Душа: Разлика между версии

'''Душата''' според редица [[религия|религиозни]], [[философия|философски]] и [[фолклор]]ни [[традиция|традиции]] е нематериална част (есенция) на човешкия индивид. Понякога понятието '''душа''' може да обхваща всички живи същества, а също и определени ритуални предмети или местности. Концепцията '''душа''' е културно специфична и значението ѝ варира сред различните общности и традиции в определени времеви периоди от съществуването им. Често '''душата''' е свързвана, понякога дори и като синоним, с [[Дух (философия)|Дух]], [[Съзнание]], [[Разум]], [[Мисъл]] и [[Логос (философия)|Слово]]. Античното разбиране на "душата"„душата“ често е свързано със силите определящи поведението, мисълта и личността у индивида. В теологията '''душата''' много често е смятана за нетленна, вечна част от човека, която се запазва след смъртта на тялото.

Думите ''„''душа''“, „дух“, „дъх“, „дихание“, „дишане“, „въздух“'' са тясно преплетени и подобно на други езици показва обвързаността на думата за обозначение на '''душата''' с принципа на движение на въздух. Така например, произхода на латинските ''animus'' - – дух и ''anima'' - – душа, се корени в гръцкото ''anemos'' - – вятър, докато другата гръцка дума за вятър e ''pneuma''. Тази връзка е запазена в съвременния български език в думи като "духа"„духа“, "духовито"„духовито“ (за вятър), а пък пневматичен (въздушен; който е изпълнен със въздух) е деривативно на ''pneuma''. Сходна връзка има и в арабския, където ''rih'' е вятър, a ''ruh'' е душа, дух. Гръцката дума за душа ''psyche'', откъдето произлиза българското "психика"„психика“, означава на древногръцки освен това и "дишам"„дишам“ и е извлечено от думи като "хладно" -„хладно“ – ''psychros'', "дишам" -„дишам“ – ''psycho'', "духало"„духало“ – -'' phusa''.

Съвременните германска и английска думи за '''душа''' са ''Seele ''и ''Soul'', които са свързани с готическото ''saiwala'' и старогерманското ''saiwalo''. От една страна техния произход може да се проследи от гръцкото ''aiolos'' - – подвижно, цветно, излъчващо (гръцката ''psyche'' обозначава още и пеперуда). От дуга страна обаче, ''saiwalo'' и '' saiwala'' имат и връзка със старославянското ''сила'' <ref> Юнг, К. Г. ''Съвременния човек в търсене на душата'', стр. 160, изд. Плевен, 2002. </ref>, чието значение се е запазило непокътнато в българския език.

''Psychē'' (на гръцки: ψυχή) е термин, появил се за първи път в древногръцката [[епос|епична поезия]], с цел да бъде обяснено,,необяснимото”. На гръцки думата ''psyche'' означава дъх, а ''psychein'' дишам. [[Омир]] за първи път поставя понятието ''psyche'' в центъра на спекулациите за задгробен живот. ''Psyche'' напуска покойника във върховния момент на смъртта и отлита към царството на мъртвите, което както твърди Омир, се намира под земята. ''Psyche'' не е душата като преносител на чувства и мисли, но не е и самият човек. Тя е образът (''eidolon'') на това, което покойникът е бил приживе, фантомен образ, като онзи, който се отразява в огледалото - – може да бъде видян, макар и не винаги ясно, но не и докоснат или прегърнат. Фантастичният и призрачен образ, формата, в която мъртвецът все още може да се появява, се идентифицират с дъха напуснал тялото. Душата на човек може да бъде видяна в определени случаи, и близките на умрелия винаги могат да си я представят.

В XXIII глава от [[Илиада]] Омир разказва за това как една вечер [[Ахил]], погълнат от мъка по изгубения си приятел [[Патрокъл]], не може да заспи и ляга на брега на морето, където някак неусетно се унася в сладък сън. На сън му се явява сянката (psyche) на Патрокъл и му зарича по-скоро да извърши погребалните обреди, за да може душата на приятеля му да почива в мир и спокойно да отлитне към „широкопортата къща“ на бог [[Хадес]]. Поисква още костите и на двамата да почиват в една [[урна]], дадена от богинята [[Тетида]], майка на [[Ахил]], нереида и внучка на титанидата [[Тетида]]. [[Ахил]] обещава да изпълни всичко заръчано и понечва да прегърне милия си приятел, но сянката,,подобно на дим” изчезва. [[Омир]] набляга на факта, че според древногръцките традиции, да се зачете волята на покойника, е начин да се заяви тържествено принадлежността към определена социална група, да се приемат нейните правила и да се гарантира просъществуването и&#768;. Дълг и задължение на Ахил е да стори подобаващото в чест на мъртвия си приятел: да извърши точно всички погребални ритуали, защото само така душата на Патрокъл може да премине през Великата порта на бог Хадес, през която всеки преминал никога не се завръща, и да се едини със смъртта. Точно затова Ахил отказва пред гръцките царе, повели го при [[Агамемнон]], да измие окървавените си от убийството на [[Хектор]] ръце и така да се очисти, преди да осигури за своя покоен приятел трите основни части на погребалните обичаи в [[Древна Гърция|Древна Елада]]: prothesis(изнасянето, излагането на тялото), ekphora (погребалната процесия, вървяща до кладата или [[гроб]]а ([[гробище]]то)) и погребването (изгарянето) на тялото, погребалните [[жертвоприношение|жертвоприношения]] и банкет, както и великолепните погребални игри. Дезориентацията и депресията на близките на починалия са преодолявани чрез пирове и спортни състезания, подчертаващи престижа на покойника и неговото семейство. Погребенията на важни фигури, са придружавани точно с подобни погребални игри и състезания (agon), каквито Омир описва в тази XXIII глава на Илиад, като от VII в. пр. Хр. нататък игрите стават център само на [[култ към героите|героичния култ]].

И в [[Одисея]] Омир говори за psyche (сенки) и за пътуването към двореца на бог Хадес. [[Ритуал]]на традиция и фантазия се сливат в едно за да бъдат описани подробно пътя, който трябва да бъде изминат до света на мъртвите, който според текста се намира на края на света (отвъд Океана), и временното пребиваване в него. В XXIV глава на Одисея бог [[Хермес]] е описан като “психопомп”„психопомп“ (водач на души), който извиква душите на покойниците и със своя вълшебен жезъл им помага да намерят пътя си към задгробния свят – царството на бог Хадес. В Одисея входът на това царство е маркиран с образувалата се от сливането на реките на огъня и на стенанията, река [[Ахерон]], която на места е заменена с езеро. Реката или езерото очертават границата, която лодкарят пресича с лодката си за да стигне до починалия, чиято душа трябва да преведе през водите до царството на мъртвите. Може би това преминаване през водна шир не е случайно, като се има в предвид очистителната функция на водата в древногръцките вярвания. Навярно мъртвият трябва да се пречисти преди да стъпи в царството на мъртвите и да,,заживее”заживее“ новия си живот. Одисея разказва още за пътешествието на [[Одисей]] в царството на мъртвите и за срещата му със сенките (psyche). Подобно на сянката на Патрокъл, която се изплъзва от ръцете на Ахил, когато Одисей понечва да прегърне майка си и нейната сянка изчезва като дим. Също както в Илиада, и в Одисея кръвта на жертвените животни се смята за даваща храна и живот на мъртвия - – в т. нар. песен "„[[Некия]]" “ мъртвите трябва да пият от кръвта на жертвопринесените животни, за да им се вдъхне живот и да говорят. В противен случай те просто се носят из въздуха. Освен това подобно на Патрокъл в Илиада, майката на Одисей, Елпенор, умолява сина си за подобаващо погребение, организирането на което е негов дълг.

[[Платон]] смята, че душата е принципът, който "оживява"„оживява“ тялото. Ако тялото няма душа то ще е просто материя и неодушевен предмет. В '''''Републиката''''' [[Платон]] придава на душата три части:

[[Платон]] използва концепцията за '''душата''' в отговор на имащия огромна тежест скептицизъм на софистите по негово време. Софистите разбират човешкия морал като релативен и вариращ в различните култури. Моралът, смятат те, е възникнал целенасочено във всяка една общност и има значение и легитимност само в отделната изповядваща го общност. Също така, моралът е неестествен, и се съблюдава само заради "хорското„хорското мнение"мнение“ и дори "добрият"„добрият“ човек не би следвал морални предписания, когато е сам със себе си. Справедливостта се крие в силата и силният е и правият, а пък добрия живот е животът на удоволствията. За да противостои на всичко това Платон продължава идеите на [[Сократ]] за истинното познание като висша добродетел, към която допълва и концепцията за '''душата'''<ref>Stumpf, S. E. ''Socrates to Sartre'', страница 63, изд. McGraw-Hill, Inc., 1988. </ref>.

[[Атман]] на [[санскрит]] означава душа. И както лъчите имат неразривна връзка със слънцето, така и Атман е в същото отношение с [[Брахман]] /Сат-Чит-Ананда/, схващан от мъдреца като [[Параматман]] /парам-повече от/. Така Брахман и Атман са идентични. <ref>Свами Нараинанда,"Кундалини Щакти" Н.К Прасад и ко.ПО Ришикеш, Индия-1950,1960 г.</ref>

В Будизма, както и в Хиндуизма, душата или себето е Атман. Това има няколко аспекта на значението, като истинското себе (си) се постига чрез просветлението и постигането на Буда-природа, а всяко друго себе е непостоянно и се изменя. За това в Будизма основна цел е познаването на истинското себе си, себеосъзнаването чрез медитация и достигането на най-чиста, необременявана от "състояния"„състояния“ Дарма същност (''dhammakaya'').

{{КоранЦитат|17|85|И те питат за духа. Кажи: “Духът„Духът е от делото на моя Господ и ви е дадено само малко от знанието.”“|1}}

Египетската книга на мъртвите е наръчник (съдържащ подобни на магически и заклинателни формули) за извеждане на мъртвите души в отвъдното, по него може да се съди, че египтяните са вярвали в душата, духа, както и че делата на човека предопределят пътя на душата в отвъдното, който е подпомаган от жреците чрез пречистването на душата (с магически формули) и нейното "оживяване"„оживяване“, за да може тя да достигне до божествено състояние в дома на Озирис. <ref>http://www.taiji-bg.com/articles/mixed/m14.htm</ref>