Аварски хаганат: Разлика между версии

През 578 година, в съюз с [[Източна Римска империя|Източната Римска империя]], аварите разгромяват живеещите в [[Дакия]] племена. През 586 година аварите воюват с Империята и техни войски, в които участват славяни и [[прабългари|българи]], обсаждат град [[Солун]]. През 598 година е превзет [[Сингидунум]], а през 626 година аварите обсаждат [[Константинопол]]. През 631-632 година възниква конфликт между аварите и българите [[кутригури ]]и утригури във връзка с престола и управлението на хаганата, в резултат на което значителна група кутригури се изселва от Панония.<ref name="геб">{{геб|1|11}}</ref>и Илирия. Българския кан Кубер,от рода Дуло и син на кан Кубрат,който е бил владетел на областите [[Панония]] и [[Македония (област)|Македония]] в Аварския хаганат,заедно с част от българите се опитват чрез въстание да извършат преврат и да завземат централната власт. След неуспешния бунт срещу аварската власт, Куберовите [[българи]] се насочват на юг, към земите на [[Византия]], като по време на бягството си нанасят 6 последователни поражения на преследващите ги авари. Кубер сключва мирно споразумение с [[Византия]] и се заселва в Керамисийското поле ([[Прилеп (град)|Прилепско поле]]), намиращо се в днешната [[Република Македония]]. През [[680]] г., той прави опит за превземане на [[Солун]] и на византийските земи около него. За това свидетелства и [[Печат на Мавър|печатът на Мавър]] – оловен печат, посветен на ''„архонта и патриций на керамисиани и българи“''. След неуспешния опит за основаване на държава с център(столица) Солун,около [[687]] г., някои от Куберовите българи се преселват в земите на изток от [[Струма]] и в Родопите.