Синтетичен елемент: Разлика между версии

В химията, '''синтетичен елемент''' или '''изкуствен елемент''' е [[химичен елемент]], който не може да бъде намерен в природата, а единствено може да бъде създаден по изкуствен път. До момента са създадени 24 такива синтетични елемента – това са елементите с атомни номера 95 – 118. Всички те са нестабилни и се разпадат.<ref name="synth"></ref> Периодите им на полуразпад са от 15,6 милиона години, до едва няколкостотин микросекунди.<ref name="transuranium"></ref>

Други седем елемента са били получени по изкуствен начин и са били смятани за изкуствени, но по-късно са открити и в природата, макар и някои от тях да са в много малки количества.<ref name="synth">{{икона|en}}{{cite web|url=http://encyclopedia2.thefreedictionary.com/synthetic+elements|title=Synthetic elements|work=encyclopedia2.thefreedictionary.com|accessdate=22 септември 2017}}</ref> Сред тях е плутоният, открит през 1940 г. Той е най-известният представител, поради употребата му за направа на ядрени оръжия и като гориво в [[ядрен реактор|ядрените реактори]].

Синтетичните елементи са [[радиоактивност|радиоактивни]] и се разпадат бързо до по-леки и стабилни елементи. Те са с толкова кратък [[период на полуразпад]] спрямо възрастта на Земята (4,6 милиарда години), че всичките им атоми отдавна са се разпаднали. Атоми на синтетични елементи се срещат на Земята, само като продукт на тестове с [[атомна бомба|атомни бомби]] или експерименти с ядрени реактори и [[ускорител на частици|ускорители на частици]], както и при [[термоядрен синтез]] или [[поглъщане на неутрони|неутронно поглъщане]].<ref name="transuranium">{{икона|en}}{{cite web|url=http://encyclopedia2.thefreedictionary.com/transuranium+elements|title=Transuranium elements|work=encyclopedia2.thefreedictionary.com|accessdate=22 септември 2017}}</ref>

Първият елемент, открит, чрез ситезсинтез е технецият. Откритието му запълнило празнината в периодичната система. Изотопът на технеция с най-дълъг период на полуразпад е [[технеций-98|⁹⁸Тс]] – 4,2 милиона години. От момента на възникване на Земята, до момента на откритие не е останал нито един технециев атом. Само минимални количества от него се срещат в земната кора, като продукт на спонтанно делене или неутронно поглъщане в молибденовите руди<ref name="Tc">{{икона|en}}{{cite journal | journal = Geochimica et Cosmochimica Acta | volume = 63 | issue = 2 | pages = 275 – 285 | year = 1999 | doi = 10.1016/S0016-7037(98)00282-8 | title = '''Nature's uncommon elements: plutonium and technetium''' | first = Дейвид | last = Къртис | last2= Фабрика-Мартин | first2=Джун | last3=Пол | first3=Диксън| last4=Креймър | first4=Джан | bibcode=1999GeCoA..63..275C}}</ref>. Технецият се среща в червените гиганти, в следствие на термоядрен синтез.

Първият открит ''„синтетиченсинтетичен елемент“''елемент е кюрий. Получен е през 1944 от Глен Сиборг, Ралф Джеймс и Алберт Гиорсо, чрез бомбандиране на плутоний с [[алфа -частица|алфа-частици]].<ref>{{икона|en}}{{cite web|url=https://www.britannica.com/science/curium-chemical-element|title=Curium|work=britannica.com|accessdate=22 септември 2017}}</ref> Малко след това са открити и америций, берклий и калифорний. Айнщайният и фермият са били открити от екип учени, водени от Алберт Гиорсо, през 1952 г, докато са изучавали радиоактивните останки при детонацията на първата водородна бомба. Откритите изотопи са [[айнщайний-253|²⁵³Es]] и [[фермий-255|²⁵⁵Fm]] с период на полуразпад – 20,5 дена и 20 часа, респективно.<ref>{{икона|en}}{{cite web|url=https://www.britannica.com/science/einsteinium|title=Einsteinium|work=britannica.com|accessdate=22 септември 2017}}</ref>

Няколко години по-късно са открити и менделевий, нобелий и лоуренсий. По време на Студената война, [[СССР]] и [[САЩ]] поотделно са открили елементите ръдърфордий и дубний. Наименоването и признанието на откритието на тези елементи дълго време се е оспорвало, но през 1992 г. [[IUPAC]] признава и двете открития, като споделени между двете страни.<ref name="transuranium"></ref>

Изброените в този списък елементи не се срещат в природата. Всичките са [[трансуранов елемент|трансуранови елементи]] и са с атомни номера по-големи от 94.<ref name="transuranium"></ref>

Всички елементи с [[атомен номер|атомни номера]] от 1 до 94 се срещат в природата, дорикато идъщерни някоипродукти отвъв тяхверигите дана саразпад вна минималнитория количестваи урана. За използване и практическитепрактически цели, те са получавани, чрез синтез.<ref name="synth"></ref><ref name="transuranium"></ref> С изключение на полония, франциярадона, актиния и протактиния, всички останали са открити първо по синтетичен път, преди да бъдат открити и в природата.