Антон Страшимиров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BASA-546K-1-108-6-Anton Strashimirov (cropped) (cropped).JPG |
|||
Ред 49:
Участва в [[Балканска война|Балканската война]] като [[редник]]. През [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата]] и [[България в Първата световна война|Първата световна война]] е военен кореспондент и сътрудничи на вестник „Военни известия“ и списание „Отечество“. След войните редактира списание „Наши дни“, което отразява културния живот в България (1921). Създава и редактира (1922 – 1923) „Българска общодостъпна библиотека“. Помага на млади писатели, например на Христо Ясенов, Марко Марчевски и много други. След [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]] (1923) пише знаменития позив „Клаха народа, както и турчин не го е клал“ ..."Нито тези, които погавриха надеждите на народните маси и забегнаха, нито тези, които клаха народа си, както и турчин не го е клал, нито едните, нито другите ще помислят за тълпите жени и деца, оставени на произвола пред зима."/. Защитава жертвите на [[Александър Цанков|Цанковия]] терор, основава помощен комитет за подпомагане на сираците. През 1924 година е един от редакторите в списанието „Пламък“, в който главен редактор е [[Гео Милев]], издател Марко Марчевски. След няколко броя официално напуска, защото смята, че острият тон на Гео Милев срещу правителството е опасен и се рискува списанието да бъде спряно, както всъщност е станало. След това печата във вестниците „Звезда“ и „Новини“. През 1926 година под редакцията на Страшимиров излиза вестник „Ведрина“.
Слен началото на антиеврейската кампания в Германия в средата на 30-те години, Антон Страшимиров участва в създаването на Комитет за защита на евреите, заедно с вдовицата на държавника Петко Каравелов – обществената деятелка [[Екатерина Каравелова]], проф. [[Асен Златаров]], проф. [[Петко Стайнов (юрист)|Петко Стайнов]] и други. Тогавашните вестници „Мир“ и „Слово“ публикуват статии срещу изградения комитет, като пишат, че не е работа на България, още повече на отделни граждани, да се бъркат в делата на велика Германия. На 3 юли 1933 г. е осуетено събрание, на което лектори са Екатерина Каравелова и Антон Страшимиров.<ref>{{cite book | last = Дренкова | first = Фани | author | year = 1984 | title = Като антична трагедия. Съдбата на Екатерина Каравелова и нейното семейство в писма, дневници, фотографии | publisher = издателство – Наука и изкуство | location = София | pages = 517}}</ref>
Антон Страшимиров умира във Виена на 7 декември 1937 година. Погребан е в София.<ref name="София помни 35">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://sofiapomni.com/parcel.php?id=35 | заглавие=Парцел 35 |достъп_дата =2016-03-04 |издател=София помни}}</ref>
| |||