп на следовател, който разследва брат му. Излежава присъдата, работи в рудник „Куциян“„[[Куциян]]“ в Перник. Между 1946 и 1982 година Петко Бочаров е агент на Второ управление на [[Държавна сигурност]].<ref name="РЕШЕНИЕ_111">{{cite web | year = 2010 | url = http://www.comdos.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=1059&Itemid=47 | title = Решение №111 от 17 февруари 2010 г. – печатни издания | publisher = Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА | accessdate = 17 февруари 2009 г}}</ref> Той е сред малкото публични фигури, сътрудничили на Държавна сигурност, които признават предварително и се извиняват за този факт.<ref>{{cite web | last = Делийска| first = Аделина| date = 3 декември 2008| url = http://archive.is/0JrR | title = Методи Андреев: Користта изяде главите на журналистите агенти| publisher = Новинар| accessdate = 7 септември 2012 г}}</ref>
Петко Бочаров има един син от първата си съпруга, която умира през 1978 г.
