Златозар Боев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Disambiguated: тур → Тур (говедо) |
Vodnokon4e (беседа | приноси) премахване на текст с шаблон за авторски права, неточно предадени източници, форматиране |
||
Ред 1:
{{Личност
| име = Златозар Боев
Line 40 ⟶ 38:
'''Златозар Николаев Боев''' е български [[зоолог]] ([[орнитолог]]) и [[палеонтолог]], [[професор]].
Полага основите на палеоорнитологията като научно направление в [[България]]. Изгражда най-богатите на [[Балканския полуостров]] и в [[Югоизточна Европа]] колекции от фосилни ([[неоген]]ски и [[плейстоцен]]ски) и субфосилни птици, сравнителна остеологична колекция от рецентни птици и научна библиотека (над 15 000 публикации) по [[палеонтология]] и [[еволюция]] на [[птици]]те.
== Биография ==
Роден е на 20 октомври 1955 г. в София. Началното, основното и средното си образование завършва в родния си град в 15-то училище с гимназия „Адам Мицкевич“
В [[Национален природонаучен музей при БАН]] (НПМ) при [[Българска академия на науките]] постъпва през 1980 г. и до 1983 г. работи като извънщатен сътрудник в Секция „Зоология“ под ръководството на доц. д-р [[Петър Берон (политик)|Петър Берон]]. Там инвентаризира, подрежда и реставрира музейни колекции от птици, бозайници, мекотели (черупчести охлюви и миди), корали и др. В перида 1984 – 1986 г. е редовен докторант на НПМ при БАН, а негов научен ръководител е орнитологът доц. [[Симеон Симеонов (български зоолог (орнитолог)|Симеон Симеонов]]. През 1986 г. защитава дисертационния си труд върху сравнителната морфология на чаплите. <ref>Боев, З. 1986. Сравнително-морфологични проучвания на чаплите (сем. Ardeidae – Aves) от България. – Национален природонаучен музей, БАН, Дис. за пол. на н. ст. „кандидат на науките“, С., 193 с. + 288 с. прил.</ref>
Участва в над 65 международни и национални научни форуми в 12 държави. Превежда на български и редактира 103 научно-популярни книги и 273 филма. Популяризаторската му дейност е основно в областта на палеозоологията, и [[зоология]]та, [[орнитология]]та и природозащитата.
== Източници ==
|