Древногръцка митология: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) м Disambiguated: Медуза → Медуза (митология), Калимах → Калимах от Кирена; Unlinked: Лолиан, Персей, Медуза |
+ш без изт;отделен раздел етимология |
||
Ред 1:
{{без източници|13:36, 25 септември 2017 (UTC)}}
{{обработка|сливане на части с различен стил}}
[[Image:Dionysos satyrs Cdm Paris 575.jpg|мини|Дионис и сатирите, Лувъра]]▼
{{Митология}}▼
'''Древногръцката митология''' е най-добре засвидетелстваната и популярна [[митология|митологическа]] система в [[Европа]]. Съдържа множество от разкази за живота и подвизите на много герои и [[бог]]ове. Гръцката [[религия]] няма свещени книги и не възприема чужди [[божества]] в гръцкия [[пантеон]]. Гръцката митология е съставена от части на голям брой разкази, които обясняват произхода на света и детайли от живота и приключенията на голямо разнообразие от богове, богини, герои и героини. Тези разкази първоначално били формирани и разпространени под устна поетична форма. Оцелелите до наши дни извори от гръцката митология са литературни преработки на тази устна форма. Гръцката митология е отразена и в артефакти, някои от които са произведения на изкуството, особено в творбите на вазописците. Самите гърци се обръщали към митовете и свързвали с тях произведенията на изкуството, за да хвърлят светлина върху култови практики и ритуални традиции, които били древни и лошо разтълкувани.
== Етимология ==
Гръцкият термин „митология“ е съставен от две по-малки думи на гръцки:▼
* „митос“ – което на омиров гръцки означава приблизително „ритуален акт на речта“, както на главния вожд на събранието, така и на поета и жреца.▼
* „логос“ – което на класически гръцки означава „убедителна история, неопровержимо доказателство“.▼
Следователно в оригиналния си смисъл митологията е опит за внасяне на чувство в стилизираните разкази, които гърците разказвали на фестивали, шепнели на олтари и свирели на аристократични банкети. Тъй като има хора, по-склонни към противоречия, отколкото поетите, жреците и аристократите, веществените опровержения са широко разпространени.▼
== Източници ==
„[[Митологическа библиотека]]“, книгата, чийто предполагаем автор е атинският граматик [[Аполодор]], който е живял през 2 в. пр.н.е., е единственото запазено съчинение, което излага в най-пълен вид митовете на [[Древна Гърция]], макар че Троянският цикъл на Аполодор е изгубен след 9 в. Много древни литературни произведения също тематизират гръцката митология, например „[[Илиада]]“ и „[[Одисея]]“, поемите на [[Овидий]] и „Диалогите на боговете“ на [[Лукиан]]. Систематизацията на гръцките митове води началото си от 6 в. пр.н.е., от т. нар. [[Логограф (история)|логографи
▲{{Митология}}
▲„[[Митологическа библиотека]]“, книгата, чийто предполагаем автор е атинският граматик [[Аполодор]], който е живял през 2 в. пр.н.е., е единственото запазено съчинение, което излага в най-пълен вид митовете на [[Древна Гърция]], макар че Троянският цикъл на Аполодор е изгубен след 9 в. Много древни литературни произведения също тематизират гръцката митология, например „[[Илиада]]“ и „[[Одисея]]“, поемите на [[Овидий]] и „Диалогите на боговете“ на [[Лукиан]]. Систематизацията на гръцките митове води началото си от 6 в. пр.н.е., от т. нар. логографи — автори на исторически съчинения, най-известни от които са [[Ферекид]], [[Акусилай]] и [[Тукидид]] (5 в. до н.е.). Техните следи се откриват в трагедиите на [[Софокъл]] и [[Еврипид]], както и в комедиите на [[Аристофан]]. Критично и с неверие към митологията се отнасят най-напред софистите и [[Ксенофан]] по времето на Пелопонеската война (431-404 г.пр.н.е.).
Една от основните характеристики на древногръцката митология е нейният [[политеизъм]]
Древногръцките божества са почитани наравно в цяла [[Гърция]], но култовите практики са били различни за различните места. По този начин [[мит]]овете, които се разказват за тях са различни и имат много различни версии.
== Етапи на развитие
* Доолимпийски период
* Ранна класика
На мястото на многото малки демони и богове се появява върховният бог Зевс, на когото всички се подчиняват. Самият Зевс също се бори с титани, гиганти, циклопи и ги заточва в Тартар. Женските божества, чиито функции произтичат от древния образ на богинята майка също придобиват нови функции. Хера става покровителка на семейството и брака, Атина –
* Късни героични митове
▲[[Image:Dionysos satyrs Cdm Paris 575.jpg|мини|Дионис и сатирите, Лувъра]]
----
'''Разказ за гръцките богове'''
В голямото разнообразие от митове и легенди, които съставят древногръцката митология, божествата, които били местни за гръцкия народ, са описани като хора, но със съвършени тела. Въпреки, че физическият външен вид на всеки бог бил различен, те били способни да приемат каквато и да е форма. Няколкото комбинирани или фантазни образи, които се срещат, като
[[File:Persus-with-the-head-of-med.jpg|мини|Персей с главата на [[Медуза (митология)|Медуза]].]]
Line 32 ⟶ 40:
Такива митични разкази ни казват, че всички богове са част от огромно семейство, обхващащо многочислени поколения. Най-старите богове били отговорни за сътворението на света, но по-младите от тях узурпирали властта им. В много познати епични поеми, достигнали до наши дни от т. нар. „ера на героите“, се появили и дванадесетте олимпийци. В помощ на примитивните гръцки предци, боговете извършвали чудеса, обучавали ги в различни области на практическите познания, учели ги на правилни начини на почитане, награждавали доброто поведение и наказвали безнравствеността, дори имали деца от хората.
== Извори ==
[[File:Delphi temple-650px.jpg|мини|Храмът на Аполон в Делфи.]]
▲Гръцкият термин „митология“ е съставен от две по-малки думи на гръцки:
▲* „митос“ – което на омиров гръцки означава приблизително „ритуален акт на речта“, както на главния вожд на събранието, така и на поета и жреца.
▲* „логос“ – което на класически гръцки означава „убедителна история, неопровержимо доказателство“.
▲Следователно в оригиналния си смисъл митологията е опит за внасяне на чувство в стилизираните разкази, които гърците разказвали на фестивали, шепнели на олтари и свирели на аристократични банкети. Тъй като има хора, по-склонни към противоречия, отколкото поетите, жреците и аристократите, веществените опровержения са широко разпространени.
Налице са няколко вида първоначални източници за проучването на гръцката митология:
Line 61 ⟶ 60:
== Общ преглед на митичната история ==
Докато противоречията в историите правят невъзможно проследяването на времевата нишка, може да бъде различена приблизителна хронология. Първо имало епоха на богове, след това епоха, в която хора и богове общували свободно, следвана от епохата на героите, където божествената дейност била по-ограничена.
Line 67 ⟶ 65:
== Епохата на боговете ==
Както съседите си, гърците вярвали в пантеона на боговете и богините, които били свързани със специфични аспекти от живота. Например [[Афродита]] била богинята на любовта и красотата, докато [[Арес]] бил богът на войната, а [[Хадес]] бил богът на подземното царство. Някои божества, като [[Аполон]] и [[Дионис]], разкрили сложни индивидуалности и имали смесени функции, докато други, като [[Хестия]] (буквално „огнище“) и [[Хелиос]] (буквално „слънце“), били малко повече от олицетворения. Имало също и божества, специфични за определени места, като: речни богове, [[нимфи]] на изворите, пещерите и горите. Местни герои и героини често били почитани на гробовете си от хората на околните области.
Line 73 ⟶ 70:
== Първите богове ==
Един вид разказ за епохата на боговете разказва историята на раждането и конфликтите на първите божества: [[Хаос]], [[Никта]] (Нощ), [[Ерос]] (Любов), [[Уран (митология)|Уран]] (Небето), [[Гея]] (Земята), титаните и триумфът за [[Зевс]] и олимпийците. „Теогония“ на [[Хезиод]] е пример за такъв вид разказ. Това било и тема на много загубени поеми, включително тези, които са приписвани на [[Орфей]], Музей, Епименид, Абарис и други легендарни пророци, които били използвани в частни пречистващи обреди и мистерии. Няколко части от тези трудове са оцелели в цитати на неоплатонични философи и неотдавна открити късове папирус.
Line 79 ⟶ 75:
== [[Олимпийски богове|Олимпийските богове]] ==
След поражението на по-старите богове от олимпийците се появили други митове, разказващи историята на сътворението, борбите и подвизите, както и последвалото възкачване на Олимп на някои богове от по-младото поколение: Аполон (бог на слънцето), Хермес, Атина, и т.н. Омировите химни са най-старият източник на този вид истории. Те често са тясно свързвани с култови центрове на боговете: „Омиров химн на Аполон“ е сбор на два по-ранни разказа: първият е за раждането му при Делос, а вторият – за управлението му над оракула на [[Делфи]]. Подобен е и „Омиров химн на [[Деметра]]“, разказ за отвличането на [[Персефона]] от Хадес, описващ история от Елевзинските мистерии.
== Епохата на боговете и хората ==
Между епохата, когато боговете не живели сами и епохата, когато божествената намеса в човешките дела била ограничена, имало свързваща преходна епоха, в която боговете и хората се смесили свободно.
Line 96 ⟶ 91:
== Епохата на героите ==
Епохата на героите включва величествените събития около Херкулес, които са в нейната зора, походът на аргонавтите и [[Троянска война|Троянската война]]. Троянската война приблизително маркира края на героичната епоха.
== Херакъл ==
Сред героите Херакъл (в римската митология е известен като Херкулес) е отделен случай. Неговите фантастични самотни подвизи, с многобройните си теми от фолклора, осигурили много материал за популярната легенда. Огромният му апетит и груб характер го направили и популярна фигура в комедията, докато жалният му край осигурил много материал за трагедията.
Line 106 ⟶ 99:
== Други ранни герои ==
Други такива образи са най-ранното поколение герои, като Персей, [[Девкалион]], [[Тезей]] и [[Белерофонт]], имащи много общи черти с Херкулес. Подобно на него, техните подвизи са самотни, фантастични и граничат с приказната история, когато убиват чудовища като [[Химера]] и Медуза. Това поколение не било популярна тема за поетите; за тях знаем главно от митографи и отделни споменавания от прозаични писатели. Въпреки това те били любима тема на визуалното изкуство.
== [[Аргонавти]]те ==
Почти всеки член на следващото поколение герои отишъл с [[Язон]] на поход, за да донесе [[Златно руно|Златното Руно]]. Това поколение включвало и [[Тезей]], който отишъл на остров [[Крит]], за да убие [[Минотавър]]а, героинята [[Аталанта]] и [[Мелеагър]], който някога имал свой епичен цикъл, съперничещ на „[[Илиада]]“ и „[[Одисея]]“.
== „[[Седемте срещу Тива]]“ и царските престъпления ==
Между [[Аргонавти]]те и Троянската война имало поколение, познато главно с ужасните си престъпления. Това включва делата на [[Сизиф]], [[Тантал (митология)|Тантал]], [[Атрей]] и [[Тиест]] в [[Аргос]], също на [[Лай]] и [[Едип]] в [[Тива]], довели до братоубийствената война на [[Седемте срещу Тива]] и разрушаването на града от техните наследници
[[File:The Rage of Achilles by Giovanni Battista Tiepolo.jpeg|мини|
▲Между [[Аргонавти]]те и Троянската война имало поколение, познато главно с ужасните си престъпления. Това включва делата на [[Сизиф]], [[Тантал (митология)|Тантал]], [[Атрей]] и [[Тиест]] в [[Аргос]], също на [[Лай]] и [[Едип]] в [[Тива]], довели до братоубийствената война на [[Седемте срещу Тива]] и разрушаването на града от техните наследници - [[Епигони]]те. По обясними причини това поколение било много популярно сред атинските трагици.
▲[[File:The Rage of Achilles by Giovanni Battista Tiepolo.jpeg|мини|"Гневът на Ахил" от [[Джовани Батиста Тиеполо]]]]
== Троянската война и последиците от нея ==
Line 130 ⟶ 119:
== Теории за произхода ==
През античността историци като Херодот имали теории, че гръцките богове са взети направо от египтяните. По-късно християнски писатели опитали да обяснят елинистичното езичество чрез деградацията на библейската религия. Оттогава науките археология и лингвистика са били използвани в изучаването на произхода на гръцката митология, с някои интересни резултати.▼
▲През античността историци като Херодот имали теории, че гръцките богове са взети направо от египтяните. По-късно християнски писатели опитали да обяснят елинистичното езичество чрез деградацията на библейската религия. Оттогава науките археология и лингвистика са били използвани в изучаването на произхода на гръцката митология, с някои интересни резултати.
Историческата лингвистика показва, че определени аспекти от гръцкия пантеон били наследени от индоевропейското общество (или може би двете култури са заели този модел от друг, по-ранен източник) както в случая с корените на гръцкия език. По този начин например името Зевс е сродно на латинския [[Юпитер (бог)|Юпитер]], санскритския Диау и германския Тир, както [[Уран (митология)|Уран]] е Варун на санскрит. В други случаи, близки паралели в характера и функцията предлагат подобно наследство, но поради липсата на езикови свидетелства са трудно доказуеми, както в случая с гръцките [[Мойри]] и Норните, срещащ се в древната скандинавска митология.
Line 143 ⟶ 132:
По-нови учени като Карл Керени са предпочели да разглеждат произхода на митовете в универсални архетипи за всички тогавашни общества. Въпреки че не всички учени са съгласни с интерпретирането на мита според психологията на сънищата на Карл Юнг (например Керени и Кемпбъл), повечето са съгласни, че митовете са подобни на сънища в два аспекта: те не са последователни истории, може би не са напълно последователни дори в един-единствен елемент. Те често отразяват някакво богоявление, което тогава би трябвало да е събрано в разказвателна нишка, така както много от сънищата на хората са пресъздавани като резултатни събития.
Произходът на гръцката митология остава очароващ и отворен въпрос.
== Връзката на гърците с митовете ==
„Собствените ни митове наричаме реалност“ е една от аксиомите, с които A. P. Рък и Дани Степълс започват „Света на Класическия Мит“. За гърците митологията била част от историята им. Малко хора са смятали, че има истина зад сведенията за Троянската война в „Илиада“ и „Одисея“. Гърците използвали мита, за да си обясняват природни феномени, културни промени, традиционни вражди и приятелства между племената и народите. Било гордост за тях да проследят произхода на някой водач от митологичен герой или бог.
== Еволюция на митовете ==
В същото време гръцкото тълкуване на боговете се променяло, за да се приспособи към културната им еволюция. Например, докато митовете за любовни връзки между мъжки богове и мъжки герои се появяват едва в средата на архаичния период, започнал около последната трета на VII век, такива истории станали все по-чести. Всички богове, с изключение на [[Арес]], накрая се сдобиват с възлюбени момчета, и така правят много от героите, като Херкулес. Преди това съществували митове за любов между мъже, като тази между Ахил и Патрокъл. В наши дни тези връзки се разглеждат просто като хомоеротични, като става значително объркване за това кой да се счита за ераст и кой за еромен. Тези развития били необходими, за да узаконят паралелното развитие на педагогическата хомосексуалност, за която се смята, че е била демонстрирана към 630 г. пр.н.е.
Line 156 ⟶ 144:
От друга страна, няколко радикални философи като [[Ксенофан]], към VI в. пр.н.е, вече започнали да определят разказите на поетите като богохулни лъжи. Този ред на мисли намерили най-голям израз в произведенията „[[Република]]“ и „Закони“ на [[Платон]]. През V в. пр.н.е. трагикът Еврипид често играел със старите традиции, подигравайки се с тях, и чрез гласа на своите герои вмъквал нотки на съмнение. В други случаи Еврипид насочвал остра критика към поведението на своите богове.
Първо александрийските поети, а после и по-голямата част от литературните митографи в ранната [[Римска империя]] често приспособявали митовете за гръцките персонажи по начини, които не отразявали по-ранните религиозни схващания. Много от най-популярните версии на тези митове, достигнали до наши дни, всъщност са дошли от тези измислени преразкази, които може би са замъглили архаичните вярвания.
== Елинистически рационализъм ==
Скептическият завой на класическата епоха станал дори по-ясно изразен през елинистичната ера. Още по-смело било от страна на митографа Евхемер да твърди, че историите за боговете са само объркани спомени за жестокостта на древните царе. Въпреки че трудовете на Евхемер са загубени, интерпретации на неговия стил се откриват често при Диодор Сицил.
Line 167 ⟶ 155:
* Боговете от поетите: измислени от безскрупулни поети, за да разбунят страстите.
* Боговете на града: измислени от мъдри законодатели, за да утешават и просветят простолюдието.
== Синкретични тенденции ==
Един неочакван страничен ефект на рационалната гледна точка била популярната тенденция да се съчетават многобройни гръцки и чужди богове в странни, почти неузнаваеми нови култове. Ако Аполон и Сераф, и Сабазий и Дионис и [[Митр]]а приличали на Хелиос, защо да не ги комбинират всички заедно в един Сол Инвикт, с разнородни обреди и съставни атрибути? Оцелялата от II век сбирка на „Орфически химни“ и „Сатурналиа“ (древноримски тържества в чест на бог Сатурн) на Макробий са произведения на тази умствена нагласа.
== Съвременни интерпретации ==
Началото на съвременното разбиране за гръцката митология лежи в двойствената реакция в края на [[18 век|XVIII век]] против „традиционното отношение на християнската враждебност, смесена с презрение, което имало надмощие в продължение на векове“ (Джейн Елън Харисън). В нея е била подкрепяна християнската интерпретация на мита като „лъжа“ или басня. В [[Германия]] поколение романтични творци и поети идеализирали митовете и били убедени, че те са създадени от особено надарена нация от времето на древна културна аристокрация, неопетнена от Рим. Този литературен аспект на гръцкото възраждане било израз на гръкофилството на романтичното поколение. От друга страна, британски класици продължили да разглеждат гръцките митове като примери, демонстриращи колко много съвременният ум е напреднал от простотата и суеверието на детството. Изтънчената християнска традиция на [[Томас Булфинч]] изразява синтезирано становище за митовете, като изцяло извлечени от литературни източници.
През [[1856]] г. англо-германецът [[Макс Мюлер]] измисля сравнителната митология, прилагайки новата филологична наука върху проучването на мита, като разкрива изопачените останки от индоевропейския култ към природата. Намек в заключението, което прави [[Чарлз Дарвин]] в „Произходът на видовете“ от [[1859]] г. предполага, че еволюционните теории могат да бъдат приложени в проучването на човечеството. „Примитивната култура“ от [[1871]] г. на [[Едуард Бърнет Тайлър]] проучва универсално подобна „примитивна“ религия, форма на западнала наука. Способът на [[Едуард Бърнет Тайлър|Тайлър]] за едновременно изследване на материална култура, ритуал и мит на много отделни култури, бил последван от [[Карл Густав Юнг|Карл Юнг]], а по-късно и от [[Джоузеф Камбъл]]. Те предлагат архетипи на митични теми.
С книгата си от 1890 г. „Религията на семитите“ [[Уилям Робъртсън Смит]] предлага най-ранния опит за изучаване на семитска религия от гледна точка на сравнителната религия и антропологията. Твърдението на [[Уилям Робъртсън Смит|Смит]], че „в почти всеки случай митът е произлязъл от ритуала, а не ритуалът от
==
<references />
{{Древногръцка митология}}
| |||