Български земеделски народен съюз: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
добавки за периода преди разделянето 1945 |
||
Ред 7:
[[File:BAPU Drinking fountain.jpg|мини|250п|Чешма пред Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ в [[Плевен]], издигната в чест на 100-годишнината от основаването на БЗНС]]
[[File:БЗНС 2 Разград.jpg|мини|250п|Паметна плоча пред „[[Ибрахим паша джамия]]“ в [[Разград]], поставена в чест на 100-годишнината от основаването на БЗНС]]
През втората половина на [[1890-те|90-те години на 19 век]] започват да възникват първите местни земеделски професионално-просветни организации. Те са пряк резултат на острото недоволство на селските маси от политиката на българските правителства след Освобождението по техните въпроси. Правителството на [[Васил Радославов]] прави опит да върне натуралния данък в земеделието. През [[1899]] г. [[Цанко Церковски]], организатор на една от тези групи в [[Мусино]], [[област Велико Търново|Търновско]], публикува ''„Възвание към българските земеделци“'', публикувано в
Учредителният конгрес на БЗНС се провежда на 28 – 30 дек. 1899 г. в [[Плевен]], а негов лидер става [[Янко Забунов]]. През следващите месеци продължават дискусиите за това, дали съюзът да запази професионалния си характер или да се преобразува в [[политическа партия]], за което настоява групата около [[Димитър Драгиев]].
Ред 20:
Отчитайки голямото влияние на БЗНС, старите буржоазни политически партии са принудени да го привлекат в своите правителства, съставени след световната война. БЗНС участва със свои представители в кабинета на [[Александър Малинов]] (1918 г.) и в [[Правителство на Теодор Теодоров 1 и 2|правителствата на Теодор Теодоров]] (1918 – 1919 г.). След като получава най-голям брой депутатски места в парламентарните избори (авг. 1919 г.), неговият лидер Ал. Стамболийски е натоварен от монарха с мандат за образуване на нов коалиционен кабинет от [[Народна партия|Народната]] и [[Прогресивнолиберална партия|Прогресивнолибералната партия]] и [[БЗНС]] (''вж: [[Правителство на България (40)]]'').
През май 1920 г. е съставено и самостоятелно земеделско правителство. Заставайки начело на управлението на страната, БЗНС става притегателен център не само за бедните и малоимотни селски маси, но и за заможните и богати селяни. Поради това и след изгонването на драгиевистите от неговите редове и отцепването на групата на Й. Пекарев, разнородният социален състав на организацията се запазва. Този факт дава своето отражение в цялостната политическа дейност на земеделското правителство (1919— 1923 г.). От една страна, то се опитва да прокара редица радикални реформи – аграрната, за [[Трудова повинност в България|трудовата повинност]] (съгласно [[Ньойския договор]] военната повинност е отменена и се търсят начини клаузата да бъде заобиколена
Във външната си политика полага усилия за нормализиране на отношенията с всички държави. То установява по-близки отношения и със [[СССР]].
Ред 51:
{{основна|БЗНС (казионен)}}
След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] през 1944 година са легализирани партиите от взелия властта [[Отечествен фронт]], включително и [[БЗНС - Пладне]], който заема основното име на организацията – Български земеделски народен съюз (БЗНС). На 14 – 15 октомври е проведена конференция на съюза, която потвърждава фактическото обединение на БЗНС – Пладне и БЗНС „Врабча 1“ и избира за главен секретар на обединената организация [[Г. М. Димитров]]. През следващите месеци нараства напрежението между БЗНС и [[Българска комунистическа партия|Българската работническа партия]], с която са в коалиция. Комунистите се опасяват от създаване на блок между БЗНС и [[Народен съюз „Звено“]], който да неутрализира влиянието им в Отечествения фронт и след неуспешни опити за предизвикване на конфликт между групите в БЗНС решават да отстранят Г. М. Димитров. След като съветският представител [[Сергей Бирюзов]] лично го заплашва с разпускане на БЗНС, Димитров подава оставка и на негово място е избран [[Никола Петков]].<ref name="шарланов">{{cite book | last = Шарланов | first = Диню | year = 2009 | title = История на комунизма в България. Том II. Съпротивата. Възникване, форми и обхват | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0544-1 | pages = 32 – 35}}</ref>
На 8 – 9 май 1945 година прокомунистически дейци на БЗНС, начело с [[Георги Трайков]], провеждат конференция на организацията.<ref name="недев">{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 686 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref> Макар дотогавашния водач на съюза
Една група, възглавявана от [[Александър Оббов]], също се обявява против сътрудничеството с отечественофронтовските партии и продължава да отстоява съсловния характер на казионния съюз. През 1947 г. тази група е изгонена от редовете на партията.
Ред 61:
Окончателното идейно-политическо обезличаване на съюза започва от съвещанието на ''Върховния съюзен съвет'', проведено на 31 октомври – 1 ноември 1948 г. В него се взема решение за скъсване със съсловния принцип на организацията и се прокламира нейното по-нататъшно изграждане на „класова основа“ като организация на бедните и средните селяни. Приема се и нова програма на съюза за изграждането на ''социалистическото общество'' в България и се признава ръководната роля на БКП. Всичко това придава на БЗНС облика на сателитен тип партия.
Независимо от това БЗНС приема широко участие в управлението имайки постовете на министър на правосъдието с министри [[Ради Найденов (политик)|Ради Найденов]] (1947 – 1958), [[Петър Танчев]] (1958 – 1966) и [[Светла Даскалова]] (1966 – 1990), министър на мините и подземните богатства – [[Кирил Клисурски]](1947 – 1951), министър на общвествените сгради – [[Стоян Тончев]] (1953 – 1961 г.), Министър на информацията и съобщенията – [[Стоян Тончев]] (1961 – 1968), [[Хараламби Трайков]] (1968 – 1973), Георги Андреев (1973 – 1976) и [[Пандо Ванчев]](1976 – 1986 г.), Министър на Горите и горската промишленост [[Янко Марков]] (1971 – 1986), както и най важния пост на ниво министър – министър на земеделието и горите [[Георги Трайков]] (1947 – 1951 г.), [[Алекси Иванов]] (1986 – декември 1988 г.) и [[Георги Менов]] (декември 1988 – 1990 г.).
След [[Априлски пленум|Априлския пленум]] на ЦК на БКП през 1956 г. БЗНС взема активно участие в преустройството на селското стопанство и участва в по-нататъшното изграждане на общество по социалистически модел. БЗНС разгръща и известна външнополитическа дейност. Поддържа непосредствени връзки с повече от 50 селски и сродни нему партии и движения в света, участва в редица международни съвещания на аграрните партии, инициатор е и на много международни срещи по въпросите на мира.
Ред 149:
** [[Венцислав Върбанов]], министър на земеделието, горите и аграрната реформа (1997 – дек. 1999), министър на земеделието и горите (дек. 1999 – 2001)
=== При правителството
От 2005 г. Земеделски съюз „Александър Стамболийски“ като част от „[[Коалиция за България]]“ участва в управлението на оглавяваното от нея правителство. Неговият председател [[Спас Панчев]] е заместник министър на отбраната, а началникът на кабинета на министъра на транспорта е заместник-председател и член на Постоянното присъствие на ЗС „А. Стамболийски“.
| |||