Междусъюзническа война: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-Външни връзки +Външни препратки) |
Редакция без резюме |
||
Ред 199:
=== Заключителна фаза на войната ===
==== Опити за примирие. Промени в оперативните планове ====
Румънското нахлуване през Дунав заставя кабинета Радославов да търси примирие със сърби и гърци. Български пратеници са допуснати в Ниш на 8 юли, но съюзниците отказват да преговарят с тях.<ref>{{Харв|Марков|1991|loc=145 – 146, 153}}</ref> Четири дни по-рано (4 юли) в Скопие [[Никола Пашич|Пашич]] и [[Елефтериос Венизелос|Венизелос]] се договарят да продължат бойните действия, докато България се съгласи на [[
След известни колебания, българското командване се отказва от плана за отстъпление към [[Конявска планина|Конявската планина]] и решава да задържи сърбите, които настъпват от запад в обхват на Осоговската планина, и гърците, напредващи на север по долината на Струма.<ref>{{Харв|Марков|1991|loc=136, 142 – 143}}</ref> На гръцкия фронт са прехвърлени (началото на юли) части от Първа и Трета армия. Главните сили на Трета българска армия заемат за отбрана [[Сливница|Сливнишката]] позиция, с което прикриват столицата от сръбско нападение, а левият ѝ фланг, усилен с 5-та пехотна дивизия, подготвя втори опит за пробив към [[Българска Морава]] през [[Власина]] и [[Сурдулица]].<ref>{{Харв|Марков|1991|loc=123 – 124, 142 – 143}};{{Br}}{{Харв|Христов|1922|loc=169, 187}};{{Br}}{{Харв|Дървингов|1925|loc=696}}</ref>
| |||