Демократическа партия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м препратки; форматиране: кавички (ползвайки Advisor)
Ред 36:
След Деветоюнския преврат Демократическата партия се разделя на две. Една значителна група, водена от втория човек в партията, Андрей Ляпчев, решава да се присъедини към [[Демократически сговор|Демократическия сговор]]. Останалите демократи, заедно с лидера Александър Малинов, запазват самостоятелността си. През 1931 доминираната от тях коалиция [[Народен блок]] печели изборите и съставя няколко поредни правителства, начело с Александър Малинов и [[Никола Мушанов]]. Последното от тях е свалено с [[Деветнадесетомайски преврат|Деветнадесетомайския преврат]] през 1934.
 
След преврата политическите партии са забранени, но повечето от тях продължават да функционират полулегално. Въпреки че се противопоставя на съюза с [[Германия]], през 1941 Демократическата партия отхвърля предложението да се присъедини към доминирания от [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]] [[Отечествен фронт]]. На 2 септември 1944 представители на Демократическата партия се включват в правителството на [[Константин Муравиев]], което обявява излизането на България от [[Тристранен пакт|Тристранния пакт]]. Няколко дни по-късно то е отстранено от Отечествения фронт с [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]]. В края на 1947 комунистическото правителство забраняваликвидира партията, интернирайки ръководството ѝ извън София, като по това време по данни на [[Държавна сигурност]] тя има 1385 членове.<ref name="шарланов">{{cite book | last = Шарланов | first = Диню | year = 2009 | title = История на комунизма в България. Том II. Съпротивата. Възникване, форми и обхват | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0544-1 | pages = 13}}</ref>
 
=== Възстановената Демократическа партия ===