Крайцер: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 231:
Италия разполага към 1946 г. с 9 крайцера. От тях в строй остават 4, 1 е предаден за скрап и 4 са предадени по репарации (Франция – 2, Гърция – 1, СССР – 1).
СССР разполага към края на 1945 г. с 8 крайцера и още два крайцера получени по репарации от Германия и Италия. Двата крайцера („[[Красний Кавказ (лек крайцер, 1916)|Красний Кавказ]]“ и „[[Красний Крим (лек крайцер, 1915)|Красний Крым]]“) са включени през 1953 г. Въпреки това, крайцерските сили на съветския ВМФ могат да разчитат на велико бъдеще, тъй като [[Йосиф Сталин|Й. В. Сталин]] е поклонник на големите кораби и счита тактиката за използване на крайцерни групи за най-предпочитана при водене на бойни действия против флотовете на САЩ и Великобритания.
Предварителният вариант на първата следвоенна корабостроителна програма на СССР предвижда, в частност, построяването на 92 крайцера от различни типове. Поради явната неадекватност на подобни проекти, в програмата за строителството на „[[Големия флот]]“ за 1945 – 1955 г. е планирано строителството на 34 крайцера – 4 тежки и 30 леки. Към 1950 г. са достроени по коригиран проект, заложените преди войната крайцери от типа „[[Крайцери проект 68-К|Чапаев]]“ (проект 68К). В периода 1953 – 1957 г. влизат в строй 15 крайцера от [[Крайцери проект 68-бис|проекта 68-бис]], още 6 крайцера на типа са предадени за скрап във висока степен на готовност. По своите основни характеристики те съответстват на американските кораби от 1940-те години [http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/MK/1998_02/index.htm]. Три тежки крайцера [[Крайцери проект 82|тип „Сталинград“ (проект 82)]] са заложени през 1951 – 52 г., но през 1953 г. тяхното строителство е прекратено. Освен това се води и интензивна разработка на нови проекти за артилерийски крайцери.
| |||