Уикипедия

Планер: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
→‎top: Уикипедия:Пояснителни страници: френски редактирано с AWB
Редакция без резюме
Ред 1:
[[Картинка:Schempp-Hirth Ventus 2b glider being launched at Lasham Airfield in UK.jpg|мини|Планер]]
'''Планер''' (от [[френски език|френски]] ''planeur'', от [[латински език|латински]] ''planum'' - – плоскост) е безмоторен [[летателен апарат]] по-тежък от въздуха, с неподвижно [[крило]]. Лети от създаваната подемна сила на насрещния въздушен поток, което го прави силно зависим от възходящите въздушни потоци.
 
В България планера като понятие често се отъждествява само с [[Безмоторен самолет|безмоторния самолет]]. Специалистите в редица случаи наричат планер силовата конструкция на летателния апарат без двигателите.
 
Line 6 ⟶ 7:
 
Наблюденията на полета на птиците са подтикнали към построяването на [[махолет]]и и цяло семейство летателни апарати (безмоторен самолет, [[делтаплан]], [[Парапланеризъм|параплан]]), използващи начините на свободния полет (планиране във възходящите потоци, засилване и излизане от пикиране).
==История==▼
 
▲== История ==
Доказателства за съществуване на планери в Древен Египет (2500- – 1500 гг. до н. е.) е предоставил [[Исидор Уилям Дейчес]]
 
Емануил Сведенборг (1688- – 1772) е направил скици на планер приблизително в 1714 г.
 
В 1853 година е коструиран първият планер, вдигнал човек във въздуха. Конструктор е сър Джорд Кейли (1773- – 1857).
 
На границата на 19- – 20 век най-известният създател на планери е [[Ото Лилиентал]]. Създавайки и изпитвайки множество планери, успява да създаде удачна конструкция на балансиран планер с добри полетни характеристики.
 
== Начало на планерния спорт в България ==
[[Васил Златаров]] е началник на първата в България въздухоплавателна команда към ІІ пионерска дружина в София. Преминал обучение по летене с балон в Учебния въздухоплавателен парк в Гатчино край [[Петербург]] той и [[Харалампи Джамджиев]] през 1904 г. построяват двуплощни хвърчила ("хараграфов"„хараграфов“ тип) и няколко сравнително малки, но стабилни и сигурни в полет планери. С тях Златаров извършва показни полети по склоновете на Софийския военен лагер, с което той е първият българин, който лети с безмоторен самолет и поставя началото на безмоторното летене в България.
В края на 1925 година в [[Държавна аеропланна работилница (Божурище)|Държавната аеропланна работилница]] в Божурище са построени два безмоторни самолета. 1926 година се смята за начало на организираното безмоторно летене в България. На [[летище]] Божурище се организира обучение и практически занятия с летци, техници и курсанти за овладяване техниката на безмоторното летене. ▼
 
▲В края на 1925 година в [[Държавна аеропланна работилница (Божурище)|Държавната аеропланна работилница]] в Божурище са построени два безмоторни самолета. 1926 година се смята за начало на организираното безмоторно летене в България. На [[летище]] Божурище се организира обучение и практически занятия с летци, техници и курсанти за овладяване техниката на безмоторното летене.
Радетел за масовизиране на този спорт и организатор на обучението е капитан [[Георги Дреников]], който провежда първия курс за безмоторно летене през септември 1931 година на хълма "Църква" северно от село [[Симеоново (квартал)|Симеоново]], в непосредствена близост до [[Американски колеж в София|Американския колеж]]. През 1935 година след обучение в [[Германия]], майор Дреников получава лиценз за безмоторен летец и инструктор по безмоторно летене. През същата година, той организира първото Училище за безмоторно летене в България с името "Рилски Орел". Първото олимпийско отличие по този спорт е спечелено от майор Дреников на XI Олимпиада в Берлин през 1936 година. На 4 август с полски безмоторен самолет "Комар", кръстен "Рилски Орел", той завоюва бронзов медал. Безмоторното летене не е считано за олимпийски спорт, но тъй като е германски национален спорт, на победителите са връчени олимпийски отличия. ▼
 
▲Радетел за масовизиране на този спорт и организатор на обучението е капитан [[Георги Дреников]], който провежда първия курс за безмоторно летене през септември 1931 година на хълма "Църква"„Църква“ северно от село [[Симеоново (квартал)|Симеоново]], в непосредствена близост до [[Американски колеж в София|Американския колеж]]. През 1935 година след обучение в [[Германия]], майор Дреников получава лиценз за безмоторен летец и инструктор по безмоторно летене. През същата година, той организира първото Училище за безмоторно летене в България с името "Рилски„Рилски Орел"Орел“. Първото олимпийско отличие по този спорт е спечелено от майор Дреников на XI Олимпиада в Берлин през 1936 година. На 4 август с полски безмоторен самолет "Комар"„Комар“, кръстен "Рилски„Рилски Орел"Орел“, той завоюва бронзов медал. Безмоторното летене не е считано за олимпийски спорт, но тъй като е германски национален спорт, на победителите са връчени олимпийски отличия.
В зората на безмоторното летене най-високото отличие получено от български спортист е сребърния медал на майор Георги Дреников, завоюван на Първото световно първенство по безмоторно летене през юли 1937 година във Васеркупе - Германия. ▼
 
▲В зората на безмоторното летене най-високото отличие получено от български спортист е сребърния медал на майор Георги Дреников, завоюван на Първото световно първенство по безмоторно летене през юли 1937 година във Васеркупе - – Германия.
След Втората световна война планерния спорт е застъпен широко в аероклубовете към [[Доброволна организация за съдействие на отбраната|ДОСО]] за обучение на спортисти във въздушните спортове. За първоначално обучение и високо спортно майсторство са използвани предимно полски и чешки планери. В края на ХХ век структурите за обучение са закрити и тази дейност се провежда от създадени частни школи-клубове за въздушни спортове.▼
 
▲След Втората световна война планерния спорт е застъпен широко в аероклубовете към [[Доброволна организация за съдействие на отбраната|ДОСО]] за обучение на спортисти във въздушните спортове. За първоначално обучение и високо спортно майсторство са използвани предимно полски и чешки планери. В края на ХХ век структурите за обучение са закрити и тази дейност се провежда от създадени частни школи-клубове за въздушни спортове.
==Планеризъм==▼
 
▲== Планеризъм ==
Масовото производство на планери и обучение на безмоторни летци започва през 20-те години на ХХ век, когато настъпва истински бум за създаването на планерни училища. Множество пилоти от [[Втора световна война|Втората световна война]] са започнали своя път в такива школи. След завършване на войната, достъпността и относително ниската цена спомагат за широкото разпространение и практикуване на планерния спорт, наричан планеризъм.
 
За доставка на планера до мястото за начало на свободния полет се използва или летателен апарат от друг тип, или малък собствен [[двигател с вътрешно горене]], или такива с малък ресурс като барутен двигател или [[катапулт]]. За стартиране се използва наземна лебедка с дълго въже, както и старт от подветрения склон на планина с еластично въже, прилаган основно за планери за първоначално обучение.
 
В сегашно време, планерният спорт се явява общопризнато и масово увлечение в развитите страни. Съвременните планери, благодарение на достиженията на аеродинамиката и материалознанието, са способни да пролетят 50 км по права от височина 1 км. Опитните планеристи стартирайки от височина 1 км, като използват възходящите термални потоци, са способни да преминават стотици километри без нито грам гориво. Рекорда за непрекъснато планиране е с продължителност повече от 3 денонощия с дължина на полета над 2000 километра.
Ред 37:
Съвременните планери се отличават с голямо разнообразие: от свърхлеки, с тегло няколко десетки килограма до космическите совалки, със стартова маса над 100 тона.
 
== Източници ==
* '''Цаков''', Цветан, Мъже и криле, Държавно издателство "Техника"„Техника“, София, 1987
* '''Дреников''', Иван Г., Командирите на Въздухоплаването в България до 1944 година, Издателство КОНТЕКСТ, София, 2004. ISBN 954-8361-10-8
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Планер“.