Кносос: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 20:
== История ==
Първият дворец-храм на това място е бил построен [[2000 пр.н.е.]] и е разрушен около [[1700 пр.н.е.]] вероятно от земетресение (т.нар. ''период на старите дворци'' на минойската цивилизация. Преди него тук е имало селище от неолита. Вторият дворец, силно приличащ на [[лабиринт]], е построен веднага след този в ''периода на новите дворци'' и останките от него са достигнали до съвременността. Периодът 1700 – 1450 г. пр.н.е. е времето на най-голям разцвет на [[минойска цивилизация|минойската цивилизация]] и особено на Кносос. Дворецът е разрушен между 1628 и 1500 г. от земетресение и цунами след изригването на [[вулкан]]а на о.[[Санторини]], а силен пожар около 1450 г. пр.н.е. го унищожава окончателно. Това прекъсва и развитието на [[минойска цивилизация|минойската култура и цивилизация]], защото силни пожари с неизяснена причина унищожават и другите подобни дворци на Крит. След това на Крит се заселват микенците и преустройват двореца за свои нужди – така се появява ''Тронната зала''. След залеза на тяхната цивилизация, настъпил след [[Дорийско преселение|Дорийското преселение]], мястото не е застроявано. Въпреки това градът-държава Кносос продължава да съществува до ранно-византийския период. Тук са родени философът Епименид (VII—VI в. пр.н.е.), архитектът [[Херсифрон]] (VI в. пр.н.е.) и философът-скептик Енесидем (I в. пр.н.е.)
[[Файл:The_Parisian,_fresco,_Knossos,_Greece.jpg|слева|thumb|150px|[[Парижанка (фреска)|Фреска „Парижанка“]], жрица божества, XV век до н. э. Археологический музей Ираклиона]]
Наименованието Кносос е известно по древногръцките споменавания на главния град на Крит. Анализът на римски монети, намерени в околността на разкопките и по хълма Кефала разкрива надпис Кносос или Кносион на лицевата страна и изображение на Минотавъра или лабиринт на реверса. И двете изображения са свързани с мита за о цар Минос. Тук е имало римско селище Colonia Julia Nobilis Cnossus, а римската колония е включвала хълма Кефала<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://antiquatedantiquarian.blogspot.bg/2015/04/the-minoans-aegean-decline-and-bronze.html | заглавие=The Minoans: Aegean Decline and the Bronze Age Collapse |достъп_дата = 23 септември 2017|език= en}}</ref>.
== Откриване ==
Критският търговец и антиквар Минос Калокеринос е първият, който обръща внимание на древните руини на хълма Кефала през [[1878]] г. <ref name="Athena">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.athenapub.com/11evans.htm | заглавие= Sir Arthur Evans and the Excavation of the Palace at Knossos |достъп_дата = 15 август 2017|дата= 2003|труд= Athena Review, Vol.3, no.3: Minoan Crete|издател=Athena Publications, Inc. |език= en}}</ref>и извършва първите разкопки. Открива част от западното крило на двореца, както и част от западната фасада, както и редица находки, сред които камъни с изображение на двойна брадва. По това време Крит все още е под османско владичество и той е принуден да преустанови дейността си. През 1886 г. тук пристига [[Хайнрих Шлиман]], оглежда мястото и го обявява за двореца на цар Минос. Предлага да откупи имота, който е частен, но поисканата цена е твърде висока и той се отказва. През 1894 г. [[Артър Еванс]] установява, че върху находките от хълма има същите знаци, като върху печатите, които той събира от десетина години. На 16 март 1900 г. Еванс започва археологически разкопки, които продължават няколко десетилетия: първоначално от 1900 до 1913 г., прекъсват по време на Балканските войни и продължават от 1922 до 1930 г. В резултат е разкрит целият дворец, чиято площ достига 20 000 m². Еванс предприема редица дейности по възстановяване и реконструкция на отделни помещения и архитектурни елементи с бетон, което допринася за консервирането на сградния комплекс, макар че противниците на този подход оспорват някои от интерпретациите му за предназначението на помещенията. Разкритите частични фрески са [[Реставрация (възстановяване)|реставрирани]] от художника Piet de Jong, но неговата работа също не е безспорна.
| |||