Перперикон: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 78.90.13.204 (б.), към версия на Zhoxy |
|||
Ред 12:
| епоха = [[Неолит]] до [[Средновековие]]
}}
[[File:Perperikon Delphi Balkan topo de.jpg|thumb|300px|Балкански полуостров – местоположение на Перперикон (червен четириъгълник) в Източните Родопи и на Делфи (зелено)]]
[[File:Perperikon.jpg|thumb|300px|Връх Перперек – поглед от долината (2004)]]
[[Файл:Perperikon Bulgaria 1994 CIA map.jpg|thumb|Местоположение на Перперикон]]
'''Перперико̀н''' или '''Перперѐк''' ({{lang-la|Perpericon}}; {{Lang-el|Περπερικον}}) е археологически комплекс в [[Източните Родопи]], състоящ се от голямо [[мегалит]]но [[светилище]] от преди 8000 години през [[каменна ера|каменната ера]], паметници от [[античност]]та и [[средновековие|средновековна]] крепост. При [[траки]]те, Перперек е свещен скален град, столица и крепост с царски дворец. По-късно тук са живели [[римляни]], [[готи]], [[Византия|ромеи]] и българи. Унищожен е от османските турци в XIV в.
== Разположение ==
Перперикон се намира на 15 km североизточно от днешния гр. [[Кърджали]], в долина, дълга 10 km и широка 3 – 4 km (ок. 300 – 370 m над м.р.), през която тече златоносната ''Перперишка река'' (''Perperischka''). Перперикон се намира на десния бряг на реката, над село [[Горна крепост]]. Площта му е около 12 km². Мегалитният комплекс, най-големият на Балканския полуостров, има площ от 5 km². [[Светилище]]то на траките е разположено на 470 m над морското равнище, на скала, на върха на хълм.
Перперикон е един от [[стоте национални туристически обекта]] в България.
== Наименование ==
Българските траколози категорично отказват да наричат обекта ''"Перперикон"'', защото това е доста по-късното му наименование, дадено на мястото вероятно от римските завоеватели на Тракия. Перперек е древнотракийското название на обекта и според проф. [[Александър Фол]] е единственото му възможно название. В една своя лекция-разговор в Астрономическата обсерватория "[[Юрий Гагарин]]" ([[Стара Загора]]), проведена на 11 февруари 2004 г., "бащата на [[тракология]]та" изрично подчертава, че "пер" и "бер" идват от индоевропейското "пер", което е "пир" на хетски език и означава „скала". Според проф. Фол, удвоеното "пер" при названието Перперек е: "''с много мощно значение на един скален връх и светилище''". Перперикон е късното име, което се появява през византийската епоха.
Line 26 ⟶ 34:
Перперек е известен на българската археологическа наука още от 1930-те, когато проф. [[Иван Велков (археолог)|Иван Велков]] го описва, и така обектът влиза в научно обръщение.
== Описание и особености ==
Първото археологическо проучване на Перперек е проведено в края на 1960-те и началото на 1970-те години от екип с научен ръководител Ст.Михайлов. Скалното светилище представлява огромен [[планински масив]], в който всяка педя от скалната повърхност е била изработена от човешка ръка. На самия връх е разположен огромен басейн с размери 12 m x 8 m x 6 m, скални тронове, просторни изсечени в скалата помещения и пейки. Добре се проследява т.нар. "свещен път", който води към т.нар. "голям храм" - помещение с дължина около 100 m, ширина 10-12 m и вкопаване в скалното лоно на планината вариращо от 3 m до 4.5 m. Вътрешното пространство е проектирано на три нива. В най-източната част на храма е издялана фигура на лъв, изправен на четирите си крака. Значително количество керамика от късната Енеолитна епоха е намерено в района на старите рампи за пръст – факт, показващ, че светилището е основано и функционирало през втората половина на [[Енеолит]]а.
Line 32 ⟶ 40:
Археологическият обект заема скалист връх, разположен югозападно от с.Горна Крепост, наричан от местното население "джин тепеси" - в превод от турски "Върхът на боговете". Билото е изградено от зеолитизиран риодацитов пирокластичен поток на Белипласткия комплекс. Характерно за тези скали е, че са по-меки и податливи на климатични условия (изветряне, водна ерозия вследствие на силни дъждове и влага), както и по-лесни за обработка от хората.<ref>Георгиев, Владимир "Източни Родопи. Геоложки феномени, богове и хора", АИ "Проф.Марин Дринов", София 2014 г., ISBN 978-954-322-707-5</ref>
==
Перперек е обитаван още в епохата на Халколита преди 8000 г. и достига разцвета си през късната Античност, когато е градски център в рамките на провинция Тракия на Римската империя.
| |||