Франсиско Писаро: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) м Disambiguated: Трухильо → Трухильо (Испания) (2), Укаяли → Укаяли (река), Трухильо → Трухильо (Перу); Unlinked: Укаяли |
м форматиране: 17x тире-числа, 3x тире, 3 интервала, А|АБ, нов ред (ползвайки Advisor) |
||
Ред 7:
| изображение_описание =
| рождено_име = Франсѝско Писа̀ро и Гонса̀лес
| роден_дата = ~
| роден_място = [[Трухильо (Испания)|Трухильо]], [[Естремадура]], [[Испания]]
| починал_дата = [[26 юни]] [[1541]] г.
Ред 17:
| професия = [[Конкистадор]]
| титла = Маркиз, Губернатор на Нова Кастилия
| период =
| приемник = [[Кристобал Века де Кастро]]
| опоненти = [[Диего де Алмагро]]
| религия = [[католицизъм]]
| брачен_партньор = Инес Вайлас<br>~
| деца = Франсиска, Гонсало, Франсиско, Хуан
| родители = баща: Гонсало Писаро Родригес де Агилар<br>майка: Франсиска Гонсалес и Матеос
Ред 29:
| общомедия = Francisco Pizarro
}}
'''Франсиско Писаро''' ({{lang-es|Francisco Pizarro y González}}
== Ранни години (1475
== Походи в Колумбия и Панама 1508-1513 ==▼
През 1502 Писаро заминава за Южна Америка и пристига в испанската колония [[Испаньола]] (днешен остров Хаити). През 1508-1510 участва като наемник в експедицията на [[Алонсо де Охеда]] по северното крайбрежие на [[Колумбия]]. След отпътуването на Охеда Писаро става началник на испанския гарнизон намиращ се в новопостроеното от Охеда испанско селище Сан Себастиян на източния бряг на залива [[Ураба]]. Под негово ръководство се намират само 60 човека, измъчени от глад и болести. Половин година Писаро очаква помощ от Охеда, но такава не пристига и с оставените му на разположение два кораба напуска Сан Себастиян. Единия кораб веднага потъва с целия екипаж, а другия с 25-30 човека на борда продължава своя път на север. Около устието на река Магдалена се среща с корабите изпратени от Охеда с припаси и провизии, и ръководителят им [[Мартин Ернандес Енсисо]] му заповядва да се върне обратно. Близо до брега корабът с провизиите претърпява корабокрушение и колонистите отново са под угрозата на глада. Тогава по предложение на току-що пристигналия [[Васко Нунес де Балбоа]] всички испанци напускат Сан Себастиян и се прехвърлят във владенията на [[Диего Никуес]] – губернатор на [[Панама]].▼
След това Франсиско Писаро участва непрекъсното в походите на Балбоа, в т.ч. и в знаменития му поход към бреговете на Тихия океан през 1513. Вероятно тогава Писаро чува за пръв път слуховете за богатата на злато страна Перу и си поставя за цел нейното завоюване.▼
▲През 1502 Писаро заминава за [[Южна Америка]] и пристига в испанската колония [[Испаньола]] (днешен остров Хаити). През 1508
▲След това Франсиско Писаро участва
=== Първи плавания към Перу 1524-1528 ===▼
Липсата на средства принуждават Писаро да се обедини с други тамошни конкистадори в лицето на [[Диего де Алмагро]] и свещеника Ернан де Лука. С двамата свои съдружници той организира три частни завоевателни експедиции – през 1524, 1526 и 1527, по време на които открива западното крайбрежие на [[Южна Америка]] между 4º с.ш. и 8º ю.ш. и залива [[Гуаякил (залив)|Гуаякил]] ({{coord|3|00|S|80|40|W|}}). Там Писаро вече получава достоверни сведения за страната на златото Перу. Испанците залавят две лами, сдобиват се с изящни вълнени платове, златни и сребърни съдове и хващат в плен няколко млади перуанци и със завоюваните трофеи се завръщат в [[Панама]]. Писаро разбира, че трудно ще завоюва добре организираната държава на инките с малкото сили, с които разполага и през 1528 г. се прибира в [[Испания]] за да търси съдействие.▼
[[File:Conquest peru 1531 edited.png|thumb|left|200px|Пътят на завоевателния поход на Франсиско Писаро в Перу 1530-1533]]▼
▲Липсата на средства принуждават Писаро да се обедини с други тамошни конкистадори в лицето на [[Диего де Алмагро]] и свещеника Ернан де Лука. С двамата свои съдружници той организира три частни завоевателни експедиции – през 1524, 1526 и 1527, по време на които открива западното крайбрежие на
Следващата година император [[Карл V]] му издава патент за завладяването на [[Перу]] за [[Испания]], осигурява му необходимите средства за експедицията и го назначава за негов заместник и генерален капитан на бъдещите испански земи. Писаро се връща в Панама, където набира хора. Когато на 27 декември 1530 потегля от [[Панама]] с три кораба Писаро е вече петдесет и шест годишен. Набраната от него армия наброява 180 испанци и 37 коня, докато населението на империята, която е тръгнал да покорява, надхвърля шест милиона. Около Екватора испанците слизат на брега и започват пеши поход на юг. В началото на 1532 достигат до залива Гуаякил и войниците завземат остров Пуна в залива. Местните индианци оказват силна съпротива и след половин година Писаро е принуден да напусне острова и с оределия си отряд слиза на южния бряг на залива, на мястото на днешния град [[Пуерто Писаро]], недалеч от град [[Тумбес]]. Там той престоява три месеца, по време на които събира точни сведения за вътрешното положение в държавата на инките. Моментът се оказва особено благоприятен за испанците. Сред инките се води спор за короната между [[Атауалпа]] и [[Уаскар]] - синове на наскоро починалия Сапа Инка Хуайна Капак. През септември 1532 Атауалпа с отряд от 5 хил. индианци се намира в град [[Кахамарка]], лежащ на 7° 10' ю.ш., на един от горните притоци на река [[Мараньон]].▼
=== Завоевателен поход в Перу (1530 – 1533) ===
След като получава необходимите подкрепления от [[Панама]], на 24 септември 1532 с голяма част от своите хора се отправя на юг по приморската низина, пресича крайбрежните вериги на Андите, открива [[Анди|Перуанските]] и [[Анди|Екваториалните Анди]] и горното течение на река [[Мараньон]]. Техният поход се облекчава от това, че инките поддържат много добре пътищата си и имат мостове през планинските реки. Отрядът на Писаро се състои от 62 кавалеристи и 106 пехотинци, от които само 23 имат огнестрелно оръжие. На 15 ноември испанския отряд влиза в Кахамарка и се разполага на почивка, като петхилядният отряд на Атауалпа се намира на две мили от града. Братът на [[Франсиско Писаро]] [[Ернандо Писаро]], съпровождан от преводач се отправя към лагера на [[Атауалпа]], и той, виждайки, че пришълците му се доверяват, дава съгласието си за среща с тях. По време на срещата на Писаро с Атауалпа през ноември 1532 вождът на инките е пленен с измама и независимо от богатия откуп, предложен за него на 26 юли 1533 е убит. След убийството на Атауалпа на престола на [[Перу]] [[Франсиско Писаро]] издига [[Манко Капак]], син на [[Уаскар]] и на 11 август се отправя с него на югоизток към столицата на инките [[Куско]].▼
▲[[File:Conquest peru 1531 edited.png|thumb|left|200px|Пътят на завоевателния поход на Франсиско Писаро в Перу (1530
▲Следващата година император [[Карл V]] му издава патент за завладяването на
▲След като получава необходимите подкрепления от
Междувременно на 5 януари 1533 [[Ернандо Писаро]] с 20 конника и няколко пехотинци по заповед на брат си се отправя на юг, към тихоокеанското крайбрежие за търсене на съкровищата на [[Атауалпа]]. Отрядът се изкачва по река [[Санта]] до изворите ѝ покрай западните склонове на [[Кордилери|Кордилера Бланка]] и достига брега на океана на 10° 30' ю.ш. От там испанците откриват около 200 км от брега на юг до 12° 30' ю.ш., като не откриват съкровища, но намират удобно място за построяване на испанско селище (днес град [[Лима]], столицата на [[Перу]]). След това Ернандо пресича Андите близо до 11° ю.ш. и по долината на река [[Мантаро]] (приток на една от съставящите на [[Укаяли (река)|Укаяли]]) достига до град [[Хауха]] (11° 47' ю.ш.), а след това на 25 април 1533 се завръща в [[Кахамарка]].▼
▲Междувременно на 5 януари 1533
Отрядът на [[Франсиско Писаро]] повтаря маршрута на [[Ернандо Писаро]], но в обратно направление, до град [[Хауха]], който испанците завземат със сила и прекарват там две седмици (12-27 октомври 1533). По пътя към [[Куско]] войниците на Писаро излизат победители в 4 сражения и откриват река [[Апуримак]], лява съставяща на Укаяли, течаща в дълбоко и тясно дефиле. В началото на ноември 1533 г. войската на Писаро е подсилена с нови 150 човека от отряда на [[Диего де Алмагро]], с помощта на които на 15 ноември 1533 г. испанският конкистадор Франсиско Писаро превзема столицата на инките [[Куско]], а до края на година в ръцете на испанците е цялата империя.▼
▲Отрядът на
== Управление на Перу и смърт 1534-1541 ==▼
[[File:Asesinato de Francisco Pizarro.jpg|thumb|300px|Убийството на Франсиско Писаро. История на Перу, Уилям Прескот, 1851 г.]]
На 18 януари
Когато Диего де Алмагро се завръща през април 1537 г. от похода си в
През 1538 г. възниква нов конфликт по повод разпределението на властта между Писаро и Алмагро, който иска да основе отделно генералгубернаторство на юг. Алмагро се опитва да завладее
== Източници ==
<references />
* Магидович, И. П., ''История открытия и исследования Центральной и Южной Америки'', М., 1965., стр. 126, 199
* Магидович, И. П. и В. И. Магидович, ''Очерки по истории географических открытий'', 3-то изд. в 5 тома, М., 1982
* Панайотов, И. и Р. Чолаков, ''Календар на географските открития и изследвания'', София, 1989 г., стр. 15, 117, 142, 196, 228, 233. http://www.hralupa.com/index.php?act=viewProd&productId=847
== Външни препратки ==
|