Bofors L60: Разлика между версии

| производител = [[Bofors|AB Bofors]] (1932–20001932 – 2000),<br>[[United Defense|United Defense Industries]] (2000–20062000 – 2006),<br>[[БАЕ Системс|BAE Systems AB]] (2006—понастоящем)

| производство = 1932 г. - – понастоящем (модификации)

}}</pre>

'''Бофорс''' (пълно наименование: '''Bofors 40 mm Luftvärnsautomatkanon''', съкр. '''Lvakan 40/60''' или '''L/60''', {{lang-sv|40 mm зенитно автоматично оръдие [армейско, подвижно, със ствол с дължина 60 калибра] марка „Бофорс“}}, – военните индекси варират взависимоств зависимост от конкретната модификация и от страната-оператор) e [[автоматично оръдие|автоматично]] [[зенитно оръдие]] с [[калибър]] 40 mm [[милиметър|mm]] разработено в периода 1929 – 1932 г. от [[швеция|шведската]] фирма [[Bofors]]. Най-разпространеното и използвано средство за [[ПВО|противовъздушна отбрана]] през [[Втората световна война]],{{Sfn|Werrell, Archie, Flak, AAA, and SAM|1988|p=51}} активно използвано и от двете противоборстващи страни,{{Sfn|Werrell, Archie, Flak, AAA, and SAM|1988|p=9}} както в сухопътния, така и в корабните му варианти с многобройни модификации ([[каземат]]ни, буксируеми, самоходни бронирани и небронирани, железопътни, авиадесантниавиодесантни и проч.прочие). По състояние към 1939 г. (момента на започване на военните действия в Европа), шведските производители експортират „Бофорс“ в 18 страни в света и сключват лицензионни договори с още 10 страни. С производството на тези оръдия е заета военната промишленост на [[Страни от Оста|страните на Оста]] и съюзниците от [[Съюзници във Втората световна война|Антихитлеристката коалиция]]{{Sfn|Werrell, Archie, Flak, AAA, and SAM|1988|p=51}}. 40 mm оръдие „Бофорс“ състои на въоръжение в много страни по света. Неговото последващо развитие става оръдието [[Bofors L70]]. Bofors L60 често се нарича просто „Бофорс“.

Тъй като шведския флот по това време се увлича по автоматични зенитни системи с по-малък калибър, първият купувач на L60 става [[Кралски военноморски сили на Нидерландия|холандския флот]], поставящ 5 сдвоени установки от този тип на лекия крайцер „[[Де Ройтер (лек крайце, 1936)|Де Ройтер]]“ (''De Ruyter''). Впоследствие холандския флот закупува още партии от оръжието за въоръжение на корабите, като зенитките се монтират на специална стабилизирана установка, разработена от холандската фирма „Хаземейер“ (''Hazemeyer''). В края на 1930-те години тази установка е най-съвършеннотосъвършеното в света зенитно оръжие за близко действие.

В същото време фирмата „Бофорс“ поддържваподдържа най-тесни делови контакти с немския военнопромишлен концерн „[[Friedrich Krupp AG Hoesch-Krupp|Круп]]“,{{Sfn|Gander, The Bofors Gun|2013|p=1 – 3}} поради което упорито се носят слухове за това, че оръдието всъщност е разработено от немските инженери в лабораториите на „Круп“, но това не може да бъде заявено публично, тъй като съгласно подписаният от немското главно командване [[Капитулация на Германия в Първата световна война|акт за капитулация]] и [[Версайски договор|Версайски мирен договор]], [[Ваймарска република|Веймарска Германия]] се признава за победена страна според резултатите на [[Първата световна война]], което налага на [[Германска промишленост|националната промишленост]] и приложна наука съответстващите ограничения, в това число и за разработката на отделни видове въоръжения, и съгласно дадената хипотеза, немското военно ръководство желае да изпробва новия образец [[Зенитно оръдие|зенитно въоръжение]] в [[Бойни действия|бойна обстановка]], в един от назряващите [[Локална война|локални конфликти]], предварително доставяйки опитни образци от оръдията на едната от воюващите страни, за което обаче е необходимо право за участие в международната търговия с оръжие, което те нямат погоре описаните причини, а в същото време Швеция има, тъй като е неутрална държава, а доставката на партия от нови зенитни оръдия на тази или онази страна не може да мине без международна гласност за такова събитие, – недопустимостта за широко огласка за немското превъоръжаване служи за допълнителен аргумент в полза на тази версия и като че ли оказваната протекция, от страна на Круп и други влиятелни немски промишленици в разработката на новия продукт и пласирането му на световния пазар за въоръжения, и тяхното посредничество в сключването на международни сделки с участието на Швеция като страна-доставчик. Също, в основата на такъв род хипотези го има и това обстоятелство, че немските конструктори имат богат и разностранен опит в проектирането и създаването на [[Противовъздушна отбрана|зенитни въоръжения]], продиктуван от практическата нужда на [[Германска имперска армия|кайзеровата армия]] и [[Кайзерлихе Марине|флот]] през военните години, тъй като Германия се явява една от главните [[Участници в Първата световна война|държави-участници в Първата световна война]], а Швеция въобще е [[Неутралитет|нейтралнанеутрална държава]] в хода на преминалата война и такъв опит местните конструктори просто няма откъде да бъде натрупан{{Sfn|Gander, The Bofors Gun|2013|p=3}}.

Фирмата „Бофорс“ се занимава с производството на зенитнитни оръдия главно за експорт (под 15% от произведените от тях в предвоенният период оръдия са за въоръжение на Шведската армия и другите видове национални въоръжени сили). Но редица фактори пречат на ръста на темповете на производство, които са традиционно ниски, поради, на първо място от технологията за производство, не предвиждаща изпълнението на каквито и даеда е спешни поръчки в голям обем, на второ място поради ниските мобилизационни възможности на шведската промишленост въобще и отсъствието на политика за мобилизация като цяло, на трето от слаборазвитата транспортна логистика, четвърто от строгото съблюдаване в страната на законодателствата за защита на [[интелектуална собственост|интелектуалната собственост]], изскващиизискващи лицензиране на каквито и да е други производители, даже в пределите на една и съща държава. Освен изброените досега, немаловажен ограничителен фактор е от една страна на липсата на постоянни големи купувачи за новата продукция в страната, както това има място в най-развитите във военнопромишлено отношение държави в света, където местните [[монопол]]и винаги имат големи купувачи в лицето на националната армия и флот, от друга страна – отсъствието на [[търсене]] на нови образци въоръжения в чужбина. Търсенето трябва да се създава, за което в чужбина регулярно са изпращани сътрудници на „Бофорс“ с оръдията за провеждането на презентации и демонстрации, наподобяващи гастролите на пътуващите артисти. Географията на „гастролите“ обхваща практически целият свят, от [[Южна Америка]] до [[Източна Азия]], презентации има пред администрацията на [[Нидерландска Индия]] в [[Джакарта|Батавия]] (присъстват също и представители на [[Република Китай]]) сиамското правителство начело с [[Министър-председател|Премиер-министъра]] [[генерал]] [[Пхахон Пхаюхасен]] и висши длъжностни лица в [[Банкок]] (сиамският генералитет е впечатлен от представянето и поръчва оръдията за строящите се в Италия кораби за сиамския флот, но скоро в страната се случва поредният преврат, като правителството е свалено). Сред потенциалните купувачи, на които са презентирани оръдията и които са заинтересувани от новото оръжие е [[Шахиншах|Шаха на Персия]] [[Реза Шах Пахлави|Реза Пехлеви]] заедно с придворните му, но тъй като те вече са дали потъчкапоръчка на предприятията на „Бофорс“ за доставка на {{[[:en:Bofors 75 mm Model 1934}}|Bofors 75 mm Model 1934]], което е по-актуално за [[Въоръжени сили на Иран|Персийската шахска армия]] към момента поръчката на зенитните оръдия е отложена{{Sfn|Gander, The Bofors Gun|2013|p=14}}. Голям успех за [[маркетинг]]овата стратегия на фирмата „Бофорс“ е [[Швейцария]], която води преговори за голяма много спешна поръчка. Но производствените мощности на фирмата с техния бавен темп на производство не успяват да надсмогнатнасмогнат на успехите на корпоративния маркетинг, който към това време вече има толкова на брой малки поръчки от национални правителства, че изпълнението на още една, но голяма, ще доведе до неминуемо пртаканепротакане и срив на плана за доставки, в резултат на което швейцарското военно командване дава поръчката за 20 mm оръдия „[[20 mm оръдие Oerlikon|Ерликон]]“ местно производство{{Sfn|Gander, The Bofors Gun|2013|p=13}} Необичаен успех са поръчките от [[Великобритания|Британската империя]] и особено от [[Франция]], – страни, оръжейната промишленост на които съставлява обект на особена национална гордост, за да се поръчва каквото и да е от чужбина и да се поставят в зависимост от външни доставчици{{Sfn|Gander, The Bofors Gun|2013|p=13 – 14}}. Като цяло, основният обем от производството се пада на други страни, на първо място [[САЩ]].

Производството на оръдията „Бофорс“ в Канада започва през есента на 1940 г., първият 40 mm ствол е произведен през октомври същата година. На място е разгърнато производството на корабни стационарни лафети и буксируемите сухопутнисухопътни варианти на колесни лафети{{Sfn|Gander, The Bofors Gun|2013|p=56}}.

!width="33%"|Година||width="34%"|[[Файл:Flag of the United States Army.svg|22px|border]] [[Армия на Съединените американски щати|Армия]]|| width="33%" |[[Файл:Flag of the United States Coast Guard.svg|22px|border]] [[Брегова охрана на САЩ|Брегова охрана]]

Към 1940 г., единственият доставчик на зенитна артилерия за [[Армия на Съединените американски щати|Армията на САЩ]] е компанията [[Colt’s Manufacturing Company|Colt Manufacturing Company]], произвеждаща [[37 mm автоматично зенитно оръдие M1|37 mm автоматично зенитно оръдие M1]], при доста посредствени годишни показатели за производство – едва 170 екземпляра за година. Към началото на 1941 г. те успяват да увеличат темповете на производство до 40 оръдия в месец, но даже бидейки увеличени почти тройно, тези темпове на производство не удовлетворяват растящите потребности на [[Въоръжени сили на Съединените американски щати|Въоръжените сили на САЩ]], – отделно повествование заслужава историята с приемането на „Бофорс“ на въоръжение, тъй като към този момент 37 mm оръдие устройва командването на [[:en:United States Army Ordnance Corps|Главното управление по въоръженията]] на Армията на САЩ, но Началника на [[:en:United States Army Coast Artillery Corps|бреговата артилерия]] [[генерал-майор]] Джозеф Грин настоява за необходимостта от 40 mm „Бофорс“, което добре се представя в периода на [[Гражданска война в Испания|гражданската война в Испания]] и в хода на [[Операция Динамо|Дюнкеркската операция]] по евакуация на съюзническите сили (впоследствие това решение се оправдава, тъй като с интензификацията на използването от японската страна на [[камикадзе]] на [[Тихоокеанска война|Тихоокеанският театър на военните действия]], във флота предпочитат далекобойните „Бофорси“, превъзходящипревъзхождащи и M1 и „[[20 mm оръдие Oerlikon|Ерликон]]“ по ефективна [[далечина на стрелба]]та). Интереса на командването на флота към оръдието възниква и се проявява през 1939 г{{Sfn|Werrell, Archie, Flak, AAA, and SAM|1988|p=51 – 52}}. Есента на 1940 г. образци от „Бофорс“ независимо един от друг получават за запознаване управленията по въоръжения на армията и флота, – [[Главно управление по въоръженията на ВМС на САЩ|Главното управление по въоръженията на флота]] закупува образец от оригиналния производител (независимо от немската окупация на скандинавските страни, [[:en:Swedish overseas trade during World War II|търговията на Швеция със САЩ]] продължава като минимум до влизането на посленитепоследните във войната против Германия), Главното управление по въоръженията на армията получава образец безвъзмездно от британската страна, която е заинтересувана от доставките на това оръжие по [[Заем-наем|ленд-лийза]]{{Sfn|Green, The Ordnance Department|1955|p=408}}. Създаването на двата първи опитни образеца започва още преди сключването на договора с компаниеятакомпанията-патентодържател,{{Sfn|Green, The Ordnance Department|1955|p=408 – 410}} – за нуждите на флота е необходима [[сдвоена установка]] с водно охлаждане на стволовете, а за армията – едностволна установка с въздушно охлаждане, – за тази цел на 4 януари 1941 г. са поканени инженери на корпорацията „[[FCA US|Крайслер]]“, които се запознават с указаните образци въоръжение, дават своето експертно заключение относително перспективите за неговото [[серийно производство]], след което с автомобилестроителнатаавтомобилопроизводителната корпорация е подписан договор за доставка на оръдията в промишлени количества. Главният проблем от технически характер на етапа на организирането на серийното производствепроизводство е превеждането на чертежните разчети от метричната система към американската система за мерки{{Sfn|Hyde, Arsenal of Democracy|2013|p=210}} (освен това, ситуацията се осложняваусложнява и от обстоятелството, че инженерите на „Крайслер“ използват в разчетите [[Дроб (математика)|обикновени дроби]], а инженерите на „Йорк“ [[Дроб (математика)|десетични]], в резултат на което около двеста произвеждани от тях детайла не са взаимозаменимивзаимозаменяеми, впоследствие, обаче, след съгласуване на технологията за производство, успяват да намалят бтоя им до десет),{{Sfn|Werrell, Archie, Flak, AAA, and SAM|1988|p=52}} въпреки това, инженерите на „Крайслер“, с използване на нови технологии за производство, успяват да съкратят производствения процес по сглобяване и напасване на оръдията от 450 часа (времето, което е необходимо за ръчното сглобяване и прогонване на детайлите при шведския производител) до под 14 часа, т.е. да ускорят завършващият етап на производствения цикъл повече от 32 пъти. На 5 февруари 1942 г. първият американски сериен образец на оръдието „Бофорс“ напуска монтажния цех{{Sfn|Hyde, Arsenal of Democracy|2013|p=162}}. Американската страна има свое виждане за условията в лицензионният договор, за това в течение на цялата война фирмата „Бофорс“ се съди с с американското правителство по въпроса за нарушаването на този договор от американската страна и неизплащането на полагащите се лицензионни възнаграждения{{Sfn|Gander, The Bofors Gun|2013|p=83}}.

Лицензионно производство в неголеми количества има също и в [[Австрия]], [[Бразилия]], [[Унгария]] (в заводите на [[MÁVAG]] в [[Диошдьор ВТК|Диошдьор]] и [[:en:Ganz Works]] в [[Будапеща]]),{{Sfn|Green, The Ordnance Department|1955|p=110 – 114}} [[Дания|Дании]],{{Sfn|Gander, The Bofors Gun|2013|p=117}} [[Индонезия]] (след обявяването на независимостта ѝ), [[Испания]] (във фабриката S.A. Placencia de las Armas, в [[Пласенсия де лас Армас]]), [[Италия]], [[Нидерландия]]{{Sfn|Gander, The Bofors Gun|2013|p=117 – 118}} (първата държава, получила права за лицензирано производство), [[Норвегия]]{{Sfn|Green, The Ordnance Department|1955|p=150}} и в [[Втора Полска република|Полската Република]] (през 1935 г. 60 бр. са закупени от [[Правителство на Полша|полското правителство]] в Швеция, след изпитания са поръчани допълнителни оръдия и е купен лиценза за тяхното производство;<ref>Збигнев Залуский. Пропуск в историю. М., „Прогресс“, 1967. стр.52 – 53</ref>). В Австрия производство се води в следните предприятия: Enserfelder-Metallwerken ([[боеприпас]]и); Gebrüder Böhler, [[Капфенберг]] (стволове, щамповани и ковани детайли); Österreichinschen Staatsfabrik, [[Виена]] (производство на лафети и краен монтаж). Но към момента на [[Аншлус]]а от австрийската промишленост са произведени само 16 оръдия (останалите вече се произвеждат за Третия райх).{{Sfn|Gander, The Bofors Gun|2013|p=114}} Във ФинляндияФинландия производството на „Бофорс“ е в държавната оръжейна фабрика Valtion Tykkitehdas (VTT) в [[Ювяскюля]], но според условията на [[Лиценз|лицензионният договор]] с [[Авторско право|правообладателяправодържателя]], производството на финските аналози може да започне само през 1941 г., точно към момента на началото на пълномащабните [[военни действия]] на [[Източен фронт (Втора световна война)|Източния фронт]], но и тогава местното производство не се справя с производствения план, на първо място, поради дефицита на собствена ресурсно-суровинна база и постоянни проблеми с доставките на комплектуващи и дефицитни суровини от чужбина{{Sfn|Gander, The Bofors Gun|2013|p=119 – 121}}. Европейските страни, занимаващи се с лицензирано производство на „Бофорси“, значително ускоряват производството след началото на немската им окупация за [[Вермахт]]а, [[Вафен СС|войските на СС]] и местните [[Колаборационизъм през Втората световна войне|колаборационистки]] въоръжени формируванияформирования. Така например, в [[Немска окупация на Унгария|Унгария]] е образуван производствен [[консорциум]] в състав двадесет и две предприятия за производство на отделни възли и агрегати за оръдията. Доставката и настройката на лафетите се прави от MÁVAG, сглобяването се осъществява в Диошдьор. Към март 1944 г. показателите на производството достигат 40 оръдия на месец. Всичко производството на MÁVAG за времето на войната надвишава 1300 оръдия. Освен с производството от унгарците на оръдията, при доста високи по сравнение с другите европейски страни, темпове на производство, унгарските инженери внасят в конструкцията на оръдията множество полезни иновации, в частност разработват и внедряват в производството на нова трансмисия за въртящата се част на установката, който ускорява пълното завъртане на оръдието почти двойно, което е немаловажно преимущество в бойна обстановка за немските войски, имащи тази иновация{{Sfn|Gander, The Bofors Gun|2013|p=112}}.

По [[Заем-наем|ленд-лийз]] от САЩ са доставени на подолупо-долу изброените [[Субект на международното право|субекти на международните правни отношения]]:{{Sfn|Gander, The Bofors Gun|2013|p=87}}

* {{флагификацияфлагче|ОАЕ}} [[Въоръжени сили на ОАЕ]];{{Sfn|Gander, The Bofors Gun|2013|p=147}}

ПодолуПо-долу е представен списък на [[Въоръжен конфликт|въоръжените конфликти]], в хода на които се използва „Бофорс“:

* [[СоветскоСъветско-финскаяфинска война (1939—1940)|СоветскоСъветско-финскаяфинска война]] (1939 – 1940),{{Sfn|Gander, The Bofors Gun|2013|p=35}}{{Sfn|Gander, The Bofors Gun|2013|p=115 – 120}}

* [[Съветско-финландскафинска война (1939 – 1940)|Съветско-финска война]] (1941 – 1944),{{Sfn|Gander, The Bofors Gun|2013|p=121}}

* '''L-62 Anti II''' – ЗСУ, произвеждана севместносъвместно с фирмата [[:en:AB Landsverk]] на базата на [[танк]]а '''[[Landsverk L-60|Strv L-62]]''', с [[карбуратор]]ен [[бензин]]ов двигател [[Скания АБ|Scania]]-[[:en:Vabis]] [[мощност]] 144 [[конска сила|к.с.]], [[екипаж ]]– пет души;{{Sfn|Gander, The Bofors Gun|2013|p=199 – 201}}{{Sfn|Gander, The Bofors Gun|2013|p=211 – 212}}