Замък: Разлика между версии

Думата ''„замък“'' сама по себе си не се среща в средновековния български език и не се използва никъде из останалите оттогава извори<ref name=Baz>{{икона|bg}} [http://www.bazileus.eu/kreposti/254-zamakyt.html/ Замъкът – Bazileus.eu]</ref>. Тя навлиза в България едва през [[19 век|XIX в.]], като за един от първите, които я използват, се смята [[чехи|чехът]] [[Константин Иречек|К.&nbsp;Иречек]].<ref name=Baz/> Думата има славянски произход и се е образувала от [[чешки език|чешки]] ''zámek'' през [[полски език|полски]] ''zamek'' и [[руски език|руски]] ''зáмок''. Първоначално е използвана като ''замок'' (1856) с мн.ч. ''замкы'' (1861) и впоследствие ''замкове'' (1873). Чешката дума от своя страна калкира от [[немски|немското]] ''slōz'' (''ключалка, средновековна крепост''), а тя от [[латински|латинската]] дума ''clūsa'' (''крепост'').<ref>Български етимологичен речник на БАН, том I (А-З) – стр. 599</ref> Най-ранното споменаване на думата „замък“ е открито от Фр. фон Миклошич в документ от ХVІ век. Друго споменаване на думата е в строителен каменен надпис от замъка Soroca, Молдавия, датиран в края на ХVІ или първата половина на ХVІІ век, гласящ: „Сладил сий замок...Якоп“.<ref>Попов (2011) – стр. 65- – 66 и цитираната тук литература</ref>

[[Файл:Windsor Castle at Sunset - Nov 2006.jpg|мини|ляво|275px||[[Уиндзорски замък]] по [[залез]]. Първоначално е построен по време на норманското завоевание на [[Англия]]. Днес е една от официалните резиденции на кралица [[Елизабет II (Обединено кралство)|Елизабет II]]]]

Обяснено най-просто, замъкът се дефинира сред учените като ''„лична, укрепена резиденция“''.<ref name=C16>Coulson (2003) – стр. 16</ref> За разлика от по-ранните крепости като англосаксонските укрепления, подобни на землянки, или от оградените със стени градове от Изтока като [[Константинопол]] и [[Антиохия]], замъците не са обществени защитни съоръжения, а са строени от и са притежание на местен благородник (най-често [[феодал]]).<ref>Liddiard (2005) – стр. 15–1715 – 17</ref> Съответно те могат да бъдат предназначени за самия [[васал|васален благородник]] или за неговия [[сеньор]]. Фундаментът на феодалната [[феодализъм|ленно-васална система]] се гради на връзката между сеньора и васала, като в замяна на военна служба сеньорът дава на своя [[суверенитет|суверен]] земя и изисква лоялност.<ref>Herlihy (1970) – стр. xvii–xviii</ref> В края на [[20 век|XX в.]] се обуславя тенденция към уточняване на дефиницията на замък чрез добавяне на критерий за феодална собственост, при което замъците се обвързват единствено със средновековния период. Не е задължително това обаче да отговаря на [[терминология]]та, използвана през Средните векове. През [[Първи кръстоносен поход|Първия кръстоносен поход]] (1096- – 1099) западноевропейските армии се натъкват на укрепени населени места и [[форт]]ове, които те наричат замъци, ала които не биха се считали за такива от гледна точка на съвременната дефиниция.<ref name=C16/>

Замъците служат за голям брой нужди, най-важните от които са военна защита, администрация и контрол върху местните пътища, [[търговия]], [[индустрия]] и други. Освен като отбранителни конструкции, замъците се използват и за офанзивна база (още щаб), откъдето да започват атаките в чуждата територия. Например в [[Англия]] [[нормани]]те създават редица замъци едновременно за отбранителни нужди и за умиротворяване на местните жители.<ref>Friar (2003) – стр. 47</ref> Докато Уилям Завоевателят завзема земите на острова, движейки се на север, той укрепява ключови позиции в териториите, падащи под негова власт. В периода 1066- – 1087 построява 36 замъка като [[Уорик (замък)|Уорик]], който се използва като отбранителен форт срещу [[въстание|въстанията]] и [[бунт]]овете в Централна Англия.<ref>Liddiard (2005) – стр. 18</ref><ref>Stephens (1969) – стр. 452–475452 – 475</ref> Към края на Средновековието замъците постепенно губят своята военна значимост заради появата на мощни [[оръдие|оръдия]] и постоянни артилерийски фортове.<ref name=D23-25>Duffy (1979) – стр. 23–2523 – 25</ref> Като резултат се променя предназначението на замъците, които се превръщат предимно в резиденции на благородници, затвърдяващи символично тяхната власт.<ref>Liddiard (2005) – стр. 2, 6–76 – 7</ref>

Терминът ''„замък“'' също е погрешно използван за обозначаване на постройки като фортификациите от [[Желязна епоха|Желязната епоха]], например замъка [[Мейдън]] в [[Дорсет]].<ref>Creighton & Higham (2003) – стр. 6–76 – 7</ref> Замъкът се използва като крепост и затвор, ала е още място, където [[рицар]]ят (или съответно аристократът) може да пирува и да се весели със своите другари. С течение на времето [[естетика]]та взима връх в [[архитектура]]та на замъците, защото външният вид и размер са отражение на престижа и мощта на притежателя - – често зад крепостните стени се намират уютни домове. Макар замъкът дълго време да осигурява защита срещу противникови сили, в крайна сметка той бива заменен от провинциални имения с висок статут.<ref>Liddiard (2005) – стр. 2</ref> Широко разпространено е разбирането, че замъците са свързани единствено с [[Европа]], където се зараждат, и със [[Близък изток|Близкия изток]], където са пренесени от кръстоносците.<ref>Allen Brown (1976) – стр. 2–62 – 6</ref> Противоречащи на това схващане са аналогичните постройки, издигнати в [[Япония]] през [[16 век|XVI]] и [[17 век|XVII в.]] Те се развиват без пряка връзка и влияние от Европа и, както се изразява военният историк [[Стивън Търнбул (историк)|Стивън Търнбул]], ''„имат изцяло различна история на развитие, строени са по съвсем различен начин и са проектирани да издържат на атаки от коренно различно естество.“''<ref>Turnbull (2003) – стр. 5</ref>

Макар да е най-здравата част от замъка и последното убежище на бранниците след падането на другите защити, донжонът не стои празен в мирно време, а се използва като резиденция на властелина на замъка, негови гости, или представители.<ref>Cathcart King (1988) – стр. 190</ref> Това е обичайно най-вече за Англия, където след нормандската инвазия от 1066 г. ''„нашествениците живеят дълго време в състояние на постоянна бдителност.“''<ref>Barthélemy (1988) – стр. 402</ref> Извън острова съпругата на владетеля управлява отделно жилище (на латински ''domus'', ''aula'' или ''mansio'') в близост до донжона, а самият донжон се използва като [[казарма]] и [[щаб]]. Впоследствие двете функции се сливат в една сграда с големи прозорци по горните етажи.<ref>Barthélemy (1988) – стр. 402–406402 – 406</ref> Огромните вътрешни пространства на останалите от миналото донжони често водят до грешни заключения; в Средновековието те са разделени на няколко стаи с тънки прегради, подобно на днешните офиси. Дори и в големите замъци централната зала е разделена само чрез преграда от покоите на властелина.<ref>Barthélemy (1988) – стр. 416–422416 – 422</ref>

[[Замък Карфили|Замъкът Карфили]] от XIII в. се простира върху повече от 30 [[акър|акра]] (12 [[хектар]]а), а водните защити, създадени чрез наводняване на долината южно от замъка, са сред най-големите в Западна Европа.<ref>Friar (2003) – стр. 210–211210 – 211</ref>

Входът често се явява като най-слабата част в защитата. За да се предотврати пробив оттам, се създава постройка около портата, позволяваща на защитниците вътре в замъка да контролират влизащите и излизащите. При преизграждането на землянките и дървените замъци портата и обграждащата я сграда са първото, което се строи от камък. Предната част на портата е сляпо петно за бранниците, поради което се добавят високи кули от двете страни по начин, подобен на този, използван от [[Древен Рим|римляните]].<ref>Friar (2003) – стр. 124–125124 – 125</ref>

Мотът (от английската дума ''motte'') представлява могила с плосък връх. Тя често е изкуствено създадена, макар че понякога се използват естествени неравности в релефа. Пръстта, използвана за издигането му, оставя изкоп около могилата за допълнителна защита. Понякога минаващ наблизо поток е отбиван от коритото си, за да изпълни рова с вода. Думата мот е изключително близка до английската дума за ров (''moat''), което означава, че двата термина още от миналото са тясно свързани. Въпреки че мотът по принцип се свързва с бейли, за да образуват т.&nbsp;нар. замък ''„мот и бейли“'', този случай не е задължителен, така че мотът и бейлито се срещат и самостоятелно. На могилата най-често се намира укрепено здание като например кула, при което равният връх се огражда с [[палисада]].<ref name=F214>Friar (2003) – стр. 214</ref> Обикновено мотът се достига чрез ''„летящ мост“'' – мост, простиращ се от външната страна на рова над мота до ръба на върха на могилата. Подобен мост може да се види изобразен върху 70-метровия [[гоблен от Байо]] като част от [[шато дьо Динан]].<ref>Cathcart King (1988) – стр. 55–5655 – 56</ref> Понякога мотът покрива стар замък или зала, чиито помещения става подземен склад и затвор под новата постройка.<ref>Barthélemy (1988) – стр. 397</ref>

Зъберите (или още зъбци) са често срещани по върха на крепостните стени и на портата. Освен тях за отбрана се срещат и следните допълнителни елементи: дървени огради около върха на стената, амбразури (или още бойници) и [[машикула|машикули]], откъдето да се хвърлят камъни и други върху атакуващите.<ref>Friar (2003) – стр. 32</ref> Дървените огради се разполагат извън крепостната стена във висящо положение, което позволява на бранниците да обстрелват или замерят враговете в основната на стената без да е нужно да се навеждат от измежду зъберите, което би ги поставило под директен обстрел. Амбразурите, познати още като бойници, са тесни вертикални отвори в крепостните стени, които позволяват на защитниците да стрелят през тях с [[лък]] или [[арбалет]]. Направени са тесни, за да предпазват от външен обстрел. Естествено ако са прекалено тесни, амбразурите ще пречат на стрелците и ще блокират взора им към случващото се отвъд стените. Обикновено се добавя и малък хоризонтален отвор, благодарение на който бранниците могат по-успешно да се прицелят,<ref>Friar (2003) – стр. 180–182180 – 182</ref> и поради който амбразурите често имат формата на [[кръст]]. Понякога се срещат и малки вратички, които позволяват на гарнизона скоростно да напусне замъка и да нападне изненадващо обсаждащите сили.<ref>Friar (2003) – стр. 254</ref>

Замъците започват да се строят през [[9 век|IX]] и [[10 век|X век]]. В този период се появява социален и военен елит във [[Франкска империя|Франкската империя]] и нараства ролята на [[кавалерия]]та в лицето на [[рицар]]и. Воюването на гърба на [[кон]] е усилие, поглъщащо много време и средства за специално снаряжение и тренирани коне. За своята служба рицарите получават земя от лорда, на чиято страна се бият. Връзката между рицаря и неговия лорд (сеньор) с времето прераства в ленно-васална система между аристократите и е в основата на [[феодализъм|феодализма]]. Когато Франкската империя се разпада, централизираната администрация също изчезва,<ref name=AB6-8>Allen Brown (1976) – стр. 6–86 – 8</ref> при което отговорността за управлението пада върху провинциалния елит. Това води до [[приватизация]] на властта, така че всеки от по-нисшите благородници поема управлението на местните [[икономика]] и правосъдие. Макар че замъците са частни здания, аристократите властват над определена земя и се грижат за защитата на нейните обитатели.<ref>Coulson (2003) – стр. 18, 24</ref> Традиционно се смята, че феодализмът води до упадък в обществото, който допринася за падението на Франкската империя. Мненията на съвременните историци обаче клонят към тезата, че феодализмът е просто наследник на предишно управление, а не негов съперник.<ref>Coulson (2003) – стр. 20</ref>

Строежът на замък понякога изисква позволението на краля или на някоя друга висша власт. Така например [[император]]ът на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] [[Карл II Плешиви]] забранява строенето на замъци без негово позволение и нарежда всички такива да бъдат разрушени през 864 г., което е може би най-ранният случай на построяване на замъци без разрешение и при нарушаване на васалната клетва. Въпреки всичко има много малък брой замъци, които без съмнение са датирани от средата на IX в. Престроеното в донжон около 950 г. [[шато Дуе ла Фонтен]] в [[Анжу]], Франция е най-старият запазен замък в Европа.<ref>Allen Brown (1976) – стр. 8–98 – 9</ref>

Военният историк Алън Браун поддържа тезата, че упадъкът на обществото, свързан с падението на Франкската империя, и последвалото отсъствие на работеща централизирана държавност правят феодалните връзки по-значими. Строежът на замъци не се дължи единствено на желанието на новите лордове да защитят земите си, а е и реакция срещу атаките на [[маджари]]те, [[мюсюлмани]]те и [[викинги]]те.<ref name=AB6-8/> Най-вероятно замъкът просто еволюира от често срещаните укрепени благороднически домове. Най-голямата заплаха за благородническия дом, строен по принцип от дърво, е огънят. За предотвратяване на пожари и защита от нападатели има няколко възможности: създаване на обкръжаващи зданието изкопи, издигане на изкуствена могила, позната още като мот, или изграждането на каменни здания.<ref>Cathcart King (1988) – стр. 35</ref> Докато идеята за ровове, крепостни валове и стени като защитни съоръжения се появява още в [[Античност]]та, то издигането на изкуствени могили, за да се използва преимуществото на високото разположение, е средновековна иновация.<ref>Allen Brown (1976) – стр. 12</ref> Изграждането на сградата от камък не предотвратява напълно опасността от пожар, защото все още има прозорци и дървена порта. Това води до повдигане на нивото на прозорците на първия етаж, за да е по-трудно вътре да се хвърлят горящи предмети, и до издигането на входа от приземния етаж на първия етаж. Тези характеристики могат да се видят в много останали от миналото донжони на замъци, които са всъщност доразвита версия на аристократичните резиденции и вътре се побира домакинството на благородника.<ref>Cathcart King (1988) – стр. 35–3635 – 36</ref> Замъците не се използват само като отбранителни резиденции, но и като символ на властта на лорда над притежаваните от него земи. Освен това замъците позволяват на гарнизона да контролира околната местност<ref>Allen Brown (1976) – стр. 9</ref> и са важен административен център, осигурявайки на благородника зали за приеми.<ref>Cathcart King (1983) – стр. xvi–xx</ref>

От 1000 г. нататък замъците се споменават все по-често в разнообразни текстове (например [[харта|харти]]). Историците интерпретират това като доказателство за внезапно увеличаване в броя на замъците в Европа по това време. Това предположение е подкрепено от археологически изследвания, датиращи конструирането на подобни защитни съоръжения чрез проучване на [[грънчарство|керамични изделия]].<ref>Aurell (2006) – стр. 32–3332 – 33</ref> Възходът на замъците в [[Италия]] започва в средата на [[10 век|X в.]], като броят им се увеличава с от три до пет пъти на всеки 50 години, докато в други части на Европа като Франция и [[Испания]] разпространението е по-бавно. В [[Прованс]] например през 950 г. има 12 замъка, до 1000 г. числото се вдига до 30, а до 1030 г. – над 100.<ref name=A33>Aurell (2006) – стр. 33</ref> Въпреки че периодът на разпространяване в Европа е почти еднакъв, самите замъци силно се различават според региона, където са построени. В първите години на XI в. замъците от вида „мот и бейли“ са най-често срещани в цяла Европа освен [[Скандинавия]].<ref name=A33/> Замъците се появяват в Англия малко преди норманското нашествие през 1066 г.<ref>Cathcart King (1988) – стр. 32–3432 – 34</ref> „Мот и бейли“ остават водещи в Англия, [[Уелс]] и [[Ирландия (остров)|Ирландия]] и през XII в.<ref>Cathcart King (1988) – стр. 26</ref> По същото време архитектурата на замъците в континентална Европа силно се усложнява.<ref name=A33-34>Aurell (2006) – стр. 33–3433 – 34</ref>

Центърът на тази промяна в архитектурата през XII в. е донжонът<ref>Friar (2003) – стр. 95–9695 – 96</ref>. Тези централни кули се срещат все по-често и обикновено имат квадратна форма със стени с дебелина от 3 до 4 метра. Декорацията им подражава на [[Романика|Романския стил]] в архитектурата и понякога включва двойни прозорци като тези в камбанариите. Донжоните, в които пребивава властелинът на замъка, стават по-просторни. Акцентът във външния вид на донжоните се променя, за да отразява промяната от функционални към декоративни изисквания, добавяйки символ на благородническата власт в пейзажа. Това понякога води до компромиси в отбранителните качества за сметка на показността.<ref name=A33-34/> Историците приемат разпространението на замъците из цяла Европа през XI и XII в. като доказателство, че войната е почти непрекъсната по това време и съвсем често водена между местни аристократи.<ref>Aurell (2006) – стр. 34</ref>

В някои държави преди да се започне изграждането на конструкцията е задължително да се получи разрешение от краля. В противен случай строителят рискува като наказание замъкът му да бъде умишлено увреден до такава степен, че да не е пригоден за отбрана. Този метод не е универсален, защото в някои страни монархът има малък контрол над своите васали или пък се нуждае от изграждането на нови замъци за укрепване на властта си и разрешение не е нужно. Подобен е случаят в Светите земи по време на Кръстоносните походи и в Англия след 1066 г. [[Швейцария]] е краен пример за липсата на контрол над строежа на замъци и като резултат в страната се издигат над 4 хиляди замъка. Преди XII в. замъците са толкова рядко срещани в [[Дания]], колкото и в Англия преди норманското завоевание. [[Датчани]]те започват да строят такива здания като реакция срещу атаките на [[Лужишки езици|лужешки]] пирати и по принцип ги използват като брегови защити.<ref>Cathcart King (1988) – стр. 24–2524 – 25</ref>

До XII в. замъците, построени от камък и тези от дърво и земя, са модерни за времето си,<ref>Allen Brown (1976) – стр. 13</ref> но в края на века броят на новопостроените замъци започва да намалява. Това отчасти се дължи на високата цена на каменните укрепления, а и местата, подходящи за дървени замъци, намаляват, така че се налага да се строят по-скъпите, но по-издръжливи каменни замъци.<ref>Allen Brown (1976) – стр. 108–109108 – 109</ref> Макар да са изместени от каменните си наследници, дървените замъци в никакъв случай не стават безполезни.<ref>Cathcart King (1988) – стр. 29–3029 – 30</ref> Доказателство за това е продължителната поддръжка на дървените конструкции за дълги периоди от време, дори понякога цели [[век]]ове. Например дървеният замък на [[Оуайн Глиндур]] от XI в. в малкото селце Сичарт, [[Уелс]] все още е в употреба през XV век, което ще рече цели четири века.<ref>Friar (2003) – стр. 215</ref><ref>Norris (2004) – стр. 122–123122 – 123</ref>

В късния XII в. се наблюдава драстична промяна в архитектурата на замъците. Дотогава те имат малко на брой кули, порта с няколко защитни допълнения като бойници, решетки или машикули и мортриери за хвърляне на предмети, мощен и висок донжон, по принцип квадратен и без амбразури, а формата се решава от особеностите на местността, което обикновено води до неправилна или криволинейна конструкция. Естествено всеки замък е уникален сам по себе си, но тези характеристики могат да се видят в типичните замъци в средата на XII в.<ref>Cathcart King (1988) – стр. 77</ref> До края на века и в началото на XIII в. обаче новопостроените замъци придобиват различен вид. Те стават многоъгълни, с кули на всеки ъгъл, за да се осигури страничен обстрел (още наречен [[енфилада]]) по прииждащите вражески сили по стените. Крепостните кули са строени така, че да се подават извън стените. Освен това имат и амбразури на всяко ниво, за да се позволи на стрелците да улучат всеки, който се приближава или е на стените. Тези по-късни замъци невинаги имат донжон, но това може да се дължи на усложнената конструкция, изискваща повече финансови средства, така че донжонът бива пожертван, за да се спестят пари. По-големите кули предоставят пространство за обитаване, за да намалят липсата на донжон. Ако все пак има донжон в късните замъци, то той не е квадратен, а многоъгълен или цилиндричен. Портата и зданията около нея са силно защитени, като по принцип от двете и&#768; страни има полукръгли кули, свързани чрез проход. Често се срещат и една или повече метални решетки.<ref>Cathcart King (1988) – стр. 77–7877 – 78</ref>

Ако се потърси обяснения за промяната в сложността и стила на замъците след XII век, [[медиевистика|медиевистите]] най-често го откриват в Кръстоносните походи. Кръстоносците, които досега не са се докосвали до източната архитектура, научават много за укрепленията от конфликтите си със [[сарацини]]те и сближаването си с [[Византийска архитектура|Византийската архитектура]]. Съществуват легенди като тази за Лалис – [[архитект]] от [[Палестина]], който заминал за Уелс след Кръстоносните походи и чувствително подобрил замъците в южната част на страната. Предполагало се също, че велики архитекти като например [[Джеймс от Сейнт Джордж]] са родени в [[Близък изток|Близкия изток]]. В средата на [[20 век|XX в.]] това виждане се подлага на съмнения, легендите не се считат за достоверни, а относно Джеймс от Сейнт Джордж е доказано, че той е от [[Сен-Жорж-д'Есперанш]] във Франция. Ако иновациите в укрепленията идват от Изтока, то тогава тяхното влияние би трябвало да се появи от 1100 нататък, тоест веднага след победата на християнските войски в Първия кръстоносен поход (1096- – 1099), а не около век по-късно.<ref name=CK78-79>Cathcart King (1988) – стр. 78–7978 – 79</ref> Останки от римски строежи в Западна Европа все още се издигат по това време на много места. Някои от тях имат флангови кръгли кули и входове между две флангови кули. Строителите на замъци в Западна Европа съблюдават и се влияят силно от [[Римска архитектура|римската архитектура]]. Така например крайбрежните фортове на английския [[Саксонски бряг]] биват отново използвани през Средновековието, а в Испания градските стени около [[Авила]] имитират римски чертежи, когато се строят през 1091 г.<ref name=CK78-79/> В ''„Crusading warfare“'' (''Военно дело на кръстоносците'') от Р.&nbsp;С.&nbsp;Смейл се излага виждането, че влиянието на източните укрепления върху Запада е преувеличено и че кръстоносците от XII в. всъщност научават съвсем малко за научните подходи от византийските и сарацинските защитни здания.<ref name=CK29>Cathcart King (1988) – стр. 29</ref> Добре построеният замък, използващ природни дадености за отбрана и имащ здрави стени и ровове, няма нужда от научен подход. Пример за това е [[Керак]] в [[Ал Карак]], [[Йордания]]. Макар че там няма научен подход при строежа, той е почти непревземаем, както става ясно, когато през 1187 г. [[Саладин]] избира да обсади замъка за дълго време и да оставя гладът да му спечели победата, вместо да рискува с щурмуване.<ref name=CK29/>

Тези, които не се завръщат у дома в Европа след Първия кръстоносен поход, подпомагат изграждането на кръстоносните държави като [[Антиохийско княжество|Антиохийското княжество]], [[Графство Едеса]], [[Графство Триполи]] и [[Йерусалимско кралство|Йерусалимското кралство]]. Замъците, които те построяват, за да подсигурят своята власт в превзетите земи, са проектирани най-вече от [[Сирия|сирийски]] майстори-зидари. Техните конструкции са много близки до римските фортове (кастра) или византийските ''тетрапиргии'', които са квадратни и имат квадратни кули на всеки ъгъл, които не се показват много извън крепостната стена. Донжонът на тези замъци по принцип е квадратен и най-често без декорации.<ref>Cathcart King (1988) – стр. 80</ref> Докато замъците се използват за укрепване на местност и контрол на придвижването на армии, в Свещените земи някои ключови стратегически позиции остават неукрепени.<ref>Cathcart King (1983) – стр. xx–xxii</ref> Архитектурата на замъците в Близкия изток става по-усложнена в края на XII и началото на XIII в. след [[пат|патовото положение]], настъпило след [[Трети кръстоносен поход|Третия кръстоносен поход]] (1189- – 1192). Едновременно и християните, и мюсюлманите строят замъци, които силно се различават едни от други. [[Сафадин]] – владетелят на сарацините през XIII в., създава конструкции с големи правоъгълни кули, които имат силно влияние върху мюсюлманската архитектура и се копират отново и отново. Въпреки това тяхното влияние върху кръстоносците е незначително.<ref>Cathcart King (1988) – стр. 81–8281 – 82</ref>

По принцип замъците из Близкия изток имат амбразури в крепостните стени на няколко нива, докато в Европа строителите предпочитат да не поставят толкова много бойници, защото смятат, че отслабват стената.<ref name=CK84/> Това не е така, но амбразурите започват широко да се използват и в Европа, едва когато на власт идва Едуард I и започва програма по строене на замъци. Кръстоносните походи водят и до появата на машикули в Западната архитектура. До XIII в. върховете на кулите са обградени с дървени галерии, позволяващи на бранниците да хвърлят предмети върху атакуващите отдолу. Макар машикулите да имат същото предназначение, те по-скоро са източно изобретение, отколкото развити дървени галерии. Тези дупки са използвани на Изток много преди появата на кръстоносците и дори най-вероятно се появяват някъде през първата част на [[8 век|VIII в.]] в Сирия.<ref>Cathcart King (1988) – стр. 84–8784 – 87</ref>

{{цитат|Великото възраждане на военната архитектура е водено, както естествено се очаква, от могъщите крале и принцове на това време; от синовете на Уилям Завоевателя и техните наследници – [[Плантагенет]]ите, когато стават херцози на [[Нормандия]]. Те са хората, построили всички типични укрепени замъци от XII в., които са запазени и до днес.<ref>Gebelin (1964) – стр. 43</ref>}} Въпреки това до началото на XV в. строежът на замъци в Англия и Уелс замира. Новите замъци са по-неиздръжливи от ранните и имат по-малко иновации, макар че все пак продължават да се строят здрави укрепления като [[Замък Раглан|Раглан]] в Уелс. По същото време френските замъци излизат на преден план и водят пред всички в областта на средновековните укрепления. Из цяла Европа – най-вече [[Прибалтийски републики|Прибалтийските републики]], [[Германия]] и [[Шотландия]], замъци продължават да се строят и през [[16 век|XVI век]].<ref>Cathcart King (1988) – стр. 159–160159 – 160</ref>

[[Артилерия|Артилерийските]] [[оръдие|оръдия]], използващи [[барут]], се появяват в Европа през 20^-те години на XIV в. и се разпространяват скоростно. За ръчни оръжия от типа на [[пистолет]]и и [[пушка|пушки]], които в началото са непредвидими и съвсем неточни, не се споменава до 80^-те години на същия век.<ref>Cathcart King (1988) – стр. 164–165164 – 165</ref> Замъците се пригодяват така, че малки артилерийски единици – между 19,6- и 22-килограмови – да могат да стрелят от кулите. Тези оръдия са прекалено тежки да бъдат носени и използвани ръчно, но при подкрепяне на задната дебела част и опиране на [[дуло]]то върху ръба на стойката е възможно човек сам да стреля с оръдието. Стойките, разработени в този период, показват уникално допълнение – хоризонтална дървена греда напречно на дулото. Кука в края на оръдието може да се заключи с мандало за дървото, така че на стрелящия не се налага да поема целия откат. Тази добавка се среща из цяла Европа и макар че дървената греда рядко оцелява, напълно запазен пример за подобно оръдие може да се види в [[замък Дорненбург]], [[Нидерландия]]. Оръдейните стойки имат форма на обърнат на обратно отвор за [[ключ]] с кръгла дупка в дъното за оръжието и тесен отвор отгоре за прицелване.<ref name=CK165-167>Cathcart King (1988) – стр. 165–167165 – 167</ref> Този вид стойки се среща много често в замъци, пригодени за оръдия, каквито може да се видят в [[Египет]], Италия, Шотландия, Испания и другаде. Други видове стойки, които са по-рядко срещани, са с хоризонтални отвори, позволяващи само странично движение, или с големи квадратни дупки, позволяващо по-голяма подвижност.<ref name=CK165-167/> Използването на оръдия за защита дава подем на артилерийските замъци като [[шато дьо Ам]] във Франция. Защитните съоръжения срещу оръдия се развиват в по-късен период.<ref>Cathcart King (1988) – стр. 168</ref> Ам е пример за тенденцията новите замъци да се строят без по-ранни характеристики като високи кули, зъбци и пр.<ref>Thompson (1987) – стр. 40–4140 – 41</ref>

Все по-големи оръдия започват да се проектират и през XV в. те стават алтернативни обсадни машини. Преимуществата на големите оръдия спрямо [[требушет]]а, който е най-ефективната средновековна обсадна машина преди появата на барута, са по-големият обсег и сила. В опит да се увеличи тяхната ефективност, оръдията се правят все по-големи. До средата на века оръдията вече стават предпочитани пред всички останали обсадни машини, а успеваемостта им се доказва при [[Обсада на Константинопол (1453)|завладяването на Константинопол през 1453 г.]] от [[султан]] [[Мехмед II]].<ref name=CK169>Cathcart King (1988) – стр. 169</ref> Отговорът срещу по-мощните оръдия е изграждането на по-дебели стени и кръгли кули, защото всяка извивка спомага за отклоняването на снаряда. Притежателите на по-старите здания трябва да сторят нещо, за да се справят със силата на оръдията. Обикновено се изсипва пръст зад крепостните стени, за да поеме част от удара.<ref>Thompson (1987) – стр. 38</ref> Често се случва в замъци, построени преди появата на барута, да не е възможно да се използват оръдия заради тесните проходи по стените. Решението е премахването на върха и намаляването на височината на кулата, заспиването на пода с чакъл и поставянето на оръдията там. Този ущърб на крепостните защити има за страничен ефект по-лесното им преодоляване чрез стълби. Друга по-разпространена алтернатива, която не носи щети за замъка, е изграждането на насипи извън крепостните стени. Тези насипи се строят от земя и камък и се използват за поставяне на оръдия.<ref>Thompson (1987) – стр. 38–3938 – 39</ref>

В началото на XVI в. в Италия се появява иновативният [[бастион]], построен с коси стени.<ref>Thompson (1987) – стр. 41–4241 – 42</ref> С подобни новости Италия се превръща в пионер по отношение на артилерийските фортове, които завземат защитната роля на замъците. От тези укрепления се образуват [[Звездообразен форт|звездообразните фортове]], познати още като ''trace italienne''.<ref name=D23-25/> На елита, който строи замъци и крепости, се налага да избира между новия вид укрепление, което издържа на огневата мощ на оръдията, и по-ранния, по-усложнен стил. Иновативните фортове са неприятни на външен вид и неудобни, а по-старите замъци са по-несигурни, макар че предлагат естетика от високо ниво и стойност, що се отнася до символично надмощие. Често благородниците избират втората възможност, защото се оказва очевидно безсмислено да се опитва да се укрепва дадено място в опит да се спре мощта на оръдията.<ref>Thompson (1987) – стр. 42</ref>

Няколко истински замъка бива построени в Америките от [[Нова Испания|испанските]] и [[Нова Франция|френски колонисти]]. Първата фаза на строеж на испански фортове е наречена ''„период на замъците“'', която продължава от 1492 г. до края на XVI в.<ref>Chartrand & Spedaliere (2006) – стр. 4–54 – 5</ref> Започвайки с [[Осама (крепост)|крепостта Осама]], ''„тези замъци представляват типични средновековни европейски замъци, пренесени в Америка.“''<ref>Chartrand; Spedaliere (2006) – стр. 4</ref> Сред други защитни конструкции (като фортове и [[цитадела|цитадели]]) замъците също се строят и в [[Нова Франция]] към края на XVII в. В [[Монреал]] артилерията не е така развита, както на Стария континент, така че някой регионални фортове се строят като укрепените имения във Франция.<ref>Chartrand (2005)</ref> Форт Лонгьой, построен в периода 1695- – 1698 от баронско семейство, е описван като ''„най-средновековно изглеждащия форт, строен в [[Канада]].“''<ref>Chartrand (2005) – стр. 39</ref> Имението и конюшните са в границите на укрепеното бейли с висока кръгла кула на всеки ъгъл. ''„Най-масивният форт, приличащ на замък,“'' в близост до Монреал е [[форт Сенвил]] (1692 г.), който има квадратни кули, свързани с дебела каменна стена, както и укрепени [[вятърна мелница|вятърни мелници]].<ref>Chartrand (2005) – стр. 38</ref> Каменните фортове, подобни на гореспоменатите, служат като укрепени резиденции, както и внушителни сгради, възпиращи нашествията на [[ирокези]]те.<ref>Chartrand (2005) – стр. 37</ref>

Макар че строежът на замъци замира към началото на XVI век, те в никакъв случай не изпадат от употреба. Някои запазват своята роля в местната администрация и стават съдилища, докато други продължават да се унаследяват в аристократичните семейства като резиденции. Известен пример за това е [[Уиндзорски замък|Уиндзорският замък]] в Англия, който е изграден през XI в. и е до днес е официална резиденция на монарха на Обединеното кралство.<ref>Creighton & Higham (2003) – стр. 64</ref> В други случаи замъците все още се използват като защитни здания. Жилищните кули, които са близко свързани със замъците, представляват защитени кули, осигуряващи постоянна резиденция. Те се строят от XIV до XVII в. Често срещани в Ирландия и Шотландия, те могат да достигат до пет етажа и се строят от най-разнообразни слоеве на обществото. Макар че защитата, която осигуряват, не може да се мери с тази на сложен замък, те предлагат сигурност срещу по-малки заплахи.<ref>Thompson (1987) – стр. 22</ref><ref>Friar (2003) – стр. 286–287286 – 287</ref>

Макар че съществува тенденция към преместване на елита от замъците към големи провинциални къщи и имения през XVII в., замъците не губят значението си и не стават безполезни. В по-късни конфликти, като например [[Английска революция|Английската гражданска война]] (1641- – 1651), много от тях биват използвани и укрепени наново, макар и в крайна сметка да са частично разрушени от самите собственици, за да не бъдат използвани от врага.<ref>Friar (2003) – стр. 59</ref>

След като мястото за построяването на замъка е избрано, остава да бъде подбран строителният материал. Замък от дърво и земя е по-евтин и по-лесен за построяване, отколкото каменните. Разходите, свързани с конструкцията, не са добре описани, а в повечето оцелели текстове става въпрос за кралски замъци.<ref name=McN39-40>McNeill (1992) – стр. 39–4039 – 40</ref> Замък с отбранителен насип от пръст, мот и дървени защити, както и допълнителните сгради, би могъл да се построи от неквалифицирани строители. Източникът на човешки ресурс за строежа е местното феодално владение, а зависимите селяни, обработващи земите на своя господар, най-вероятно притежават нужните умения да секат дърва, да копаят и да работя с дървесина, което е необходимо за замъците от дърво и пръст. Принуждавани да работят за своя феодален властелин, работниците най-вероятно не получават заплащане, поради което конструирането на замък от дърво и земя почти не изисква никакви финансови средства. С течение на времето е пресметнато, че за средно голям мот – 5 метра висок и 15 широк – са нужни 50 работника и 40 дни. Изключително скъп замък от вида ''„мот и бейли“'' е [[Замък Клоунес|Клоунес]] в Ирландия, построен през 1211 г. за £20 [[Британска лира|паунда]].<ref>Използваната валута е средновековна и не отговаря на днешния курс на британската лира. За приблизително преобразуване вижте [http://www.measuringworth.com/ppoweruk/index.php тук].</ref> По-високата цена (в сравнение с други такива замъци) се дължи на това, че се налага работниците да бъдат транспортирани до строителния обект.<ref name=McN39-40/>

Цената за строежа на замък варира според определени фактори като сложността на конструкцията и разходите за прекарването на материал. Сигурно е, че каменните замъци струват много повече от тези от пръст и дърво. Дори и малка кула като тази в [[замък Певерил]] струва около £200. Средно скъпи са замъци като [[Замък Орфорд|Орфорд]], построен през XII в. за £1&nbsp;400, а най-скъпите са например [[Замък Доувър|Доувър]], изразходвал £7&nbsp;000.<ref>McNeill (1992) – стр. 41–4241 – 42</ref> Харченето на огромни суми за обширни замъци като [[шато Гаяр]], построен между 1196 и 1198 г. за от £15&nbsp;000 до £20&nbsp;000, лесно може да се поеме от [[хазна]]та на монарха, но за господарите на малки местности строежът на замъци е изключително сериозно и скъпо занимание. Често построяването на каменни замъци отнема около десетилетие. Цената на голям замък (от £1&nbsp;000 до £10&nbsp;000), построен за това време, поглъща приход от няколко имения, нанасяйки сериозен удар по финансите на лорда.<ref>McNeill (1992) – стр. 42</ref> Кампанията за строене на замъци в Уелс на Едуард I Дългокракия струва £80&nbsp;000 в периода 1277- – 1304 и £95&nbsp;000 в периода 1277- – 1329.<ref>McNeill (1992) – стр. 42- – 43</ref> Известният архитект Джеймс от Сейнт Джордж, отговорен за построяването на [[замък Биумарис]], обяснява високата цена:

Каменните замъци са скъпи не само за построяване, но и за поддръжка. Те съдържат в конструкцията си много дървесина, която често е неотлежала и се нуждае от внимателно поддържане. Документирано е например, че в края на XII в. разходите за ремонти по замъци като [[Замък Ексетър|Ексетър]] и [[Замък Глостър|Глостър]] струват между £20 и £50 годишно.<ref>McNeill (1992) – стр. 40- – 41</ref>

[[Средновековна технология|Средновековните машини и изобретения]] стават незаменими по време на строежа, а [[Античност|античните]] техниките по изграждането на дървени [[скеле]]та се подобряват.<ref>Erlande-Brandenburg (1995) – стр. 121–126121 – 126</ref> Намирането на камъни за скелета на донжоните и крепостните стени е първото, за което трябва да помислят средновековните строители. Често решението са каменоломни в близост до обекта.<ref name=EB104>Erlande-Brandenburg (1995) – стр. 104</ref> Примери за замъци, където камъните се копаят на място, са [[шато дьо Шинон]], [[шато дьо Куси]] и шато Гаяр.<ref name=EB104/>

[[Тухла|Тухлените]] замъци невинаги са по-слаби от техните каменни събратя. В Англия продукцията на тухли разцъфтява по югоизточния бряг поради влиянието на [[Фландрия (графство)|фламандските]] тъкачи и намаляването на местата за добив на камъни, което води до търсене на алтернативен строителен материал. Тухлените замъци са по-рядко срещани от каменните или от тези, изградени от пръст и дървесина. Те се избират най-вече поради естетически причини или заради [[мода]]та, която се насърчава от тухлената архитектура на [[Ниски земи|Ниските земи]]. Например когато [[замък Татършал]], изграден с около 700 хил. тухли, се строи, наоколо има достатъчно каменен материал, но собственикът избира тухли. Впоследствие зданието е описано като ''„най-чудната тухлена сграда в Англия.“''<ref>Friar (2003) – стр. 38–4038 – 40</ref> В множество страни се срещат замъци и от дърво и земя, и от камък,<ref>Higham & Barker (1992) – стр. 78</ref> но в Дания има малко каменоломни, което резултира в голямо преимущество на алтернативните материали.<ref>Cathcart King (1988) – стр. 25</ref> Също така повечето испански замъци са от камък, докато в [[Източна Европа]] основно се използват дървени конструкции.<ref>Higham & Barker (1992) – стр. 79, 84–8884 – 88</ref>

Замъкът е административен център, където благородникът пребивава и контролира земите си. Властелинът се уповава на подкрепа от подчинените си, защото без нея неговата власт отслабва. Успешните благородници дават приеми за тези, които са веднага след тях в аристократичната стълбица, а отсъстващите губят своето влияние. Когато владетелят притежава прекалено обширни територии, той няма възможност да посети всяка една от тях, което води до назначаване на заместници. Това се случва най-вече с кралските особи, които понякога притежават земи в различни държави.<ref>McNeill (1992) – стр. 16–1816 – 18</ref> За да се позволи на господаря да се концентрира върху важните си задължения, отнасящи се за администрацията, се назначава [[средновековно домакинство|домакинство]], съставено от слуги, които се грижат за домакинските работи като осигуряване на прехраната. Домакинството се ръководи от [[шамбелан]], а пък ковчежник се грижи за писмената документация на финансите. Кралските домакинства са еднакви с тези на по-нисшите благородници, като се различават единствено по мащаб и престиж.<ref>McNeill (1992) – стр. 22–2422 – 24</ref> Важна част от домакинството е [[Средновековна кухня|приготвянето на храна]]. Кухните представляват оживено място, когато замъкът е зает и се налага приготвянето на големи ястия.<ref>Friar (2003) – стр. 172</ref> Без присъствието на благородническото домакинство, замъкът представлява тихо място с малко на брой жители, концентриращи се върху поддръжката му.<ref>McNeill (1992) – стр. 28–2928 – 29</ref> Като социални средища замъците са важни места за показност. Строителите се възползват от възможността да използват [[символизъм]], за да пробудят чувство за рицарство, към което се стреми средновековният елит. По-късни сгради от Романтичното възраждане използват елементи от архитектурата на замъците като например зъбци със същата цел. Замъците се сравняват с катедрали като обекти на архитектурна гордост, а някои замъци използват и градини като орнамент.<ref>Coulson (1979) – стр. 74–7674 – 76</ref> Правото да се поставят зъбци при разрешение от монарха (макар не винаги да е задължително) е важно не само за отбраната, но и защото зъбците и други подобни добавки са престижни, понеже са използвани от елита.<ref>Coulson (1979) – стр. 84–8584 – 85</ref>

Елитът през Средновековието сключва [[брак]] за подсигуряване на властта и земите, а не по [[любов]]. Девойките се омъжват съвсем рано, но младежите трябва да навършат пълнолетие.<ref>McNeill (1992) – стр. 19–2119 – 21</ref> Прието е да се смята, че жените играят странична роля в домакинството в замъците, а лордът е доминант. Това произтича от представата за замъка като военна институция, но повечето замъци никога не участват в конфликти или обсади, така че домашният живот е неправилно пренебрегнат аспект.<ref>Coulson (2003) – стр. 382</ref> Съпругата получава дял от собствеността на съпруга си при брак (по принцип около 1/3), който тя запазва през целия си живот, а при смърт я унаследява нейният съпруг. Неин дълг е да ръководи тези земи директно, както благородникът управлява своите.<ref>McNeill (1992) – стр. 19</ref> Жена също може да е начело в един замък или от името на съпруга си, или при неговата гибел. Поради своето влияние в домакинството, жените повлияват на конструкцията и външния вид понякога чрез директен патронаж. Историкът Чарлз Клусън акцентира върху ролята на жената в добавянето на ''„чист аристократичен вкус“'' към замъците поради дългия си престой в тях.<ref>Coulson (2003) – стр. 297–299297 – 299, 382</ref>

[[Куртоазия|Куртоазната любов]] е украсена и прочувствена обич между аристокрацията. Акцент се поставя върху въздържането на влюбените. Макар че понякога се изразява чрез рицарски събития като [[рицарски турнир|турнири]], където рицарите се бият, носейки знак от своята дама, тази любов може да бъде също интимна и тайна. Легендата за [[Тристан и Изолда]] е пример за многото истории за куртоазна обич, разказвани в Средновековието.<ref>Schultz (2006) – стр. xv–xxi</ref> Тя е идеал за любовта между двама души, които не са встъпили в брак, макар да е възможно мъжът да е женен за друга жена. Не е рядко срещано или позорно за благородник да бъде прелюбодеец. [[Хенри I (Англия)|Хенри I]] например има над 20 извънбрачни деца. За една дама обаче блудството е крайно позорно.<ref>Gies & Gies (1974) – стр. 87–9087 – 90</ref>

Замъците имат значимо влияние върху заобикалящия ги пейзаж поради своята административна и символична роля. Някои от провинциалните замъци често са свързани с мелници и обработваема земя, дължащо се на това, че лордът ръководи своите земи оттам,<ref name=CH55-56>Creighton & Higham (2003) – стр. 55–5655 – 56</ref> което от своя страна им дава влияние върху ресурсите.<ref>Creighton (2002) – стр. 181–182181 – 182</ref> Други са в съседство или в границите на [[забел (гора)|забел]]и (заградени [[гора|гори]], предназначени за [[лов]]) и са важни за тяхната поддръжка. Езерцата, пълни с риба, са лукс, често срещан около замъци. Те осигуряват сладка вода и риба, а и са символ на власт поради своята висока цена за строеж и поддържане.<ref>Creighton (2002) – стр. 184–185184 – 185</ref>

Често се случва селища да се образуват поради построен наблизо замък. Понякога градове или села се изграждат около замъците.<ref name=CH55-56/> Извличането на полза от подобно разположение не е ограничено само в Европа. Когато замъка [[замък Сафад|Сафад]] (XIII в.) се построява в [[Галилея]], 260 селища се радват на защита и възможност свободно да се придвижват.<ref>Smail (1973) – стр. 90</ref> Новопостроеният замък може да благоприятства за преконструирането на местния пейзаж, като пътищата се преместват, както е угодно на властелина.<ref>Creighton (2002) – стр. 198</ref> Селищата по-често се появяват около замъците, отколкото да бъдат построени по план, поради ползите от близостта до икономическия център и защитата, подсигурена от укреплението. Не всички подобни населени места оцеляват, защото щом замъкът загуби своята значимост, ползите изчезват и селището се обезлюдява.<ref>Creighton (2002) – стр.180–181180 – 181, 217</ref>

Замъци понякога се строят вътре във или близо до градове, което води до разрушаването на съществуващи сгради. Това се случва по време и малко след Норманското нашествие в Англия. Например в [[Линкълн (град)|Линкълн]] 166 къщи са разрушени за разчистване на място за замък, а [[йорк]]ската земеделска земя се наводнява за създаването на ровове. Когато военната значимост на замъците избледнява, те стават по-важни като административни, финансови и съдилищни центрове.<ref>Creighton & Higham (2003) – стр. 58–5958 – 59</ref>

Местонахождението на замъците, що се отнася до характеристики с висок статут като изкуствени езера, е израз на сила и контрол върху ресурсите. Често срещаната [[енорийска църква]] в близост или вътре в границите на замъка<ref>Creighton (2002) – стр. 221</ref> обозначава връзка между феодалния владетел и [[Римокатолическа църква|Църква]]та, която е една от най-важните институции на средновековното общество.<ref>Creighton (2002) – стр. 110, 131–132131 – 132</ref> Дори защитните елементи се използват за показност. Така например водните препятствия до портите на замъка [[замък Кенилуърт|Кенилуърт]] в Англия са умишлено построени, за да удължат пътя до входа, при което идващият да разгледа подробно замъка.<ref>Creighton (2002) – стр. 76- – 79</ref> Друг пример е [[Замък Бодиам|замъкът Бодиам]] от XIV в. Макар да изглежда добре укрепен и модерен за времето си, неговият ров е плитък и по-скоро прибавя мащаб към пейзажа, отколкото да предпазва от подземно прокопаване. Освен това, дупките за оръдията са непрактични и най-вероятно не много ефективни.<ref>Liddiard (2005) – стр. 7–107 – 10</ref> Това също показва, че позволението да се добавят зъбци не е само с умисъл за по-добра защита, но е и доказателство за благосклонността на монарха, който издава подобни позволения.<ref>Liddiard (2005) – стр. 9</ref>

Като стратегически сгради замъците често биват отбягвани от врага. Тяхната площ на влияние е около 400 метра (1&nbsp;300 [[фут]]а), а оръжията им имат малък обсег дори и в началото на артилерийската епоха. Гарнизоните струват скъпо и често са малки, освен ако замъкът не е много значим.<ref>Cathcart King (1983) – стр. xx–xxiii</ref> В мирни времена гарнизоните са още по-малки поради високата цена за храна и издръжка, а дребните замъци се справят само с няколко караула и пазача на портата. Дори по време на война гарнизоните не са задължително големи, защото прекалено многобройната защита на един замък би намалила способността му да издържа на продължителна обсада. Например през 1403 г. 37 стрелци успешно защитават замъка [[замък Карнарвън|Карнарвън]] срещу два щурма на съюзниците на Оуайн Глиндур по време на дълга обсада.<ref name=F123-124>Friar (2003) – стр. 123–124123 – 124</ref> В началото охраняването на замъка е дълг на васала към своя сеньор и на сеньора към краля. Впоследствие започва да се плаща на наемници.<ref name=F123-124/><ref>Cathcart King (1988) – стр. 15–1815 – 18</ref>

При щурм атакуващите имат много възможности. За дървени замъци като ранните „мот и бейли“ огънят е голяма заплаха и основните усилия са в насока опожаряване.<ref name=F264/> Метателни оръжия и машини се използват още от Античността, а [[мангонел]]ът и петрарията (от съответно римски и източен произход) са основните две в употреба през Средновековието. Требушетът, най-вероятно развит от петрарията през XIII в., е най-ефективната обсадна машина до появата на оръдията. Тези машини са уязвими от обстрел от замъка поради малкия си обсег и големи размери. От друга страна такива машини като требушетите могат да бъдат използвани и от вътрешността на замъка поради високата [[траектория]] на снаряда.<ref name=CK125-126>Cathcart King (1988) – стр. 125–126125 – 126, 169</ref> Освен това те са защитени от крепостните стени.<ref name=CK125-126/> Впоследствие оръдията се развиват до такава степен, че надминават във всяко отношение требушетът и стават основни в обсадното военно дело.<ref name=CK169/> Стените се подкопават чрез създаване на покрит окоп; изкопават се подземни галерии, прикриващи настъпването на атакуващите към стената. В тях се използват дървени подпори. Когато целта бъде достигната, подпорите се изгарят, при което тунелът се срутва и понася със себе си сградата от повърхността.<ref>Friar (2003) – стр. 254, 262</ref> Използват се също и [[таран]]и, които по принцип представляват голям дървесен дънер с желязно покритие в предния край. С тях се разбиват портите, а понякога се използват и срещу стени, ала с по-малък ефект.<ref>Friar (2003) – стр. 262</ref> Алтернативно решение е щурмуване с [[ескалада]], чрез което да се завземат проходите в между зъбците на стената.<ref>Friar (2003) – стр. 107</ref> В такъв случай обаче бранниците стават уязвими и се откриват за обстрел, особено от [[арбалет]]и и [[английски дълъг лък|английски дълги лъкове]].<ref>Cathcart King (1988) – стр. 127</ref>

* Aurell, Martin (2006), Daniel Power (редактор), „Society“ – ''The Central Middle Ages: Europe 950–1320950 – 1320'', The Short Oxford History of Europe (Oxford: Oxford University Press), ISBN 0-19-925312-9

* Barthélemy, Dominique (1988), Georges Duby (редактор), ''„Civilizing the fortress: eleventh to fourteenth century“'', A History of Private Life, том II: ''Revelations of the Medieval World'' (Belknap Press, Harvard University): 397- – 423, ISBN 978-0674400016

* Chartrand, René (2005) – ''French Fortresses in North America 1535- – 1763'', Osprey Publishing, ISBN 978-1841767147

* Chartrand, René; Spedaliere, Donato (2006) – ''The Spanish Main 1492- – 1800'', Osprey Publishing, ISBN 978-1846030055

* Coulson, Charles (1979) – ''„Structural Symbolism in Medieval Castle Architecture“'', Journal of the British Archaeological Association (London: British Archaeological Association) 132: 73- – 90

* Duffy, Christopher – ''Siege Warfare: The Fortress in the Early Modern World 1494- – 1660'', London: Routledge & Kegan Paul, ISBN 0-7100-8871-X

* Turnbull, Stephen (2003) – ''Japanese castles 1540- – 1640'', Osprey Publishing, ISBN 978-1841764290