Северна Македония: Разлика между версии

Сръбското правителство провежда политика на [[сърбизация]] в региона, която включва системни репресии срещу българските дейци, промяна на фамилните имена, вътрешна колонизация, принудителен труд и интензивна пропаганда.<ref name=Banac/> За да подпомогне осъществяването на тази политика, югославското правителство разполага петдесетхилядна армия и жандармерия във Вардарска Македония.<ref name=Banac/> До 1940 г. по правителствения план за вътрешна колонизация в областта са основани около 280 сръбски колонии, съставени от 4200 семейства (първоначалните планове са били за 50 000 семейства).<ref name=Banac/>

 

 

В границите на [[Кралство Югославия|Кралството на сърби, хървати и словенци]] Вардарска Македония е поделена на Скопска, Битолска и Щипска област, а малка част е включена към област Враня. От четирите области през 1929 г. е формирана [[Вардарска бановина|Вардарската бановина]] в [[Кралство Югославия]].

{{Основна|Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 – 1944)}}

[[Image:Map of Bulgaria during WWII-BG.png|thumb|360px|България по време на Втората световна война]]

 

На 19 април 1941 г. българските войски навлизат във Вардарска Македония, като още преди това, на 13 април 1941 г., сръбската власт в Скопие е смъкната от местните българи и е избран кмет на града. Във Вардарска Македония липсват условия за разгръщане на масова комунистическа съпротива. [[Покрайненски комитет на Македония|Покрайненският комитет]] на [[Югославска комунистическа партия|Югославската комунистическа партия]] за Македония (ПКМ) начело с [[Методи Шатаров|Методи Шатаров (Шарло)]]<ref>[http://books.google.com/books?id=6WC5AAAAIAAJ&q=Shatorov+bulgarian&dq=Shatorov+bulgarian&lr=&hl=bg&pgis=1 Historical dictionary of the Republic of Macedonia, Valentina Georgieva, Sasha Konechni, Scarecrow Press, 1998, ISBN 0-8108-3336-0, p. 223].</ref><ref>{{cite book|url=http://books.google.com/?id=j_NbmSoRsRcC&pg=PA102&lpg=PA102&dq=Metodi+Shatorov+bulgarian+communist |title=Who are the Macedonians? Hugh Poulton, C. Hurst & Co. Publishers, 1995, ISBN 1-85065-238-4, p.102 |publisher=Books.google.bg |accessdate=28 April 2010|isbn=978-1-85065-238-0|year=1995}}</ref> отхвърля директивата да започне въоръжена съпротива и отказва да приеме българската войска за окупаторска.<ref>{{cite book|url=http://books.google.com/?id=HjSsAAAAIAAJ&pg=PA130&dq=Metodi+Shatarov+bulgarian+communist |title=Bulgaria during the Second World War, Marshall Lee Miller, Stanford University Press, 1975, ISBN 0-8047-0870-3, p. 131 |publisher=Google Books |year=1975|accessdate=28 April 2010|isbn=978-0-8047-0870-8|page=314|author1=Miller, Marshall Lee}}</ref> Методи Шатаров установява връзка с ръководството на БРП в София. Организират се куриерски служби, сериозни са и връзката със задграничното представителство на партията. По инициатива на Методи Шатаров Покраинският комитет на ЮКП става ПК на Българската работническа партия (комунисти) в Македония. Ситуацията се променя след смяната на пробългарското ръководство на партията под натиска на Югославската комунистическа партия в [[Коминтерн]]а. В периода 1941 – 1944 г. от [[Комунистическа съпротива във Вардарска Македония|комунистическата съпротива във Вардарска Македония]] загиват 445 души в борба с български полицейски и военни органи,<ref>Македонија во НОБ 1941 – 44 година, том 7, Историски архив на КПЈ, стр. 410</ref> което свидетелства за малочислеността на организацията в българските територии. През 1943 г. българските власти под силен германски натиск<ref>[http://www.ushmm.org/wlc/article.php?lang=en&ModuleId=10006804 ''The Holocaust in Macedonia: Deportation of Monastir Jewry''] United States Holocaust Memorial Museum</ref> извършват депортацията на близо седем хиляди евреи от областта.<ref>Mark Cohen, [http://www.ushmm.org/wlc/article.php?lang=en&ModuleId=10006803 The Holocaust in Macedonia: Deportation of Monastir Jewry], United States Holocaust Memorial Museum</ref> След преврата на [[Деветосептемврийски преврат|9 септември 1944 г.]] България се включва във войната срещу Германия и има основна роля за изтласкването на немските части от Вардарска Македония<ref>[http://books.google.com/books?id=A8X6UH58dlgC&pg=PA33&dq=450+000+bulgarian+army++1944&hl=bg&ei=lw4PTt4G0ar4Bq21nfUP&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=5&ved=0CDwQ6AEwBA#v=onepage&q&f=false Axis Forces in Yugoslavia 1941 – 45, Nigel Thomas, K. Mikulan, Darko Pavlović, Osprey Publishing, 1995, ISBN 1-85532-473-3, p. 33.]</ref>.

 

=== Вероизповедания ===

{{bar box

| title=Вероизповедания в Македония

По данни от преброяването в страната от 2007 г. населението на Република Македония наброява 2&nbsp;057&nbsp;000&nbsp;души.<ref>{{цитат уеб | година = 2005 | уеб_адрес = http://www.stat.gov.mk/pdf/kniga_13.pdf | заглавие = Книга XIII. Вкупно население, домаќинства и станови. | формат = PDF | труд = Попис на населението, домаќинствата и становите во Република Македонија, 2002 | страници = 52 | издател = Државен завод за статистика | достъп_дата = 2006-07-06}}</ref> Според преброяването от 2002 г. по-голямата част от населението (65%) изповядва [[християнство]]то (64% са [[православие|православни]]); 33% са [[ислям|мюсюлмани]] <ref>[https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/mk.html]</ref>. Жителите на републиката са се самоопределили етнически като:

* [[Македонци#Преобладаващ възглед в Република Македония|Македонци]] – 1&nbsp;297&nbsp;981 (64,2%)

* [[Албанци]] – 509&nbsp;926 (25,2%)

* [[Турци]] – 77&nbsp;959 (3,9%)

Република Македония е [[парламентарна република]] начело с [[президент на Република Македония|президент]], избиран за пет години. Висш законодателен орган в страната е [[Събрание на Република Македония|Събранието]], което се състои от 120 [[депутат]]и, избирани за четири години. Висш изпълнителен орган в държавата е правителството начело с [[министър-председател]].

 

 

Настоящият президент е [[Георге Иванов]] (ВМРО-ДПМНЕ). През май 2017 г. за министър-председател е определен лидерът на СДСМ Зоран Заев, който встъпва в длъжност на 1 юни с. г.