Петер Мерзебургер: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-20век +20 век)
+ 4 категории, нужда от редакция на превода
Ред 1:
{{обработка|редактиране на превода}}
{{Писател
| име = Петер Мерзебургер
Line 29 ⟶ 30:
 
== Биография и творчество ==
Следва [[немска филология]], история и социология. Работи като кореспондент и редактор на [[Шпигел]] и на телевизионното предаване Панорама. От 1969 г. е главен редактор за печтнитепечатните издания на Северногерманското радио (NDR). От 1977 е кореспондент и студио ръководител на немски първи държавен канал (ARD) в различни градове по света: Вашингтон (1977-82), Източен Берлин (1982-87) и Лондон(1987-91). След като се оттегля от телевизията, започва работа като писател. Живее в Берлин и южна Франция. В Германия е известен с биографичните романи за [[Курт Шумахер]] и [[Вили Брант]]. За биографията на Брант през 2003 получава [[германска книжна награда|германската книжна награда]].
 
Смята, че немската история не трябва да забравя Аушвиц, „катастрофа на цивилизацията“. Въпреки всичко е грешно историята да се разглежда само от перспективата на национал-социалистическите концентрационни лагери. Добрите идеи допринасят за развитието на историята, лошите водят до катастрофите в нея. Добра идея е ''просветлението'' в класическия период, учещо хората сами да си определят съдбата и да не бъдат поданици. Идея с която ''духът'' влияе на властта. Обратно лоша идея е национал-социализма или сталинизма, виновни за смъртта на милиони хора. Идея с която ''властта'' влияе на духа. Това разбиране го води до написването на романа му за Ваймар: ''Между Духа и Властта''
 
== Романи ==
; ''Митът Ваймар. Между Духа и Властта'' ([[1998]])
* ''Митът Ваймар. Между Духа и Властта'' ([[1998]]), Исторически роман за [[Ваймар]], градът-люлка на класическата немска литература, разглеждащ период 16-20 век. В миналото малкото херцогство е принудено да лавира политически за оцеляване и не е сред големите играчи от епохата. Въпреки това успява да привлече и отгледа много за времето си светила на немската култура ([[Йохан Себастиан Бах]], [[Гьоте]], [[Шилер]], [[Йохан Готлиб Фихте]], [[Франц Лист]] ...). Културната политика е привличане на млади и обещаващи (и поради това не скъпо платени) интелектуалци, даващи им голяма свобода на словото, мисълта и печата. Разглеждат се също връзките към руския царски двор, [[Наполеон]], [[масони]], [[илюминати]], раждането на националните сформирования, получили голям тласък в [[херцогство]]то и т.н. . След преминаването на класическия период, Ваймар именно заради този период, се превръща в средище и източник на национална гордост и вдъхновение, привличайки влиятелни личности за времето си: [[Рудолф Щайнер]], [[Хари Граф Кеслер]] (който полага основите на немското 'архитектурно движение' [[баухаус]] (нем. строеж)), [[Ницше]]. Ницше се мести тежко болен последните си 3 години от живота при сестра му и въпреки краткия период, Ваймар става център на Ницше архива, който по-късно е разпръснат от [[Германска демократична република|ГДР]]-ските власти, като източник на "голямото зло". Народно-национална група около [[Адолф Бартелс]] проправя пътя към властта на [[Хитлер]]. Ваймар става първия град (в това число и [[Тюрингия]]), в който [[Национал-социалистическа работническа партия на Германия|национал-социалистите]] печелят (с избори) властта и където се изгражда [[Бухенвалд]]. В театъра на Ваймар е свикана същото така и [[Ваймарска република|Ваймарската република]]. Хотел Елефант (немс. слон) (описан и от [[Томас Ман]] в романа му ''Лоте в Ваймар'') подслонява или е средище на повечето изброени горни важни личности. Хитлер дори обмисля да премести централата на партията си именно в този хотел. По-късно видни дейци на ГДР и на обединена Германия също биват гости на хотела. Всички тези събития и хора са били убедени, че тълкуват и използват класическите културати правилно. Повечето то тях (вкл. от ГДР и обединена Германия) след това използват Гьоте и Шилер за своите цели. А неподозиращия за последствията от използваното на името му Гьоте ясно е заявял, освен че национална идея му е чужда (но не и духовно-народната) тълкуването извън контекста води до непредвидими изкривявания. Оставайки в сянка, Ваймар играе решаваща роля за немската история и култура. Леко тромавия стил на романа, не успява да помрачи многото интересни факти и наблюдения.
 
* ''Митът Ваймар. Между Духа и Властта'' ([[1998]]), Исторически роман за [[Ваймар]], градът-люлка на класическата немска литература, разглеждащ период 16-20 век. В миналото малкото херцогство е принудено да лавира политически за оцеляване и не е сред големите играчи от епохата. Въпреки това успява да привлече и отгледа много за времето си светила на немската култура ([[Йохан Себастиан Бах]], [[Гьоте]], [[Шилер]], [[Йохан Готлиб Фихте]], [[Франц Лист]] ...). Културната политика е привличане на млади и обещаващи (и поради това не скъпо платени) интелектуалци, даващи им голяма свобода на словото, мисълта и печата. Разглеждат се също връзките към руския царски двор, [[Наполеон]], [[масони]], [[илюминати]], раждането на националните сформирования, получили голям тласък в [[херцогство]]то и т.н. . След преминаването на класическия период, Ваймар именно заради този период, се превръща в средище и източник на национална гордост и вдъхновение, привличайки влиятелни личности за времето си: [[Рудолф Щайнер]], [[Хари Граф Кеслер]] (който полага основите на немското 'архитектурно движение' [[баухаус]] (нем. строеж)), [[Ницше]]. Ницше се мести тежко болен последните си 3 години от живота при сестра му и въпреки краткия период, Ваймар става център на Ницше архива, който по-късно е разпръснат от [[Германска демократична република|ГДР]]-ските власти, като източник на "голямото зло". Народно-национална група около [[Адолф Бартелс]] проправя пътя към властта на [[Хитлер]]. Ваймар става първия град (в това число и [[Тюрингия]]), в който [[Национал-социалистическа работническа партия на Германия|национал-социалистите]] печелят (с избори) властта и където се изгражда [[Бухенвалд]]. В театъра на Ваймар е свикана същото така и [[Ваймарска република|Ваймарската република]]. Хотел Елефант (немс. слон) (описан и от [[Томас Ман]] в романа му ''Лоте в Ваймар'') подслонява или е средище на повечето изброени горни важни личности. Хитлер дори обмисля да премести централата на партията си именно в този хотел. По-късно видни дейци на ГДР и на обединена Германия също биват гости на хотела. Всички тези събития и хора са били убедени, че тълкуват и използват класическите културати правилно. Повечето то тях (вкл. от ГДР и обединена Германия) след това използват Гьоте и Шилер за своите цели. А неподозиращия за последствията от използваното на името му Гьоте ясно е заявял, освен че национална идея му е чужда (но не и духовно-народната) тълкуването извън контекста води до непредвидими изкривявания. Оставайки в сянка, Ваймар играе решаваща роля за немската история и култура. Леко тромавия стил на романа, не успява да помрачи многото интересни факти и наблюдения.
 
{{нормативен контрол}}
{{СОРТКАТ:Мерзебургер, Петер}}
[[Категория:Германски писатели|Мерзебургер, Петер]]
[[Категория:Германски романисти]]
[[Категория:Германски журналисти]]
[[Категория:Писатели на исторически романи]]
[[Категория:Родени в Саксония-Анхалт]]