Рибарица (област Ловеч): Разлика между версии

Рибарица е провъзгласена за село 4 десетилетия след Освобождението. Още тогава ловешките, троянските и тетевенските първенци са се възхищавали на красотите на тази част от Стара планина, вкусвали са от пъстървата, гръмвали са по някой елен и глиган за домашен трофей. Тази форма на общуване може да се квалифицира като първата неорганизирана форма на туризъм. 1919 година младежи от туристическо дружество "Костина"„Костина“ посещават красотите на Рибарица. Тогава се появяват излетници от туристическо дружество "Златен„Златен панег"панег“ от град [[Луковит]], които правят тридневен излет до Рибарица.

* Кървавото кладенче - – на 3 километра от централния път на Рибарица по протежението на река [[Костина]], се намира кладенчето, в което е измита отсечената от турците глава на [[Георги Бенковски]].

Всяка година на [[25 май]] в местността “Костина”„Костина“ се провежда тържество в памет на Бенковски. Честването включва зрелищна възстановка на трагичното събитие. Всяка година актьори пресъздават сцената на убийството на Бенковски и залавянето на другарите му. Особено интересно е скачането на [[Захари Стоянов]] в ледените води на реката. Той единствен успява да се измъкне от засадата. По чудо остава невредим и се насочва към [[Троян]]. Няколко денонощия мокър, гладен и изтощен до смърт се лута из горите край селото. Помага му само овчарят Иванчо, за което по-късно губи живота си. Неговите потомци живеят в Рибарица и днес. Захари Стоянов е заловен и арестуван край троянските колиби.