Карл Густав Юнг: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м тире между година и годишен, годишна |
+ Нормативен контрол, + Категория:Базелски университет |
||
Ред 40:
Майката на Юнг напуснала Лауфен за няколко месеца, поради хоспитализация близо до Базел за неуточнена физическа болест. Баща му отнесъл детето да бъде гледало от неомъжената сестра на Емили Юнг в [[Базел]], но по-късно той бил пак върнат в дома на баща си. Продължаващите пристъпи на разсеяност и депресивно настроение на Емили Юнг повлияли нагласата на сина ѝ към жените – той възприемал една „вродена ненадеждност“ в жените. Това е нагласа, която по-късно той определя като „недъга, с който започнах“. Той вярвал, че това е спомогнало за неговите понякога патриархални нагласи към жените, но тези нагласи са били общоприети в неговото общество. След 3 години живот в Лауфен, Паул Юнг поискал прехвърляне; бил изпратен в Kleinhuningen, близо до Базел, през 1879 г. Смяната на мястото довело Емили Юнг до по-близък контакт със семейството ѝ и това повдигнало нейната меланхолия.
Юнг бил самотно и интровертно дете. Още от детството той вярвал, също както майка му, че има две личности – на съвременен швейцарски гражданин и личност, която по-скоро прилягала към 18-ти век. „Личност номер 1“, както той я наричал, била типичен ученик, живеещ в сегашната ера. „Личност номер 2“ е бил горд, авторитетен и
Някои детски спомени оставили доживотен отпечатък в него. Като момче той издялал малка човешка фигура в края на дървената си линия за училище и я сложил в кутията си за моливи. Добавил и камък, който бил боядисал на две – горна и долна част – и скрил кутията на тавана. Периодично се връщал при фигурката, често носейки със себе си малко парчета хартия със съобщения, записани на неговия собствен таен език. По-късно Юнг обмисля, че тези ритуални действия водели със себе си чувството на вътрешен мир и сигурност. Години по-късно той открил, че има съответствия между тези негови изживявания и практиките, асоциирани с тотемите в туземните култури, като например събирането на камъни-души близо до Арлесхейм или предметите tjurunga от Австралия. Той заключил, че неговите интуитивни церемониални действия са били безсъзнателен ритуал, който той практикувал по начин, който бил поразително близък до тези, практикувани на далечни места, за които, като момче, не знаел нищо. Неговите заключения относно символи, психологически архетипи и колективното несъзнавано били вдъхновени, отчасти, от тези преживявания.
Ред 51:
През 1900 г. Юнг започва да работи в психиатричната клиника Бюргхолци в Цюрих заедно с [[Ойген Блойлер]]. По това време Блойлер вече бил в комуникация с австрийския невролог Зигмунд Фройд.
Дисертацията на Юнг, публикувана през 1903 г., е била наречена „Върху психологията и патологията на тъй наречения окултен феномен“. През 1906 г. Публикува „Проучвания на асоциациите с думи“ през 1906 г. и по-късно изпраща копие от книгата на Фройд.В крайна сметка между по-възрастния Фройд и Юнг се изградило близко приятелство и силна професионална връзка, които оставили
==== Служба по време на войната ====
Ред 72:
=== ''Червената книга'' ===
През 1913 г., на 38-годишна възраст, Юнг започва да преживява ужасна „конфронтация с несъзнаваното“. Има видения и чува гласове. На моменти се притеснява, че е заплашван от [[психоза]] или изпада в [[шизофрения]]. В усамотение започва да практикува метода, който по-късно нарича активно въображение. Записва всичко, което чувства или
Преди смъртта си Юнг не оставя наставления какво да се случва с т.нар. „Червена книга“. В крайна сметка семейството му я мести в банков трезор през 1984 г. Сону Шамдасани, лондонски историк, в продължение на 3 години се опитва да убеди наследниците на Юнг да публикуват книгата, но те отказват. До средата на септември 2009 г. по-малко от дузина хора са виждали книгата. Улрих Хорни, внук на Юнг, който управлявал архивите на Юнг, решава да я публикува, за да събере допълнителни средства, нужни за основаването на фондация „Филемон“.
През 2007 г. двама техници от DigitalFusion заедно с издателите W.W. Norton & Company сканират [[ръкопис]]а с 10,200-пикселен [[скенер]]. Книгата е публикувана на 7-ми октомври 2009 г. на немски, с отделен
Rubin Museum of Art в Ню Йорк показва оригиналния ръкопис на „Червената книга“, заедно с други от по-малките дневници, от 07.10.2009 г. до 15.02.2010 г. Според тях „през периода, когато Юнг работи над книгата, се развиват основните му теории за архетиповете, колективното несъзнавано и процеса на индивидуация.“ Две-трети от всяка страница е обрисувана с илюстрациите на Юнг върху текста.
Ред 175:
{{Портал Психология}}
{{Нормативен контрол}}
[[Категория:Карл Густав Юнг| ]]
[[Категория:Базелски университет]]
| |||