|
== Стар източенфризийски и неговия запад ==
Старият източнофризийски се е говорил в Източна Фризия (''Ostfriesland''), регионът между нидерландската река Лауверс и германската река Везер. Областта също е включвала два малки региона на изток от бреговете на Везер. земитеЗемите на Вурстен и Вюрден. Старият източнофризийски може да бъде разделен на две диалектови групи: везерски фризийски на изток и „емски“ фризийски на запад. От около 1500 г. нататък, старият източнофризийски се е поддал на силен натиск от заобикалящите го долнонемски диалекти и днес той е изчезнал.
До средата на 17-ти век емският фризийски почти напълно е изчезнал. Везерският фризийски, в по-голяма степен не е издържал много повече и е издържал само до 1700-та година, въпреки че има записи на неговата употреба във Вурстен, на изток от реката Везер, през 1723 г. Най-дълго се е задържал на остров Вангерооге, където последният носител на везерският фризийски е починал през 1953 г. Днес старият източнофризийски не се използва в рамките на историческите граници на Източна Фризия; въпреки това голяма част от жителите на региона се смятат за фризи и назовават долнонемския си език ''Freesk''. На този диалект , който на немски се нарича „''източнофризийски''“, фризийският субстракт все още се забелязва, въпреки силната германизация.
== Носители на езика ==
[[File:PSCHADDE.jpg|right|thumb|[[Двуезичен знак]], с втората линия на сатерландски фризийски]]
Днес оценките относно броя на носителите на езика варира. Сатерландският фризийски се говори от около 2,500 души от цялото пополение от 10 000 на Сатерланд; близо 2 000 хора (от които по-малко от половината са носители на езика) говорят езика добре. <ref name=speakers>Около 6,370 носителя е оценката на Мартон К. Форт, "Das Saterfriesische", in Munske (2001), p. 410. A 1995 poll counted 2,225 speakers: {{cite book|first=Dieter |last=Stellmacher |title=Das Saterland und das Saterländische |language=German |year=1995 |publisher=Florian Isensee GmbH |isbn=978-3-89598-567-6}} [http://www.ethnologue.org/show_language.asp?code=stq Ethnologue] refersговори toза aмоноезично monolingualнаселение population ofот 5, 000 души, butно thisцифрата numberв originallyначалото wasне notсе ofе speakersотнасяла butза ofносителите personsна езика, а за хората, whoкоито countedсе themselvesсчитат ethnicallyза SaterlandСатерландски Frisianфризи.</ref> Голяма част от носителите на езика са по-възрастни хора; сатерландският фризийки по тази причина се смята за силно застрашен език. Възможно е обаче това да не е съвсем така, тъй като няколко доклада предполагат, че броят на носителите на езика расте сред младото поколение, някои от които отглеждат децата си на сатерландски.
== Диалекти ==
== Статут ==
Германското правителство не е заделило достатъчно ресурси за съхранението на сатерския фризийски. Повечето усилия за съхранения на езика се правят от ''Seelter Buund'' ("Сатерналдския Алианс"). Заедно със севернофризийския и пет други езика, сатерският фризийски е бил добавен към Част III на [[Европейската харта за регионални и малцинствени езици]] от Германия през 1998. От около 1800 г. старескиятзтареският фризийски привлича вниманието на растящ брой езиковеди. През последния век малка литература е възникнала около него. [[Нов завет|Новият Завет]] на [[Библията]] също е преведен на сатерски фризийски.
== Фонетика и фонология ==
Фонологията на старерландскиясатерландския фризийкифризийски се смята за много консервативна от езикова гледна точка, тъй като цялата източнофризийска група е била консервативна що се касае до [[старофризийския]].<ref>Versloot, Arjen: "Grundzüge Ostfriesischer Sprachgeschichte", in Munske (2001).</ref> Следните таблици са базирани на проучвания от [[Марон Куртис Форт|Марон К. Форт]].<ref>Fort, Marron C., "Das Saterfriesische", in Munske (2001), pp. 411–412. {{cite book|last=Fort |first=Marron C. |title=Saterfriesisches Wörterbuch |location=Hamburg |year=1980 |pages= 64–65}}</ref>
=== Гласни ===
! Бележки
|-
| g || {{IPA|/ɣ, x/}} || '''G'''äize (''gooseгъска''), Plou'''g''' (''орадядо'') || VoicedЗвучен velarвеларен fricativeфрикатив, unvoicedобезвучен inв theсричковия syllableкод codaи andпред beforeбезвучна anсъгласна. unvoicedПо-младите consonant.носители Youngerна speakersезика showпоказват aтенденция tendencyкъм towardsизползването usingна the plosiveплосива {{IPA|[ɡ]}} instead ofвместо {{IPA|[ɣ]}}, asкакто inна Germanнемски, butно thatразвитието developmentвсе hasоще notне yetе beenдокладвано reportedв inповечето mostнаучни scientific studiesизследвания.
|-
| f || {{IPA|/f, v/}} || '''F'''júur (''fireогън'') || RealisedПроизнася voicedlyсе byзвучно aот suffixнаставката: ljoo'''f''' - ljo'''w'''e (''dearскъпи'' - ''loveлюбов'')
|-
| w || {{IPA|/v/}} || '''W'''oater (''waterвода'') || NormallyОбикновенно aзвучен voiced labioлабио-dentalдентален fricativeфрикатив likeкато inна Germanнемски, afterслед ''u'' itобаче isсе howeverпроизнася realisedкато as bilabial semiполу-vowelгласна (seeвиж belowпо-долу).
|-
| v || {{IPA|/v, f/}} || iek skräi'''v'''e (''IАз screamкрещя'') || RealisedПроизнася voicelesslyсе beforeбеззвучно voicelessпред consonantsбеззвучни съгласни: du skräi'''f'''st (''youти screamкрещиш'')
|-
| s || {{IPA|/s, z/}} || '''s'''äike (''to seekтърся''), '''z'''uuzje (''to soughшептя'') || VoicedЗвучно {{IPA|[z]}} inв theначалото syllableна onsetсричката isе unusualнетипично forза Frisianфризийските dialectsдиалекти andи alsoсъщо rareе inрядко Saterlandicза сатерландски. ThereНе isе noизвестна knownи [[minimal pair]]двойка ''sс - zз'' soтака че /z/ isвероятно probablyне notе a phonemeфонема. Younger speakers tendПо-малдите toносители useизползват {{IPA|[ʃ]}} moreпо-често, for theза combinationсъчетанието ofот /s/ + anotherдруга consonantсъгласна: inвъв ''fräisk'' (''Frisianфризийски'') notне {{IPA|[frɛɪsk]}}, butа {{IPA|[fʀɛɪʃk]}}. Развития, което все още не е било докладвано в повечето научни изследвания.
|-
| ch || {{IPA|/x/}} || tru'''ch''' (''through'') || Само в корен на сричката и в кода.
|-
| h || {{IPA|/h/}} || '''h'''oopje (''to hope'') || OnlyСамо inв onsetначалото на думата.
|}
| l || {{IPA|/l/}} || '''L'''ound (''земя'') ||
|-
| r || {{IPA|/r/}}, {{IPA|[r, ʀ, ɐ̯, ɐ]}} || '''R'''oage (''ръж'') || Традиционно, ролирана или проста [[алвеоларна съгласна|алвеолар]] {{IPA|[r]}} inв onsetsначалото andи betweenмежду vowelsгласни. AfterСлед vowelsгласни orили inв codas,кода itстава becomes {{IPA|[ɐ]}}. YoungerПо-младите speakersносители tendимат toтенденция useда aизползват [[uvularувуларна consonantгласна|uvularувуларна]] {{IPA|[ʀ]}} insteadвместо това. ThatТова developmentразвитие, howeverобаче, has not yetне beenе reportedдокладвано inв mostповечето scientificнаучни studiesтрудове.
|-
| w || {{IPA|/v/}}, {{IPA|[w]}} || Kiu'''w'''e (''chin'') || Произнася се като билабиална полу-гласна само след ''u''.
== В медиите ==
=== Вестник ===
''Nordwest-Zeitung'', немско-езичен ежедневник базиран в [[Олденрбург]], публикува от време на време статии на сатерландски фризийски. Статиите също могат дда абъдатбъдат намерени на интернет страницата на медията под заглавие „''Seeltersk''“ (''сатерландски'' на сатерландски).
=== Радио ===
== Настоящи опити за съживяване ==
Детски книги на сатерландски са малко в сравнение с тези на немски. Литературните източници за деца играят важна роля в успешното усвояване на който и да е език, но особено в усвояването на застрашен език. Маргарета (Гретхен) Гросер, пенсиониран член на общността в Сатерланд, е превела много детски книжки от немски на затерландскисатерландски. Пълен списък с тези книги и кога са публикувани може да се види на немската страница на Маргарета Гросер.
Усилия през последните години да се съживи затерландскиясатерландския включват и създаването на приложение "Kleine Saterfriesen" (Малки затерфризисатерфризи) на Гугъл Плей. Според описанието на приложението, целта му е да направи езика забавен за децата за учене и трябва да ги научи на сатерландски думи в различни домейни (например супермаркет, фермата, църквата). Приложението е било свалено близо 100-500 пъти от пускането му през декември 2016 според статистиката на Гугъл Плей.
== Още литература ==
| 