Кентърбърийски разкази: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал |
Редакция без резюме |
||
Ред 28:
В сравнение с много предишни творби на [[Джефри Чосър|Чосър]], Кентърбърийските разкази са разглеждани като Чосърският [[magnum opus]] (български: велика творба).
Той използва описанията на героите и техните [[Разказ|разкази]], за да представи един ироничен и критичен портрет на английското общество по това време и най-вече на църквата. Сборникът е приет за една от най-важните творби в английската литература, защото не само бива определян като развлекателен от читателите, но и защото предоставя много възможности за интерпретация.
== История ==
През 1373 г. [[Джефри Чосър]] посещава [[Генуа (провинция)|Генуа]] и [[Флоренция (провинция)|Флоренция]]. Някои съвременни изследователи смятат, че по време на това пътуване той се запознава с [[Франческо Петрарка]] и [[Джовани Бокачо]], благодарение на които той се запознава с италианската [[поезия]], по чийто стил се води по-късно.
Line 39 ⟶ 38:
== Съдържание ==
Сборникът разказва историите на група [[пилигрими]], които приключенстват от Съдърк (днешен [[Лондон]]) до [[Кентърбъри]], за да посетят катедралата в Кентърбъри. Те споделят разкази и се състезават за това кой е по-добър, като наградата ще бъде безплатен обяд в странноприемницата Табард на връщане.
Line 47 ⟶ 45:
== Разкази ==
Не е достигнат консенсус по отношение на реда, в който [[Джефри Чосър|Чосър]]
▲Не е достигнат консенсус по отношение на реда, в който [[Джефри Чосър|Чосър]] искал на нареди разказите.
Приема се, че те могат да се подредят и по фрагменти или групи.
Викторианците често използвали девет групи, което е начинът на подреждане, използван от [[Уолтър Уилиам Скийт]],
{| class="wikitable"
|Група А
|<nowiki>
- Разказът на Рицаря (на английски: [[The Knight's Tale]])
Line 67 ⟶ 64:
|-
|Група B
|<nowiki>
- Разказът на Моряка (на английски: [[The Shipman's Tale]])
Line 82 ⟶ 79:
|-
|Група C
|<nowiki>
- Разказът на Продавача на индулгенции (на английски: [[The Pardoner's Tale]])
|-
|Група D
|<nowiki>
- Разказът на Кармелита (на английски: [[The Friar's Tale]])
Line 94 ⟶ 91:
|-
|Група E
|<nowiki>
- Разказът на Търговеца (на английски: [[The Merchant's Tale]])
|-
|Група F
|<nowiki>
- Разказът на Франклина (на английски: [[The Franklin's Tale]])
|-
|Група G
|<nowiki>
- Разказът на Йомена на Каноника (на английски: [[The Canon's Yeoman's Tale]])
|-
|Група H
|<nowiki>
|-
|Група I
|<nowiki>
|}
Историите, които правят един фрагмент са пряко свързани и обикновено съдържат вътрешна индикация за реда с това, че един герой разказва историята си и после отстъпва на друг герой. За сметка на това връзката между отделните фрагменти е по-трудно забележима.
Тази подредба по фрагменти би изглеждала така:
{| class="wikitable"
|Фрагмент I
|<nowiki>
- Разказът на Рицаря
Line 132 ⟶ 129:
|-
|Фрагмент II
|<nowiki>
|-
|Фрагмент III
|<nowiki>
- Разказът на Кармелита
Line 142 ⟶ 139:
|-
|Фрагмент IV
|<nowiki>
- Разказът на Търговеца
|-
|Фрагмент V
|<nowiki>
- Разказът на Франклина
|-
|Фрагмент VI
|<nowiki>
- Разказът на Продавача на индулгенции
|-
|Фрагмент VII
|<nowiki>
- Разказът на Игуменката
Line 170 ⟶ 167:
|-
|Фрагмент VIII
|<nowiki>
- Разказът на Йомена на Каноника
|-
|Фрагмент IX
|<nowiki>
|-
|Фрагмент X
|<nowiki>
|}
== Идея за възникването на произведението ==
Нито едно [[Литературно произведение|произведение]] преди Кентърбърийските разкази досега не е включвало темата за [[пилигрими]]. Въпреки това е очевидно, че на места [[Джефри Чосър|Чосър]] е използвал големи части от вече съществуващи произведения, както и че често е черпел вдъхновение от обкръжаващия го литературен свят. Добър пример за това е именно темата за разказването на истории и съревноваването, които са били основен начин за развлечение в тогавашна [[Англия]].
Друг добър пример е
== Източници ==
Line 192 ⟶ 188:
Разказването на истории е главната форма на забавление в Англия по онова време и конкурси по разказване на истории са съществували в продължение на стотици години.
През 14-ти век в Англия съществуват групи с назначен лидер, който оценява
Харолд Блум, американски литературен критик и почетен професор по хуманитаристика в Йейл, твърди, че структурата на произведението е в голямата си част оригинална, но вдъхновена от ‘‘поклонническите" фигури на Данте и Вергилий в Божествена комедия.
„Декамерон“ на Джовани Бокачо съдържа повече паралели с „Кентърбърийски разкази“
Всеки от разказите има свой собствен набор от източници, предполагат учените, но
„Утешението на философията“ на Боеций се появява в няколко от разказите, както и творбите на Джон Гоуър. Гоуър е извесен приятел на Чосър.
Line 205 ⟶ 201:
== Жанр и структура ==
''„Кентърбърийски
Структурата на
Чосър не обръща много внимание върху напредъка на пътуването, на времето, което минава докато поклонниците пътуват, или за определени места, през които минават на път към Кентърбери. Писането на историите му е фокусирано преди всичко върху самите истории, а не върху самото поклонничество.
== '''Исторически контекст''' ==
Творбата Кентърбърийски разкази е написана по време на бурните времена в английската история. Католическата църква е в средата на Западната схизма и, макар че тя все още е била единственият християнски орган в Европа, е била обект на тежки противоречия. Лолардизъм е ранно английско религиозно движение, водено от английския пред-реформатор, философ и теолог Джон Уиклиф, което бива споменато в разказите. Джон Уиклиф е известен също с това че направил най-стария превод на [[Библия
„Кентърбърийски разкази“ е една от първите творби в английската литература които споменават хартията, сравнително ново изобретение, което позлволява разпространчването на писменото слово, нещо дотогава невиждано в Аглия. Политически сблъсъци като например избухналото през 1381 г. Селско въстание в Англия
Интересен исторически факт е
== '''Религия''' ==
''„Кентърбърийски
Двама герои, Продавачът на индулгенции и Църковния пристав, в чиито роли се вижда светската власт на Църквата, са обрисувани като много корумпирани, алчни и злоупотребяващи. Продавачите на индулгенции по времето на Чосър са хората, от които се купуват „индулгенции“ за прошка на греховете, които са виновни със злоупотреба в името на собствената си печалба. Продавачът на индулгенции открито признава корупцията на практиката си в разказа на Чосър. Църковния пристав са служители, които довеждат грешниците до съда на Църквата за възможно отлъчване и други санкции. Корумпираните служители пишели фалшиви цитати и плашели хората с тях, да ги подкупят, за да се спасят. Служителят на Църквата в разказа на Чосър е описан като виновен заради това, че е заплашвал да съди други хора, които не са били виновни, и е намекнато, че има корумпирани отношения с Продавача на индулгенции. В „Разказа за
Различни видове служители на църквата са представени чрез Монахът, Продавачът на индулгенции, Игуменката и Втората Монахиня. Манастирът, който по принцип трябва да е воден от желанието да следва аскетски начин на живот отделен от света, се е заплел по времето на Чосър изключително много със светските дела. Манастирите често контролират огромни парцели от земя, върху които те правят огромни парични суми, докато селяните работят за тях.
Втората Монахиня е пример за това какво трябва да представлява една монахиня: нейната история е за жена, чието целомъдрие довежда хората в църквата. От друга страна Монахът и Игуменката, не толкова корумпирани колкото Продавача на индулгенции и Църковния пристав, изгубват пътя към идеала им за подражание. И двамата са скъпо облечени, показват живот на лукс и флиртове и на липса на духовност. Разказът на игуменката е за евреин, който убива дълбоко благочестиво и невинно християнско момче, кръвна обида срещу евреите, което става част от английската литературна традиция. Историята не е измислена от Чосър, а е известна още от 14 век.
Поклонението е било много важно за средновековното общество. Крайната дестинацията е била Йерусалим, но в Англия популярна дестинация е бил Кентърбъри. Поклонниците пътували до катедрали, в които са запазени мощите на светците, вярвайки се, че такива мощи притежават чудотворна сила. Свети Томас Бекет, архиепископ на Кентърбъри, е бил убит в Катедралата Кентърбъри от рицарите на Хенри II по време на разногласие между Църквата и Короната. Чудновати истории, свързани с мощите му са били разпространени скоро след смъртта на архиепископа и така Катедралата станала известна дестинация на поклонниците. Поклонничеството в творбата свързва всички истории заедно и може да се счита за представяне на стремежа на християните към небесата, въпреки слабостите, разногласията и разнообразието на мнения.
== '''Социални класове''' ==
Висшата класа или т.н. аристокрация, по времето на Чосър е била представена главно от рицаря и неговият оръженосец. От благородниците се е очаквало да бъдат могъщи войни, които да са едновременно безмилосттни на бойното поле и изтънчени, с добри обноски в царският двор, а постъпките им трябвало да бъдат християнски.
„Разказът на Рицаря“ показва как братската любов на двама другари рицари
Самия Чосър се е борил в Стогодишната война по времето на Едуарт III. Тя продължава от 1337 г. до 1453 г., а военните действия се водят най-вече на територията на Франция. Едуард III и благородниците му натрапват романтичното рицарство като техно верую при ограбването на опустошена Франция. Рицарите подчертават военната слава, докато действителността показва цената на войната.
„Разказът на Сър Топаз“ и „Разказът на Мелибей“ са разказани от самият Чосър. И двете истории се фокусират върху лошите страни на рицарството като първата се подиграва на рицарските правила.
Разказите постоянно отразяват конфликта между класовете. Например героите са разделени на три различни класи – „тези които се молят“ (духовенството), „тези които се борят“ (
Всеки от героите на Чосър изразява различно, понякога крайно различно, виждане за реалността. Това създава атмосфера на тестване, на емпатия и релативизъм. Самият брой на различни лица и истории прави стигането определена истина или реалност невъзможно.
== '''Лиминалност'''(лимен – праг; за да премине в друга социална позиция, човек трябва да премине някакъв праг) ==
Концепцията на лиминалността фигурира на видно място в рамките на „''Кентърбърийски
Лиминалността е видна и в отделните истории. Очевиден пример за това е „Разказът на
== '''Влияние върху литературата''' ==
Понякога се твърди, че най-големият принос, който тази творба е направила към Английската литература е популяризирането на използването на народен английски език в литературата, вместо френски или латински. Въпреки това английският език се е използвал като литературен език векове преди времето на Чосър и няколко от съвременниците на Чосър
== '''Възприемане на творбата''' ==
Чосър ясно посочва адресатите на много от неговите стихотворения, например „Книгата на дукесата“ се смята, че е била написана за Джон Гонт по повод смъртта на жена му през 1368 г. Желаната аудитория на „Кентърбърийски разкази“ обаче е по-трудно да бъде определена. Чосър е бил придворен, което кара някои да смятат, че той е основно дворцов поет
Чосър е посочван като един благороден преводач и поет от Eustache Дешан и от съвременника му Джон Гоуър.
Предполага се, че поемата е била предназначена да се чете на глас, което е вероятно, тъй като това е
Учените предполагат, че ръкописите на Чосър са били разпространявани сред приятелите му, но вероятно са останали непознати за повечето хора до смъртта му. Въпреки това, скоростта, с която преписвачите се стремят да пишат пълни версии на неговата творба, показва, че той е бил изветен и уважаван поет за своето време. Съществуват повече ръкописни копия на поемата, отколкото на всяка друга поема от онова време, което кара
Джон Лидгат
== '''Литературни допълнения''' ==
Незавършването на Разказите довело няколко средновековни автори да напишат допълнения и добавки към историите, за да ги направят по-пълни. Някои от най-старите съществуващи ръкописи на историите включват нови или променени разкази, което показва, че още от началото са се правили такива добавки и промени. Такива поправки са известни да са направени включително и на „Разказът на
„Разказът на
Разказът „Обсадата на
За „Разказа на
„Разказът на
== '''Литературни адапации''' ==
Много литераурни прозиведения са използвали подобна рамкова конструкция като тази на „Кентърбърийски разкази“.
'''Дан Симънс''' е американски [[писател]] на [[Бестселър|бестселъри]] в жанра [[фентъзи]], [[хорър]] и [[научна фантастика]]. Неговият роман „ '''Хиперион“''' е отличен с наградата [[Награда Хюго|„Хюго“]] за 1990 година в категорията научна фантастика. Романът е базиран на седмина поклонници, които се отправят на последно пътуване до Хиперион, за да търсят отговорите на неразрешените загадки в живота си. Другите романи от тази поредица са „''Падането на Хиперион“'',
„'''Сказанието на прадедите'''“
Английският писател '''Пол Чарлз Дохърти''' , автор на многобройни [[Криминален роман|криминални романи]] с исторически сюжет, пише поредица от романи базирани на
'''Филмови Адаптации:'''
'''„Кентърбърийски разкази“''' ({{lang-it|I racconti di Canterbury}}) е [[Италия|италиански]] [[филм]] от 1972 година, на режисьора [[Пиер Паоло Пазолини]] по негов собствен сценарий, който съдържа няколко разказа от „Кентърбърийски разкази“ на Чосър . Това е вторият филм от трилогия на Пазолини, включваща още „[[Декамерон (филм)|Декамерон]]“ (''„Il Decameron“'', 1971) и „Цветът на Хиляда и една нощ“ (''„Il fiore delle mille e una notte“'', 1974).
== Влияние върху литературата ==
Водени са немалко спорове относно това дали най-големия принос, който тази творба е направила е да популяризира използването на народен език (латински: vulgare) в литературата вместо [[Френски език|френски]] или [[Латински език|латински]]. Все пак английският вече е използван в продължение на столетия преди раждането на [[Джефри Чосър|Чосър]], а някои от съвременниците му
▲Водени са немалко спорове относно това дали най-големия принос, който тази творба е направила е да популяризира използването на народен език (латински: vulgare) в литературата вместо [[Френски език|френски]] или [[Латински език|латински]]. Все пак английският вече е използван в продължение на столетия преди раждането на [[Джефри Чосър|Чосър]], а някои от съвременниците му - [[Джон Гоуър]], [[Уилиам Лангланд]] и други - също са написали значими творби на [[Английски език|английски]]. Така остава неясно дo каква степен [[Джефри Чосър|Чосър]] е отговорен за тази посока на развитие - дали той е започнал тази тенденция или по-скоро е бил част от нея.
== Галерия ==
Това са някои герои нарисувани в ръкописа на
▲Това са някои герои нарисувани в ръкописа на "Кентърбърийски разкази" от [[Елисмиър (остров)|Елисмиър]].
<gallery>
Line 325 ⟶ 319:
* Kolve, V. A. and Glending Olson (eds). ''The Canterbury Tales: Fifteen Tales and The General Prologue; Authoritative Text, Sources and Backgrounds, Criticism. A [[W.W. Norton|Norton Critical Edition]]'' (2nd ed.), 2005. New York, London: W. W. Norton and Company. ISBN 0-393-92587-0. LC PR1867.K65 2005.
* {{Моята библиотека|22948-kentyrbyrijski-razkazi|Кентърбърийски разкази}}
* Ellesmere manuscript of Geoffrey Chaucer's Canterbury Tales
{{Превод от 2|en|The_Canterbury_Tales|ru|Кентерберийские рассказы|760307615|70676163}}
|