Ханка: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 47:
В езерото Ханка се вливат 24 реки, като най-големи от тях са: Илистая (220 km, 5470 km<sup>2</sup>, вливаща се в южния ъгъл на езерото); Мелгуновка (166 km, 3510 km<sup>2</sup>, в югозападната част на езерото); Комисаровка (162 km, 2310 km<sup>2</sup>, в западната част на езерото).
От най-източната точка на езерото, при селата Новомихайловка в [[Русия]] и Лунванмяо в [[Китай]] изтича река [[Сунгача]], ляв приток на [[Усури]], от басейна на [[Амур]], като по цялото си протежение по талвега
=== Хидроложки показатели ===
Подхранването на езерото е предимно дъжджвно (54%), а останалите 46% от притоците вливащи се в него. Разходите се разпределят: 56% в изпарение и 44% – отток по река [[Сунгача]], със среден годишен разход от 51,1 m<sup>2</sup>/s. Средногодишншят приток на вода в езерото по различни оценки представлева 1,72 – 1,99 km<sup>3</sup>, а оттока – 1,7 – 1,85 km<sup>3</sup>. Периодът на водообмен продължава около 10 години, като по този начин езерото Ханка се причислява към слабопроточните езера.<ref name="water"/>
Поради малката си дълбочина температурата на водата в езерото на повърхността и на дъното е почти една и съща – от 1 – 2°С при вълнение, до 3°С при спокойни води. През първата десетдневка на август температурата на водата на повърхността се нагрява до 24°С.
Езерото замръзва през втората половина на месец ноември, а се размразява през април.<ref name="water"/>
На северния (китайски) бряг е разполложено езерото Малка Ханка, което е отделено от Ханка с тясна пясъчна коса, изградена от алувиални наслаги с ширина от 100 m до 1 km. Дължината на Малка Ханка е около 37 km, а ширината от 5 до 12 km. Бреговете му са ниски и заблатени, а еезото е много плитко – 1 – 2 m. В миналото двете езера са представлевали един общ водоем, а впоследствие езерото Малка Ханка се е отделило като самостоятелна акватория в резултат от натрупването на алувиални наноси пренасяни от вливащите се в езерото реки. Между двете езера съществува водообмен за сметка на просмукването на вода между тях, а в многоводни години те се съедянават с протоци.<ref name="water"/>
== Природозащитен статус ==
Един от главните проблеми за състоянието на водата в езерото се явява замърсаването ѝ с биогенни вещества, основно пестициди, в резултат от интензивното отглеждане на ориз по негоните брегове. Освен замърсяването със селскостопански торове други замърсители на водите са от добива на въглища във водосборният басейн на езрото и замърсяването с тежки метали: мед, цинк, алуминий и кадмий, нефтопродукти и феноли.<ref name="water"/>
Биологичното разнообразие тук е изключително голямо. В съответствие с [[Рамсарска конвенция|Рамсарската конвенция]] през [[1971]] г. на езерото и прилежащата територия е даден статут на влажна зона с международно значение. През [[1990]] г. в руската част е създаден Ханкски резерват. Китайската част на езерото също е превърната в резерват наречен „Синкай-Ху“. През април [[1996]] г. правителствата на Русия и Китай подписват международен договор за обеденяване на резерватите от двете страни в международен [[резерват Езеро Ханка]].▼
▲
== Флора и фауна ==
Басейнът на езерото Ханка представлява особен уникален природен комплекс. Ханкската низина, особено в близост до бреговете представлява заблатена местност. Характерно за района е образуването на плаващи растителни съобщества. Те са образувани от различни видове твърда трева и покриват десетки квадратни километра. Езерото се обитава от много видове риба и водни безгръбначни, голяма част от тях са ендемични. По бреговете му гнездят или се установяват за кратък престой по време на миграция много видове птици. Едно от древните имена с което е наричано езерото е „Ханкай Омо“ и в превод означава „Море от птичи пера“. Рибата от езерото още в средните векове е присъствала като деликатес на императорската трапеза. И днес водите му са обитавани от есетровата риба [[калуга (риба)|калуга]] (''Huso dauricus'') достигаща тегло от 600 kg.
== Населени места, стопанско значение ==
По бреговете на езерото са разположени около десетина васелени места. По-големите от тях на територията на Русия са селата: Турий Рог, Платоно-Александровское, Новокачалинск, Камен-Риболов (районен център) и др. Езерото Ханка е плавателно за плитко газещи съдове. То се явява важно звено в системата на местната мелиорация, поради това че в района се отглежда много ориз. Използването на водите му за напояване на оризовите полета в маловодни години и при ниски водни нива усложнават екологичната обстановка в езерото, като рязко се снижава (от 5 до 10 пъти) числеността на гнездящите птици по бреговете му.<ref name="water"/>
== История ==
През '''1859 г.''' в този район работи смесената руско-китайска погранична комисия по демаркацията на границата между двете държави възглавявана от руския топограф подполковник [[Константин Будогоски]], а участникът нея военния топограф [[Арсений Усолцев]] извършва първото топографско заснемане на езерото и изчертаване на първата му карта. През '''1865-67 г.''' друг руски топограф [[Алексей Будишчев]] извършва детайлно геодезическо заснемане и картиране на бреговете на езерото. През '''1867 г.''' в райна на езерото пребивава известният по-късно със своите централноазиатски експедиции руски географ [[Николай Пржевалски]], който първите физикогеографски изследвания на езерото и неговия водосборен басейн. През '''1902 г.''' руският географ [[Владимир Арсениев]] извършва комплексни топографски, географски и военно-стотистически изследвания в района на езерото Ханка. Той установява, че при китайската ляоска династия езерото Ханка се е наричало Бейцин.хай, а сега Ханка, Хинкай и Синкай-ху, което значи „Езеро на процъфтяването и благоденствието“. Възможно е, названието на езерото да произлиза от от думата „ханхай“, което значи на китайски „падина“. През седемдесетте години тук е сниман художествения филм „Дерсу Узала“ на японския кинорежисьор [[Акира Куросава]].
== Топографски карти ==
| |||