Крайцер: Разлика между версии

 

[[Британско Адмиралтейство|Британското Адмиралтейство]] проектира леките си крайцери от ново поколение, още преди подписването на Лондонския договор, в условията на тежки бюджетни ограничения<ref>{{cite| автор= Патянин С. В.| заглавие = Крейсера типа „Линдер“ и „Сидней“| издание = Морская коллекция| год= 2005|номер= 6|страници = 2}}</ref>. Новите крайцери от типа „[[Леки крайцери тип „Леандър“|Леандър]]“ и тяхната усъвършенствана версия „[[Леки крайцери тип „Сидни“|Сидни]]“ трябва да имат умерени характеристики при също толкова умерена цена. Основно внимание се отделя на мореходността и автономността, въоръжението включва само 8 152 mm оръдия на главния калибър, а бронирането е ограничено<ref>{{cite| автор= Патянин С. В.| заглавие = Крейсера типа „Линдер“ и „Сидней“|страници = 31 – 32}}</ref>. Още по-малки, но по-евтини са крайцерите тип „[[Леки крайцери тип „Аретуза“ (1935)|Аретуза]]“, на които броя оръдия на главния калибър е съкратен с четвърт<ref>{{cite| автор= Патянин С. В.| заглавие = Крайцера типа „Аретьюза“| издание = Морская коллекция| год= 2002|номер= 6|страници = 4}}</ref>. Тези малки крайцери са предназначени за служба при ескадрите<ref>{{cite| автор= Патянин С. В.| заглавие = Крейсера типа „Аретьюза“|страници = 2}}</ref>. Общо британския флот получава 5 крайцера от типа „Леандър“<ref name=autogenerated1 />, 3 тип „Сидни“ и 4 тип „Аретуза“.

 

Ограниченията на Втория Лондонски договор водят до смаляване на вече успешния проект. Така се появяват крайцерите от типа „[[Леки крайцери тип „Фиджи“|Фиджи]]“ (''Colony series 1''). При стандартна водоизместимост около 8000 тона, се налага да се отслаби бронирането и да се ограничат с 9 152 mm оръдия. В строй корабите започват да влизат вече в хода на войната<ref>{{cite|автор = Whitley M. J.|заглавие = Cruisers of World War Two. An international encyclopedia|pages = 120}}</ref>.