Национално малцинство: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{xx икона}} → {{икона|xx}} |
→Български национални малцинства в чужбина: - разширение, формиране на подраздели. |
||
Ред 85:
==Български национални малцинства в чужбина==
Български малцинства в чужбина може да се формират вследствие на предаването на населена с българи територия на съседни страни, както и на емиграцията на големи групи българи поради политически, икономически или други причини.
=== Румъния ===
В [[Румъния]] българското национално малцинство получава субсидии от държавния бюджет за свои издания, има правото на ефирно време в държавните електронни медии, и излъчва един свой представител като [[депутат]] в долната камара на парламента.
=== Украйна ===
Според информация от посолството на [[Украйна]] в [[България]], на територията на [[Украйна]] компактно живее българското малцинство (204 574 хиляди души – съгласно преписа на населението от 2001 година), което е концентрирано предимно в [[Одеска област|Одеска]] и [[Запорожка област]] <ref>[http://www.ukrembassy.com/main.php?page=dvustoronni Посолство на Украйна в България: относно българското малцинство]</ref>. През пролетта на 1944 г. на територията на [[Крим]] живеят 12 075 българи, които същата година са изселени от там насилствено в Урал, Средна Азия и Сибир при сурови условия за живот с решение на [[Сталин]] и [[Берия]]. Повечето от тях никога не се завръщат по родните си места <ref>[https://www.vesti.bg/bulgaria/kak-progoniha-bylgarite-ot-krim-6072047 Как прогониха българите от Крим], Vesti.bg, 29 юли 2017, 15:51 ч., oбновена на 3 август 2017, 17:55 ч., посетена на 27.9.2017 г.</ref>. През септември 2017 г. в Украйна се приема закон, който отнема правото на малцинствата да се обучават на майчиния си език след завършването на V клас. В българското училище в Украйна до IV клас обучението е на български език, а украинският се изучава като предмет; след това става обратно. <ref>[https://www.vesti.bg/bulgaria/politika/dzhambazki-ukrajna-narushi-pravata-na-bylgarite-6073706 Джамбазки: Украйна наруши правата на българите], Vesti.bg, 12.9.2017, 23:10 ч., oбновена в 23:11 ч., посетена на 27.9.2017 г.</ref>,<ref name="Тирана не призна българско малцинство">[https://www.vesti.bg/sviat/evropa/udar-ot-albaniia-za-bylgarite-6074253 Тирана официално не призна българско малцинство], Vesti.bg, 27.9.2017, 14:22 ч., oбновена в 17:12 ч., посетена в 18 ч.</ref>,<ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2017/09/19/3044772_promianata_v_obuchenieto_v_ukraina_niama_da_zasegne/ Промяната в обучението в Украйна няма да засегне българското малцинство, увери посланикът на страната], Дневник, 15:23, 19.9.2017,</ref>
=== Унгария ===
Българската общност в [[Унгария]] е призната за национално малцинство, съгласно приетия през 1993 г. Закон за правата на националните и етническите малцинства <ref>[http://embassy.hit.bg/Hungaria/culture.html Сайт на Посолството на България в Унгария: относно българското национално малцинство там]</ref>. В нея има между 2000 и 7000 българи - според различните автори и в зависимост от методиката на преброяване, главно в големите градове. Общността се формира в края на [[XIX век|XIX]] и началото на [[XX век]], когато в Унгария масово се заселват български градинари. На тях се дължи заслугата за положителното отношение на унгарците към понятието „български градинар“ като пример за организацията на този вид работа. На 14.7.1914 г. е създадено Дружество на българите в Унгария. То работи за общественото, религиозно и културно самоустройство на българите в Унгария, в резултат на което са създадени редица основни институции и формирования, както и периодични издания:
* Православна църковна община, параклис и църква „Св. св. Кирил и Методий“ в Будапеща;
* Българско републиканско самоуправление, столично самоуправление и районни самоуправления в осем района на Будапеща, местни самоуправления в Дебрецен, Мишколц, Пейч, Халастелек и Сигетсентмиклош;
* Българско училище „Христо Ботев“ в Будапеща (от 1917 г.), днес с 12-класно българо-унгарско езиково обучение и над 100 деца, има филиали и в съседни селища. неделното училище е част от унгарската образователна система. Задължителни предмети са „Български език и литература“ и „Народознание“.
* Български училища в Мишколц и Пейч;
* Изследователски институт за българите в Унгария;
* Българско народно читалище „Иван Вазов“ в Будапеща;
* Български културен дом в Будапеща;
* Дружество за българска култура в Унгария „Български културен форум“;
* Фондации: „Про култура булгарика“ и „Про скола булгарика“;
* Българско младежко дружество;
* Танцов състав за български танци „Мартеница“;
* Театър;
* Галерия;
* Списание „Маджаро-български преглед“ - от 1915 г., на български и унгарски език с различно съдържание;
* Вестник „България“ - от 1940 г.;
* Сп. „Хемус“ ("Haemus") - тримесечно издание на български и унгарски език, от 1992 г.;
* „Български вестник“ - месечно издание на български език, от 1996 г.;
* „Български културен форум“ - тримесечно издание на български и унгарски език на едноименното дружество за българска култура в Унгария от 2000 г.
* Издания на институциите на общността.
Държавата осигурява културна автономия на малцинствата. Младите българите от новата имиграция са добре поставени и устроени. <ref>[http://slovo.bg/showwork.php3?AuID=54&WorkID=1021&Level=3 Няколко опорни исторически факта] – „Корените и короната“, Пенка Ватова.</ref>,<ref>[http://www.bitelevision.com/kakvo-e-balgarski-gradinar-v-ungariya/ Какво е „български градинар“ в Унгария] – Антония Апостолова, BiT, 15.02.2016 г.</ref>
=== Албания ===
[[Албания]] не признава българското национално малцинство в страната, което наброява между 60 000 и 170 000 души според различни източници. През февруари 2017 г. [[Европейският парламент]] приема резолюцията за Албания, която потвърждава правата на българското население в [[Мала Преспа]], [[Голо Бърдо]] и [[Гора]]. В нея се препоръчва „българското малцинство да бъде признато в албанското законодателството на страната и да му бъдат гарантирани права на практика“. Албанското правителството подготвя законопроект, в който обаче не се споменава за наличието на българско малцинство в страната, а за сръбско, черногорско, босненско, македонско, гръцко, влашко, и египетско малцинство. Македонското дружество „Илинден“ в Тирана заявява, че в Албания ''„нито е имало, нито има българи“''. <ref name="Тирана не призна българско малцинство"></ref>
== Вижте също ==
| |||