Светослав Славчев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) м дребни, неутрално |
Nikyvoyage (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 47:
Първата му книга е „Кръвта на цивилизацията“ (1947 г.) и е посветена на борбите около петрола. С голямо значение за избора му на лекарското поприще е книгата „Сан Микеле“ на [[Аксел Мунте]].<ref>''Човекът Космос'', Емануел Икономов, В: [http://bgf.zavinagi.org/index.php/Многоликата_вселена_на_д-р_Славчев Алманах ФантАstika/2016]</ref> Автор е на повече от 25 книги, 35 телевизионни, радиопиеси, сценарии, очерци и статии. Отначало пише научно-популярни книги. С научна фантастика се занимава от 1962 г.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://bgf.zavinagi.org/index.php/Светослав_Славчев | заглавие= Светослав Славчев – БГ фантастика|достъп_дата = 17 септември 2015}}</ref>
Светослав Славчев пътува из цяла Европа, чете и говори на руски, английски, немски и френски, и има досег с постиженията на източноевропейската и западноевропейската култура. Сред научните му занимания са историята, психологията и криминалистиката. До края на живота си проявява интерес към загадъчните природни феномени, технологичните открития, медицинските нововъведения и необясними явления като ясновидството и телепатията. Той е близък приятел на българските писатели [[Стефан Дичев]], [[Владимир Голев]], [[Атанас Мандаджиев]], [[Емануел Икономов]] и др. Славчев неведнъж е изразявал възхищението си от писатели като [[Ерих Мария Ремарк]], [[Джек Лондон]] и [[Йордан Радичков]]. Сред любимите му четива са разказите на американските фантасти [[Едгар Алън По]], [[Рей Бредбъри]], [[Робърт Шекли]] и [[Клифърд Саймък]]. Трайна е също обичта му към руските писатели [[Илф и Петров]], [[Фьодор Достоевски]], [[Антон Чехов]], [[Исак Бабел]] и [[Михаил Булгаков]].<ref>[http://bgf.zavinagi.org/index.php/Многоликата_вселена_на_д-р_Славчев ''Многоликата вселена на д-р Славчев'' от Емануел Икономов, В: Алманах ФантАstika/2016]
Възгледите на Славчев по отношение на поетиката на краткия разказ и романа са близки до застъпваните от неговите разказвачи – техният език е увлекателен и лек, а сюжетът е характерен с грабващо начало и запомнящ се, понякога ироничен обрат във финала. Посланието е най-често с ясен хуманистичен заряд, но без претенциозност или дидактизъм,<ref>''Писано и неписано'' (интервю, 2012 г.), Николай Тодоров, В: ''Тера Фантастика'', бр. 16, 1/2017</ref> и бива подсказано или с думите на героите, или с намесата на самия автор, рядко краят е оставен отворен и никога не е двусмислен. Тези традиционни представи карат Славчев да се дистанцира от експериментите на постмодернизма, въпреки че е запознат с школи като структурализма и новата критика<ref>''Писано и неписано'' (интервю, 2012 г.), Николай Тодоров, В: ''Тера Фантастика'', бр. 16, 1/2017</ref>
| |||