Голям пожар в Рим (64): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахване на Категория:Пожари; Добавяне на Категория:Пожари по град, ползвайки HotCat
Редакция без резюме
Ред 12:
Пожарът бушува шест дни и седем нощи. След потушаването му се установява, че напълно опожарени са четири от четиринадесетте градски района, като пораженията в седем от тях са сериозни. Нерон отваря вратите на императорските дворци за бездомните хора, взимайки всички необходими мерки, за да осигури снабдяването на града с храна и вода с цел спасяване на оцелелите и предотвратяване разпространението на [[епидемия|епидемии]].
 
Възстановяването на града изисква имперската [[хазна]] да отдели за тази цел огромни [[пари]]чни средства. Заради това непредвидено разходно перо [[Римска провинция|римските провинции]] са обложени с еднократен извънреден данък<ref>Тацит, „Анали“ [[wikisource:The Annals (Tacitus)/Book 15#45|XV.45]]</ref>, което позволява за сравнително кратко време да се набавят необходимите средства за възстановяването на Рим. В памет на пожара Нерон построява нов дворцов комплекс — „[[Domus Aurea|Златния дом на Нерон]]“. Дворецът така и не е довършен, но дори започнатото впечатлявало: комплекс от здания, според различните данни, разположени на площ от 40 до 120 [[хектар]]а. Акцентът на цялото съоръжение e 35-метрова статуя на Нерон, получила названието „[[Колос на Нерон]]“. Този дворцов комплекс бможе би могъл да се явявае най-голямата от всички царски резиденции, построени на територията на [[Европа]], а по света отстъпва само на „[[Забраненият град]]“ — резиденцията на китайските императори <ref>А. В. Амфитеатров. „Зверь из бездны“. Кн. 4., М., „Алгоритм“, 1996, c.324 ISBN 5-7287-0091-8</ref>
 
Тъй като Нерон е набеден от мълвата за подпалвач, той спешно се нуждае от виновници, които да поемат вината за бедствието. За отговорни за пожара са посочени християните. Няколко дни след пожара християните са обвинени в подпалването на града. В Рим тръгва вълна от убийства, погроми и арести. Някои биват хвърлени на диви зверове, други, намазани със смола, са запалени живи, за да служат като факли на едно празненство в Нероновите градини. Така започва първото преследване на християните (64-68). Вероятно по това време е екзекутиран [[Павел от Тарс|апостол Павел]]. Древноримският историк [[Тацит]] описва събитията по следния начин: