Уикипедия

Кентърбърийски разкази: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 188:
Разказването на истории е главната форма на забавление в Англия по онова време и конкурси по разказване на истории са съществували в продължение на стотици години.
 
През 14-ти век в Англия съществуват групи с назначен лидер, който оценява разказите на отделните участници в групата. Победителят получавал корона и, също както и при победителя от Кентърбърийски разкази, безплатна вечеря. Било е обичайно, сред поклонниците, тръгнали на поклонение, да има избран ‘‘церемонил„церемонил-майстор‘‘, който да ги ръководи и да организира пътуването.
 
Харолд Блум, американски литературен критик и почетен професор по хуманитаристика в Йейл, твърди, че структурата на произведението е в голямата си част оригинална, но вдъхновена от ‘‘поклонническите„поклонническите" фигури на Данте и Вергилий в Божествена комедия.
 
„Декамерон“ на Джовани Бокачо съдържа повече паралели с „Кентърбърийски разкази“, отколкото която и да е друга творба. От Бокачо, Чосър е възприел идеята за рамкирана композиция, рамката в "„ Кентърбърийски разкази" е едно поклонническо пътуване до Кентърбъри и обратно. Докато при Бокачо героите са на едно място, когато си разказват истории, т.е. рамката е статична, то у Чосър рамката на повествованието е динамична-пътуване. Джефри Чосър успява да напише 21 завършени новели и 3 незавършени. Книгата „Декамерон“ съдържа 100 новели, разказани в продължение на 10 дни от 10 младежи – 7 момичета и 3 момчета. Разказвачите при Чосър са 30. Разказвачите в „Декамерон“ са от една прослойка, а у Чосър са от най-различни. Една четвърт от приказките в Кентърбърийски разкази, съответстват на приказка от Декамерон, въпреки че повечето имат по-близки паралели в други истории. Затова някои учени смятат че е малко вероятно Чосър да е имал копие от книгата подръка и най-вероятно той просто е прочел Декамерон в даден момент.
 
Всеки от разказите има свой собствен набор от източници, предполагат учените, но само някои са използвани често в продължение на няколко разказа. Сред тях са поезия от Публий Овидий Назон, древноримски поет, Библията в една от многото общоптиети версии, и делата на Петрарка и Данте. Чосър е първият автор който използва работата на последните двама, и двамата италианци.
Ред 238:
Всеки от героите на Чосър изразява различно, понякога крайно различно, виждане за реалността. Това създава атмосфера на тестване, на емпатия и релативизъм. Самият брой на различни лица и истории прави стигането определена истина или реалност невъзможно.
 
== '''Лиминалност''' (лимен – праг; за да премине в друга социална позиция, човек трябва да премине някакъв праг) ==
Концепцията на лиминалността фигурира на видно място в рамките на „''Кентърбърийски разкази“.'' Лиминално пространство, което може да бъде както географско, така и метафорично или духовно, е преходното или трансформиращото пространство между „истинския“ (сигурен, познат) свят и неизвестния и въображаемия свят едновременно на риск и възможност. Самото понятие „поклонничество“ само по себе си е лиминално, защото е пътуване между дестинации и защото поклонниците поемат този път с надеждата да станат по-святи в процеса. Следователно и самата структура на „''Кентърбърийски разкази“'' е лиминална; не само покрива разстоянието от Лондон до Кентърбъри, но и повечето истории се отнасят до места изцяло извън географските дестинации на поклонниците.
 
Ред 255:
Учените предполагат, че ръкописите на Чосър са били разпространявани сред приятелите му, но вероятно са останали непознати за повечето хора до смъртта му. Въпреки това, скоростта, с която преписвачите се стремят да пишат пълни версии на неговата творба, показва, че той е бил изветен и уважаван поет за своето време. Съществуват повече ръкописни копия на поемата, отколкото на всяка друга поема от онова време, което кара някои учени да дадат на произведението на Чосър средновековния еквивалент на статута бестселър. Дори и най-елегантно илюстрираните ръкописи, обаче, не са толкова украсени като работата на авторите на други произведения, като например религиозна и историческа литература Джон Лидгат (на англ. ез. : John Lydgat).
 
Джон Лидгат и Томас Оклеив са били сред първите критици на „Кентърбърийски разкази“ на Чосър, хвалещи го като най-големия английски поет на всички времена и първият показал това на което на е способен поетично английският език. На това мнение са и много критици от средата на 15ти15-ти век., а най-уважаваният разказ по онова време е „Разказът на Рицаря“.
 
== '''Литературни допълнения''' ==
Ред 268:
„Разказът на Геймлин“ е бил включен в един ранен ръкопис на „Разказите“, който е известен като един от най-нискокачествените ранни ръкописи от гледна точка на редактиране и промени. В днешно време е широко отхвърлен от учените от автентичните чосъровски разкази, въпреки че някои учени смятат, че Чосър е възнамерявал да пренапише историята чрез „Разказа за Йомена“. Годината на написването му варира от 1340 г. до 1370 г. Действието в разказа се развива по време на управлението на крал Едуард I и се разказва за Геймлин и предизвикателствата, през които преминава, опитвайки се да си върне полагащото му се наследство от по-големия си брат. Историята се изправя срещу корупцията на закона и показва липсата на морал и политическа съгласуваност. Няма данни за това къде точно се провежда действието в тази история, защото в самия текст не са написани имена на градове и фамилното име на Геймлин най-вероятно просто обозначава границата.
 
== '''Литературни адапацииадаптации''' ==
Много литераурни прозиведения са използвали подобна рамкова конструкция като тази на „Кентърбърийски разкази“.
 
Ред 275:
„'''Сказанието на прадедите'''“ е разказ за еволюиращите организми, написан от '''Ричард Доукинс''', виден английски [[Етология|етолог]], [[Биология|биолог]] и автор на научно-популярни книги. Разказа е вдъхновен от легендарния сборник „Кентърбърийски разкази“ на английския класик Джефри Чосър, в който – заедно с нас – на поклонение се отправя и всяко друго живеещо днес същество. По пътя всеки поклонник описва своята собствена история, включително и процесите, свързани с развитието на Земята.
 
Английският писател '''Пол Чарлз Дохърти''' , автор на многобройни [[Криминален роман|криминални романи]] с исторически сюжет, пише поредица от романи базирани на "Кентърбърийски„Кентърбърийски разкази“. Книгата му „Сенки в Оксфорд“ разказва за събралите се в хана „При мантията“ поклонници, познати ни от „Кентърбърийски разкази“. Пъстрото общество потегля към Кентърбъри, за да се поклони пред мощите на свети Томас Бекет. През деня спътниците си разказват известните на всички весели и поучителни истории, за да разнообразят дългия път. А нощем, когато отседнат в някой хан, разказите продължават, но тогава всеки обещава да разкаже по някоя тайнствена история за тъмни дела, обвити с мрака на годините. Започва се с разказът на Рицаря.
 
'''Филмови Адаптации:'''
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Кентърбърийски_разкази“.