Лъчезар Станчев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 37:
Съредактор и издател е с брат си [[Емил Коралов]] на седмичен вестник за юноши и библиотека „[[Весела дружина]]“ (1933 – 1948). Издател-редактор е на библиотека „Герои“ (1940 – 1943) и библиотека „Незабравки“ (1946 – 1947, заедно с Ел. Бояджиева).
Благодарение на контактите си от 1930-те години с френските сюрреалисти, през 1950-те години Лъчезар Станчев посреща най-почитания за XX-ти век френски поет [[Пол Елюар]] в София и съдейства за неговия феноменален превод-адаптация на френски език на стиховете икони от [[Христо Ботев]].<ref name="gray5"> [http://slance.eu/Publikacii/Botev_Sorbone_Eluard_LS+.pdf Станчев, Вл. Л., Митът „Стих на Ботев в Сорбоната в Париж“ с Елюар и Пикасо до Лъчезар Станчев от 1930-те години. ([[2014]])]</ref>
Основател е и главен редактор на: списание „[[Славейче]]“ (1957 – 1967), сп. „Чавдарче“ (1946 – 1948) и сп. „Дружинка“ (1948 – 1949). Очарова детската и младежка аудитория със весели стихове, гатанки, въртележки, верижки, приказки, броилки, романи („Борба под земята“) ... Пиесата му „Вълшебното перо“ се играе в „Народния театър за младежта“ (1966 г. в гл. роли [[Гинка Станчева]] и [[Димитър Буйнозов]]).
| |||