Древни македонци: Разлика между версии

'''Македоните''',<ref>Thracia, Volume 10, Institut po trakologia (Bŭlgarska akademia na naukite), Congrès international de thracologie, Sofia, 1993, str. 116.</ref><ref>Научно-изследователско електронно списание “Известия по история” бр. 3, 2005 г. Македония и македоните през античността (културно-исторически бележки) Калин Порожанов.</ref><ref>Цанко Серафимов, Енциклопедичен речник за Македония и македонските работи, Орбел, 2004, стр. 175.</ref> известни също като '''антични'''<ref>Studia Protobulgarica et mediaevalia Europensia, Veselin Beševliev, Vasil Gjuzelev, Kazimir Popokonstantinov, TANGRA TanNakRa IK, 2003, [https://books.google.bg/books?id=lR4XAQAAIAAJ&q=%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5+%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%86%D0%B8&dq=%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5+%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%86%D0%B8&hl=bg&sa=X&ei=_jJvVfKuBKeCzAPxuIKQCw&redir_esc=y str. 65].</ref> или '''древни македонци'''<ref>Древните цивилизации в българските земи, Васил Николов, Красимир Ников, Археологически институт и музей (Българска академия на науките) 2007 г. [https://books.google.bg/books?id=qYMvAQAAMAAJ&q=%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5+%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%86%D0%B8&dq=%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5+%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%86%D0%B8&hl=bg&sa=X&ei=6zRvVeezB-XMyAOZjoLIAQ&ved=0CEMQ6AEwCA стр. 85.]</ref> {{lang-el|Μακεδόνες}}, ''Македонес''), са населението на изчезналата антична държава Макeдония, възникнала на Балканите и установила господство над [[Древна Гърция]], [[Одриско царство|Древна Тракия]], [[Древен Египет]], [[Персийската империя]], [[Бактрия]] и др. в ІV в. пр. Хр.  В днешно време по грешка се причисляват към съвременната македонска нация ,която е наречена така не заради етнически произход ,който безспорно е български ,а по-скоро поради факта ,че населението и е разположена върху някои бивши владения на изчезналата държава.

Ядрото на древномакедонската държава се оформя в земите на днешно [[Костурско]], [[Гревена (ном)|Гревенско]], [[Кожани (ном)|Кожанско]] и [[Сервия|Серфидженско]], сиреч по горната част на [[Бистрица (Гърция)|Бистричката долина]]. От тези места, македонитеантичните македони започват постепенно и трайно разширяване на племенния си съюз, най-вече в източна посока. По времето на класическа Гърция, те вече са заели здраво низината на Долен Вардар и Долна Бистрица, там се намират и техните основни твърдини и градища ([[Вергина]], [[Пела]], [[Бер]]ея, [[Миеза]] и други.) Мнозинството от тези наименования имат [[фриги]]йски и [[траки]]йски произход. Според някои историци това е народ образуван при налагане на името на [[Древна Македония|Македонското царство]] над преобладаващата [[фриги]]йско - [[траки|тракийска маса]] смесена с [[илири]], [[пеони]], [[дорийци]] и [[еолийци]] (последните две народности са едни от съставните части на [[елини]]те, а пеоните имат тракийски произход). Съвременните им древни гърци не са приемали за "елини" македоните и техните царе и те както посочва [[Демостен]] са смятани за варвари. Династията, при политическите си амбиции да завладее Елада, изтъква близост до гърците като, подобно на [[Одриско царство|одриската аристокрация]] в Тракия, ползва старогръцки за официален език, но населението не говори този език. [[Плутарх]] и [[Квинт Курций Руф]] свидетелстват, че царете в Македония са говорели с народа и войската си на език различен от гръцкия. Явно поради близостта си с древна Гърция и нейните колонии, аристокрацията още от дълбока древност е подложена на силна елинска културна експанзия. Вероятно и наличието на дорийски и еолийски елементи сред населнието на държавата, допринася за относително бързото претапяне на местната върхушка в [[Елинизъм|елинската]] култура. Така е възможно да се е създал някакъв смесен говор. Все пак този диалект ще да е бил доста по-различен от останалите гръцки говори щом е бил неразбираем и чужд за елините и войските на македонският цар Филип ІІ са приемани като чужди завоеватели от тях, както посочват споменатите автори.