Григорий Пелагонийски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →Биография: μ |
|||
Ред 21:
От 1891 година управлява Охридската епархия на Екзархията. На 6 август 1894 година е избран за охридски митрополит. В 1897 година построява внушителната сграда на българското училище „[[Светиклиментово училище|Свети Климент Охридски]]“, днес седалище на дебърско-кичевския митрополит.<ref name="Управа">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://www.niskn.gov.mk/Detail.aspx?kdID=257 | заглавие=Музејска зграда Словенска писменост |достъп_дата = 2017-08-30 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Управа за заштита на културното наследство |език= |цитат= }}</ref>
След получаването на султански [[Берат (султан)|берат]] за български екзархийски владика в [[Битоля]] през 1897 година той става Пелагонийски митрополит. Грижи се енергично за българското население там до смъртта си през 1906 година.<ref>[http://www.aba.government.bg/news.php?newsid=1259 Колев, Йордан. 100 години от кончината на Григорий, митрополит Охридски и Пелагонийски (Битолски)]</ref> Зимата след [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] той лично раздава
Григорий остава голям спомен в Битоля. Като привърженик на еволюционните виждания на Българската екзархия влиза в обтегнати отношения с [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]]; при все това той се запомня като авторитетен представител и защитник на българите в епархията. Според спомените на отец [[Тома Николов]]:
Ред 31:
Гробът-мавзолей на Григорий Пелагонийски се намира в северозападната част на храма „[[Света Богородица (Битоля)|Света Богородица]]“ в Битоля.
[[Коста Църнушанов]] приема, че владиката Григорий е прототип на образа на българския владика в романа на [[Димитър Талев]] „[[Гласовете ви чувам]]“ (глава XLIII-XLV).<ref>Църнушанов, Коста. Героите на Димитър Талев, Спектър 69. Книга за наука, техника и култура, София 1969, с. 167-168.</ref>
== Външни препратки ==
| |||