Лъчезар Станчев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 41:
Награда от СБП получава за дебют (на 22 години, 1930 г.) за стихосбирката „Безшумни дни“ – рецензирана от [[Петър Динеков]] с начало лиричната „Капка" посветена на Атанас Далчев.
Забележителна оценка (от колегите писатели) на поезията му от 30-те години е резултатът (1937 г.) от тайното гласуване в СБП с председател Добри Немиров, когато е приет за член на първо място (по брой гласове), измежду 48 кандидати (от [[Ран Босилек]], Д.Б. Митов, [[Георги Цанев (академик)|Георги Цанев]], Славчо Красински, [[Димитър Талев]], [[Змей Горянин]]... до Христо Радевски, Чудомир, [[Георги Караславов]]...).<ref name="gray">[http://liternet.bg/publish9/zrakova/dnemirov.htm Ракова, Здр., Добри Немиров – забравеният председател на СБП, е-изд. LiterNet, №6, (2003), по данни от ЦДА, ф. 551, оп. 1, а.е. 5, л. 1-10.]</ref> Не се обвързва с литературен кръг и отказва на [[Владимир Василев (критик)|Владимир Василев]] да сътрудничи на сп. „[[Златорог]]“. Цикълът стихове „Париж под слънце“ е награден на анонимен конкурс „Проф. Ив. Шишманов“ в 1938 г.
Голямата годишна награда за поезия получава за „Земя под слънце“ в 1939 г. – коментирана от [[Йордан Бадев]] във в. „[[Зора (вестник)|Зора]]“.
| |||