|
== Сюжет ==
Историята, разказана в сагата, се е случила по време на въвеждането на християнството в Исландия (ок.1000-та г.).<ref>Attwood, Katrina (2000). The Sagas of Icelanders. New York: Penguin Group. p. 587</ref> Двама мъже, [[Гунлауг Змийския език|Гунлауг Ормстунга]] (наречен ''Гунлауг Змийския език'', известен исторически персонаж, исландски [[скалд]]) и ХрафнХравн Онундарсон, се влюбват в Хелга, внучката на [[Егил Скалагримсон]], друг прочут скалд и воин, чийто живот е подробно описан в [[Сага за Егил]]. Тяхното съперничество за любовта на Хелга довежда до смъртоносен дуел на честта. Встъплението на историята е пророчески сън за два орела, които се бият над лебед, убивайки се един друг, и за ястреб, който пристига след тяхната смърт, за да утеши лебеда, загатвайки по този начин за оформящия се любовен триъгълник в сагата.
В същинската част на историята Гунлауг след едно скарване с баща му (по име Илаги Черния) решил да замине за [[Борг а Мирум|Борг]], където се запознал с Торстейн Егилсон, сина на [[Егил Скалагримсон]]. Торстейн гостоприемно го поканил да остане при него и Гунлауг в продължение на година изучавал законите, а междувременно се сприятелил с Хелга и постепенно приятелството им прерастнало във взаимно харесване. След тази една година Гунлауг решил да пътува по чужди земи, каквато била обичайната практика при викингите, но преди да замине поискал от Торстейн ръката на Хелга. Торстейн отхвърлил предложението заради предстоящото заминаване, но след като допълнително обсъдил въпроса с бащата на Гунлауг, ИлагиИлуги Черния, се споразумели, че ако до три години Гунлауг се завърне, той ще може да се ожени за Хелга.<ref>Attwood, Katrina (2000). The Sagas of Icelanders. New York: Penguin Group. p. 579</ref>
Гунлауг се отправил на път към владенията на ърлярл ХоконЕйрик ХоконсонХаконарсон в Норвегия, и пред него рецитирал поемите си, но те били приети по-скоро хладно. Оскърбен, Гунлауг отговорил с неуважение на ърлаярла, с което доказъл прякора си Змийския език, и разбира се бил изгонен. Напускайки Норвегия, той заминал за Англия, където пожънал по-голям успех при крал Етелред, а след това обиколил [[Ирландия]], [[Оркни|Оркнейските острови]] и [[Швеция]] и навсякъде по тези земи стиховете му се харесвали, а Гунлауг бил отрупван с богати дарове от конунгите. В двора на шведския крал [[Олаф Шьотконунг]] Гунлауг се запознал със своя съперник ХрафнХравн Онундарсон, също исландски скалд.
Нататък сагата разказва как ХрафнХравн отпътувал за Исландия и поискал ръката на Хелга, обяснявайки че Гунлауг е загубил интерес към любимата си и едва ли ще се върне повече, но получил отговор, че докато изминат обещаните три години Хелга ще продължи да чака Гунлауг и само ако той не се върне в уговорения срок ХрафнХравн ще може да я получи за жена.
Междувременно Гунлауг по настояване на крал Етелред бил задържан по-дълго в Англия на служба в двора и закъснял фатално. Сватбата между Хелга и ХрафнХравн вече не можело да бъде предотвратена, но Хелга все още имала чувства към Гунлауг. След церемонията той се приближил до нея и те разговаряли известно време, а той ѝ подарил пелерина, която самият крал Етелред специално му бил изпратил за нея.
След завръщането на Гунлауг в Исландия Хелга загубила всякакъв интерес към ХрафнХравн, а това много наранявало гордостта му. Логично било при това положение двамата съперници да стигнат и до двубой за сърцето ѝ. По време на ежегодно провеждания Алтинг (народното събрание на Исландия) двамата се срещнали отново и Гунлауг предизвикал ХрафнХравн на дуел. Двубоят обаче завършил наравно, а любопитна подробност е, че това бил последният публичен двубой провел се в Исландия, тъй като от този момент дуелите били забранени със закон.
Но Гунлауг и ХрафнХравн не се отказали и се разбрали да се бият в Норвегия, където нямало забрана, и можели веднъж завинаги да решат спора си. Така през 1008 г. в Норвегия Гунлауг победил ХрафнХравн, но бил смъртоносно ранен и сам починал от раните си едва на 25-годишна възраст. Впоследствие Хелга се омъжила повторно за друг поет на име Торкел, но никога не забравила Гунлауг. Всъщност самата тя починала скоро след като се омъжила и сагата разказва, че до последно тя гледала наметалото, което ѝ бил подарил Гунлауг.<ref>Randolph Quirk (translator), Peter G. Foot (editor) (1957). „Gunnlaugs Saga Ormstungu“. Thomas Nelson and Sons, Ltd. Retrieved October 21, 2015</ref>
== Значение ==
|
