Уикипедия

Сатерландски фризийски език: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
По-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Gtrebg (беседа | приноси)
132 редакции
Нова страница: „{{distinguish|East Frisian Low Saxon}} {{Infobox language |name=Saterland Frisian |nativename=Seeltersk |states=Germany |region=Saterland |speakers=1,000...“
 
Gtrebg (беседа | приноси)
132 редакции
Редакция без резюме
Ред 1:
{{distinguish|East Frisian Low Saxon}}
{{Infobox language
|name=Saterland Frisian
|nativename=Seeltersk
|states=[[Germany]]
|region=[[Saterland]]
|speakers=1,000
|date=2007
|ref=e18
|familycolor=Indo-European
|fam2=[[Germanic languages|Germanic]]
|fam3=[[West Germanic languages|West Germanic]]
|fam4=[[Ingvaeonic|North Sea Germanic]]
|fam5=[[Anglo-Frisian languages|Anglo-Frisian]]
|fam6=[[Frisian languages|Frisian]]
|fam7=East Frisian
|minority=Germany
|iso3=stq
|lingua=52-ACA-ca<ref>{{cite web|url=http://www.linguasphere.info/lcontao/tl_files/pdf/index/LS_index_r-s.pdf |title=s |page=252 |work=The Linguasphere Register |accessdate=1 March 2013}}</ref>
|glotto=sate1242
|glottorefname=Saterfriesisch
|map=Frisian languages in Europe.svg
|mapcaption=Present-day distribution of the [[Frisian languages]] in Europe:
{{legend|#000066|[[West Frisian language|West Frisian]]}}
{{legend|#3366CC|[[North Frisian language|North Frisian]]}}
{{legend|#66CCFF|'''Saterland Frisian'''}}
|notice=IPA
}}
 
'''Сатерландски фризийски''', също познат като '''Сатер фризийски''' или '''Сатерландски''' (''Seeltersk'') е последният жив диалект на '''източнофризийския език'''. Тясно е свързан с другите [[фризийски езици]]—[[севернофризийски език|севернофризийски]], който, също като сатерландския фризийски се говори в [[Германия]], и [[западнофризийския език|западнофризийски]], който се говори в [[Нидерландия]].
 
== Стар източенфризийски и неговия запад ==
== Old East Frisian and its decline ==
OldСтарият Eastизточнофризийски Frisianсе usedе toговорил beв spokenИзточна in [[East Frisia]]Фризия (''Ostfriesland''), theрегионът regionмежду betweenнидерландската theрека DutchЛауверс riverи [[Lauwers]]германската andрека the German river [[Weser]]Везер. The area also included two small districts on the east bank of the Weser, the lands of Wursten and Würden. The Old East Frisian language could be divided into two dialect groups: Weser Frisian to the east, and [[Ems (river)|Ems]] Frisian to the west. From 1500 onwards, Old East Frisian slowly had to give way in the face of the severe pressure put on it by the surrounding [[Low German]] dialects, and nowadays it is all but extinct.{{clarify|reason=The vague, muddy, ambiguous adverbial phrase 'all but' needs clarification: if the Old East Frisian language is still a living language, more information should be given about where and by whom it is still spoken; if it is in fact extinct, then 'all but' must be deleted. If, however, there is legitimate uncertainty among linguists as to the actual current status of Old East Frisian, then that fact must be stated more clearly, with appropriate citation of the sources of the information.|date=June 2017}}
 
By the middle of the seventeenth century, Ems Frisian had almost completely died out. Weser Frisian, for the most part, did not last much longer, and held on only until 1700, although there are records of it still being spoken in the land of Wursten, to the east of the river Weser, in 1723. It held out the longest on the island of [[Wangerooge]], where the very last Weser Frisian speaker died in 1953. Today, the Old East Frisian language is [[language shift|no longer spoken]] within the historical borders of East Frisia; however, a large number of the inhabitants of that region still consider themselves Frisians, referring to their dialect of [[Low German]] as ''Freesk''. In this dialect, referred to in [[German language|German]] as ''Ostfriesisch'', the Frisian [[Stratum (linguistics)#Substratum|substratum]] is still evident, despite heavy Germanisation.
Line 103 ⟶ 74:
! Example
|-
| aa || {{IPA|/aː/}} || P'''aa'''d (''pathпътека'')
|-
| ää || {{IPA|/ɛː/}} || t'''ää'''n (''thin''слаб)
|-
| ee || {{IPA|/eː/}} || D'''ee''' (''doughтесто'')
|-
| íe || {{IPA|/iː/}} || W'''íe'''k (''weekседмица'')
|-
| oa || {{IPA|/ɔː/}} || d'''oa'''lje (''to calmуспокоявам'')
|-
| oo || {{IPA|/oː/}} || R'''oo'''p (''ropeвъже'')
|-
| öä || {{IPA|/œː/}} || G'''öä'''te (''gutter'')
|-
| üü || {{IPA|/yː/}} || D'''ü'''wel (''devilдявол'')
|-
| úu || {{IPA|/uː/}} || M'''úu'''s (''mouseмишка'')
|}
 
Line 236 ⟶ 207:
== Морфология ==
=== Лични местоимения ===
TheПодложните subjectместоимения pronounsв ofсатерландския Saterlandфризийски Frisianса areкакто as followsследва:<ref>{{cite book|last1=Howe|first1=Stephen|title=The Personal Pronouns in the Germanic Languages|date=1996|publisher=Walter de Gruyter & Co|location=Berlin|isbn=9783110819205|page=192 |edition=1|url=https://books.google.com/books?id=fVgkqcRgQswC&pg=PA192&lpg=PA192&dq=saterland+frisian+iek+du&source=bl&ots=c0E6tVINZN&sig=YKGvhTTzrI_4-ATUWegq5qZcK0k&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwj36YiB2ZTUAhXERSYKHS5lDuIQ6AEIODAD#v=onepage&q&f=false|accessdate=29 May 2017}}</ref>
 
{| class="wikitable"
Line 258 ⟶ 229:
Числата от 1 до 10 на сатерландски фризийски са както следва:<ref name=":0">{{Cite book|title=Handbuch des Friesischen|last=Munske|first=Horst|publisher=Max Niemeyer Verlag|year=2001|isbn=3-484-73048-X|location=Tübingen|pages=417}}</ref>
{| class="wikitable"
!Сатерландски фризийски
!Saterland Frisian
!Английски
!English
!Български
|-
|aan (m.)
een (f., n.)
|one
|един
една, едно
|-
|twäin (m.)
two (f., n.)
|two
|два
две
|-
|träi (m.)
trjo (f., n.)
|three
|три
|-
|fjauer
|four
|четири
|-
|fieuw
|five
|пет
|-
|säks
|six
|шест
|-
|sogen
|seven
|седем
|-
|oachte
|eight
|осем
|-
|njúgen
|nine
|девет
|-
|tjoon
|ten
|десет
|}
Числата от едно до три на стареландски фризийски варират по род в зависимост от съществитеното, с което се използват. <ref name=":0" /> В таблицата, "m." означава мъжки род, "f." - женски род и "n." - среден род.
Numbers one through three in Saterland Frisian vary in form based on the gender of the noun they occur with.<ref name=":0" /> In the table, "m." stands for masculine, "f." for feminine, and "n." for neuter.
 
За сравнителни цели, по-долу можете да видите числата от 1 до 10 на няколко западногермански езици и на български:
Line 369 ⟶ 353:
 
== Примерни текстове ==
Сатерландски фризийски:'' Die Wänt strookede dät Wucht uum ju Keeuwe un oapede hier ap do Sooken.''<br>[[Севернофризийски]] (Моорингски диалект): ''Di dreng aide dåt foomen am dåt kan än mäket har aw da siike.''<br />[[Западнофризийски диалект|Западнофризийски]]:'' De jonge streake it famke om it kin en tute har op 'e wangen.''<br>[[Източнофризийски долнонемски]]: ''De Jung straktde dat Wicht üm't Kinn to un tuutjede hör up de Wangen.'' <br />[[Немски език|Немски]]:'' Der Junge streichelte das Mädchen ums Kinn und küsste sie auf die Wangen.''<br>[[Нидерландски|Нидерландски]]:'' De jongen aaide/streelde het meisje over haar/de kin en kuste haar op de wangen.''<br>[[Африкаанс]]:'' Die seun streel die meisie oor haar/die ken en soen haar op die wange.''<br>[[Английски език|Английски]]:'' The youngen boy stroked the maiden/girl on the chin and kissed her on the cheeks.''
Сатерландски фризийски:'' Die Wänt strookede dät Wucht uum ju Keeuwe un oapede hier ap do Sooken.''<br>
[[Севернофризийски]] (Моорингски диалект): ''Di dreng aide dåt foomen am dåt kan än mäket har aw da siike.''<br />
[[Западнофризийски диалект|западнофризийски]]:'' De jonge streake it famke om it kin en tute har op 'e wangen.''<br>
[[Източнофризийски долнонемски]]: ''De Jung straktde dat Wicht üm't Kinn to un tuutjede hör up de Wangen.'' <br />
[[Немски език|Немски]]:'' Der Junge streichelte das Mädchen ums Kinn und küsste sie auf die Wangen.''<br>
[[Нидерландски|Нидерландски]]:'' De jongen aaide/streelde het meisje over haar/de kin en kuste haar op de wangen.''<br>
[[Африкаанс]]:'' Die seun streel die meisie oor haar/die ken en soen haar op die wange.''<br>
[[Английски език|английски]]:'' The youngin{{clarify|reason='youngin' не е английска дума|date=June 2017}}/boy stroked the maiden/girl on the chin and kissed her on the cheeks.''
 
По-горните примери показват, че съществителните в сатерландския фризийски се пишат с главна буква, което е директно влияние от високонемските диалекти.
The preceding sample shows the [[capitalization]] of all [[noun]]s in Saterland Frisian, as a direct influence of [[High German]] dialects.
 
== В медиите ==
Line 406 ⟶ 383:
 
==Виж също==
*[[Фризия]]
{{Portal|East Frisia}}
*[[Фризийски острови]]
{{InterWiki|code=stq}}
*[[Фризийски езици]]
*[[Frisia]]
*[[Frisian IslandsФризи]]
*[[Сатерландски фризи]]
*[[Frisian languages]]
*[[Frisians]]
*[[Saterland Frisians]]
 
==Източници==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Сатерландски_фризийски_език“.