Светослав Славчев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Nikyvoyage (беседа | приноси) Редакция без резюме |
м форматиране: 3x URL, 2 интервала (ползвайки Advisor) |
||
Ред 38:
Книгите му са превеждани на руски, немски, чешки, полски, японски и др. Макар че официално се пенсионира през 1988 г., става управител и главен редактор на „Домино“, една от първите частни издателски къщи в страната, която продължава да съществува до 1996 г.
Оттегля се от писателското поприще през 1999 г., но продължава да работи като редактор и журналист, главно в някои здравни периодични издания като „Живец“ и „Здравен вестник за пенсионера“.<ref>''Човекът космос'', Емануел Икономов, Списание „8“, 12/2016 г.</ref>
През 2000 г. той е удостоен с най-престижната българска награда за научна фантастика ''[[Гравитон]]'', а през 2016 г., няколко седмици преди смъртта си, получава също наградата ''[[Булгакон]]'' за цялостния си принос към жанра.<ref>[http://pz-info.com/
Вицепрезидент е на българската секция на Международната асоциация на писателите криминалисти ([[AIEP]]) ([[:es:Asociación Internacional de Escritores Policíacos|es]]) до 2015 г. Умира през 2016 г., пет месеца след смъртта на своята съпруга.<ref>[https://www.spisanie8.bg/новини/събития/4705-отиде-си-бащата-на-инспектор-стрезов.html ''In memoriam: Отиде си бащата на инспектор Стрезов'', Списание „8“]</ref>
== Творчество ==
Първата му книга е „Кръвта на цивилизацията“ (1947 г.) и е посветена на борбите около „черното злато“ – петрола. С особено голямо значение за избора му на лекарското поприще е книгата „Сан Микеле“ на [[Аксел Мунте]].<ref>''Човекът Космос'', Емануел Икономов, В: [http://bgf.zavinagi.org/index.php/
Светослав Славчев пътува из цяла Европа, чете и говори на руски, английски, немски и френски, и има досег с най-високите постижения на източноевропейската и западноевропейската култура. Сред научните му занимания се открояват историята, психологията и криминалистиката. До края на живота му не пресеква неговият интерес към загадъчните природни феномени, технологичните открития, медицинските нововъведения и необясними явления като ясновидството и телепатията. Той е близък приятел на българските писатели [[Стефан Дичев]], [[Владимир Голев]], [[Атанас Мандаджиев]], [[Емануел Икономов]] и др. Славчев неведнъж е изразявал възхищението си от писатели като [[Ерих Мария Ремарк]], [[Джек Лондон]] и [[Йордан Радичков]]. Сред любимите му четива са разказите на американските фантасти [[Едгар Алън По]], [[Рей Бредбъри]], [[Робърт Шекли]] и [[Клифърд Саймък]]. Трайна е също обичта му към руските писатели [[Иля Илф и Евгений Петров|Илф и Петров]], [[Фьодор Достоевски]], [[Антон Чехов]], [[Исак Бабел]] и [[Михаил Булгаков]].<ref>[http://bgf.zavinagi.org/index.php/
== Награди и отличия ==
|