Джак Изкормвача: Разлика между версии

В средата на 19-ти век [[Англия]] преживява наплив на [[Ирландия|ирландски]] [[имигрант]]и, които увеличават населението на големите градове, включително източния край на Лондон. От 1882 година еврейски бежанци от [[Източна Европа]] и царска [[Русия]] се местят в същата географска област.<ref>Kershen, Anne J., „The Immigrant Community of Whitechapel at the Time of the Jack the Ripper Murders“, in Werner, pp. 65- – 97; Vaughan, Laura, „Mapping the East End Labyrinth“, in Werner, p. 225</ref> Енорията на Уайтчапъл в Източен Лондон става все по-пренаселена. В резултат работните и битовите условия се влошават значително и се появява нова икономически нискостояща подкласа, описвана като „сладострастни и мързеливи, без работа, без образование и без бъдеще“.<ref>[http://booth.lse.ac.uk/ ''Life and Labour of the People in London'' (London: Macmillan, 1902—19031902 – 1903)] (The Charles Booth on-line archive) retrieved {{Nowrap|5 August}} 2008</ref><ref>{{cite web |url= http://www.lavanguardia.es/el-lector-opina/noticias/20090319/53662923497/underclass-un-problema-en-reino-unido-estado-estados-unidos-margaret-thatcher-the-sunday-times-gordo.html|title= 'Underclass'|access date=10 september 2010 |autor= Eduardo Monleón}}</ref>

[[Грабеж]]ите, [[насилие]]то и [[алкохолизъм|алкохолизмът]] стават често срещани явления, а ендемичната бедност тласка много жени към [[проституция]] като крайна мярка за оцеляване. През октомври 1888 г. столичната полиция на Лондон изчислява, че Уайтчапъл има 1200 проститутки и около 62 публични домове.<ref>Evans and Skinner, ''Jack the Ripper: Letters from Hell'', p. 1; Police report dated {{Nowrap|25 October}} 1888, MEPO 3/141 ff. 158—163158 – 163, quoted in Evans and Skinner, ''The Ultimate Jack the Ripper Sourcebook'', p. 283; Fido, p. 82; Rumbelow, p. 12</ref> Упадъкът на икономиката и битовите проблеми са придружени от постоянно нарастване на социалното напрежение. Това води до различни промени и тенденции. Между 1886 и 1889 година честите демонстрации, като например тази от 13 ноември 1887 г. (известна исторически като Кървавата неделя) довеждат до намесата на полицията и по-нататъшни засилени обществени вълнения в общия климат на недоволство.<ref>Begg, ''Jack the Ripper: The Definitive History'', pp. 131—149131 – 149; Evans and Rumbelow, pp. 38- – 42; Rumbelow, pp. 21- – 22</ref> [[Расизъм|Расизмът]], [[престъпност]]та, социалните вълнения и истинската мизерия дават повод за обществена нагласа, че Уайтчапъл е всеизвестен [[вертеп]] на неморалността. През 1888 г. тези нагласи и възприятия са укрепени, когато поредица от гротескни, извратени и жестоки убийства, приписвани на Джак Изкормвача, получават безпрецедентно дотогава покриване в медиите.<ref>Haggard, Robert F. (1993), „Jack the Ripper As the Threat of Outcast London“, ''Essays in History'', vol. 35, Corcoran Department of History at the University of Virginia</ref>

Общият брой и имената на всички жертви на Джак Изкормвача са много спорни и предмет на дебати<ref>Woods and Baddeley, p. 20</ref>, като варират между 4 и 15. Единадесет отделни убийства в периода от 3 април 1888 г. до 13 февруари 1891 г. са включени в разследването на Лондонската полиция и описани като „Убийствата в Уайтчапъл“.<ref name="met">{{Citation |url=http://www.met.police.uk/history/ripper.htm|title=The Enduring Mystery of Jack the Ripper|publisher=London Metropolitan Police|accessdate={{Nowrap|31 January}} 2010|archiveurl=http://webarchive.nationalarchives.gov.uk/20060711093022/http://www.met.police.uk/history/ripper.htm|archivedate=2006-07-11}}</ref><ref>Cook, pp. 33–3433 – 34; Evans and Skinner, ''The Ultimate Jack the Ripper Sourcebook'', p. 3</ref> Мненията варират взависимост от това дали тези убийства трябва да бъдат свързани с един и същ виновник, но пет от тях се считат канонични, а именно тези на Мери Ан Никълс, Ани Чапман, Елизабет Страйд, Катрин Едоус и Мери Джейн Кели. Всички те са извършени през [[1888]] г. в Източен Лондон. Сведенията са взети от записките на сър [[Мелвил Макматън]] от [[1894]] година, които излизат на показ едва през [[1959]] г.

Повечето експерти сочат дълбоките прорезни рани на гърлото, осакатяванията в коремната област и гениталната зона, премахването на вътрешните органи и прогресивните лицеви осакатявания като отличителните черти на работата на Джак Изкормвача. Първите два случая, тези на Ема Елизабет Смит и Марта Тейбрам, не са включени в петте канонични убийства.<ref>Evans and Rumbelow, pp. 47–5547 – 55</ref>

Смит е ограбена и сексуално насилена на улица Озбърн, в Уайтчапъл, на [[3 април]] [[1888]] г. Тъп предмет е поставен във [[вагина]]та, който разкъсва [[перитонеум]]а. Тя развива [[перитонит]] и умира на следващия ден в лондонска болница. Тя казва, че е нападната от двама или трима мъже, единият от които тийнейджър. Нападението е свързано с по-късните убийства от пресата, но повечето автори заключават, че това е организирана престъпност, несвързана с Изкормвача.<ref>Begg, ''Jack the Ripper: The Definitive History'', p. 28; Evans and Skinner, ''The Ultimate Jack the Ripper Sourcebook'', pp. 4–74 – 7</ref>

Каноничните пет жертви на Изкормвача са [[Мери Ан Никълс]], [[Ани Чапман]], [[Елизабет Страйд]], [[Екатерина Едоус]] и [[Мери Джейн Кели]]. Тялото на Никълс е открито около 3:40 ч., в петък на [[31 август]] [[1888]] г. в [[Уайтчапъл]]. Гърлото е прерязано дълбоко с две рани, и долната част на корема е частично разпорен от дълбока, назъбена рана. Няколко други разрези на корема са причинени от същия [[нож]].<ref>Evans and Rumbelow, pp. 60–6160 – 61; Rumbelow, pp. 24–2724 – 27</ref>

Тялото на Чапман е открито в 6:00 часа сутринта, в събота на [[8 септември]] [[1888]] г. в близост до [[врата]] в задния [[двор]] на улица Хенбъри 29, Спайтълфийлдс. Както и в случая с Мери Ан Никълс, гърлото е прерязано два пъти.<ref>Rumbelow, p. 42</ref> Kоремната кухина е напълно отворена и по-късно е установено, че липсва [[матка]]та.<ref>Marriott, pp. 26–2926 – 29; Rumbelow, p. 42</ref> По време на следствието един свидетел описва среща на Чапман около 05:30 ч. с тъмнокос мъж с вид на „изтъркан буржоа“.<ref>Begg, ''Jack the Ripper: The Definitive History'', p. 153; Cook, p. 163; Evans and Skinner, ''The Ultimate Jack the Ripper Sourcebook'', p. 98; Marriott, pp. 59–7559 – 75</ref>

Страйд и Едоус са убити в ранните сутрешни часове, в неделя, на [[30 септември]] [[1888]] година. Тялото на Страйд е открито около 1 часа сутринта в Уайтчапъл. Причината за смъртта е ясно обособен разрез, който прекъсва главната [[артерия]] от лявата страна на шията. Несигурността дали това убийство е дело на Изкормвача или не, или дали той е бил прекъснат по време на нападението, произтича от липсата на осакатявания на корема.<ref>Cook, p. 157; Marriott, pp. 81–12581 – 125</ref> Свидетелите, които смятат, че са видели Страйд с човек по-рано тази нощ дават различни описания: някои казват, че нейният спътник е светлокос, други че е тъмнокос; някои казват, че е зле облечен, докато други твърдят, че е добре облечен.<ref>Begg, ''Jack the Ripper: The Definitive History'', pp. 176–184176 – 184</ref> Тялото на Едоус е открито 45 минути след това на Страйд. Гърлото е прерязано, а коремът е разпран с дълга, дълбока назъбена рана. Левият [[бъбрек]] и основната част на [[матка]]та са премахнати. Местен жител преминава през [[площад]]а с двама приятели, малко преди убийството и той описва русокос мъж с опърпан вид с жена, която може би е Едоус. Приятелите му обаче не са в състояние да потвърдят това описание.<ref name=lawende>Begg, ''Jack the Ripper: The Definitive History'', pp. 193–194193 – 194; Chief Inspector Swanson's report, 6 November 1888, HO 144/221/A49301C, quoted in Evans and Skinner, pp. 185–188185 – 188</ref> Убийствата на Едоус и Страйд са наречени по-късно „двойно събитие“.<ref>e.g. Evans and Skinner, ''Jack the Ripper: Letters from Hell'', p. 30; Rumbelow, p. 118</ref>

Петте канонични убийства са извършени през [[нощ]]та, по време на или много близко до уикенд и в края на месец или седмица.<ref>e.g. ''Daily Telegraph'', 10 November 1888, quoted in Evans and Skinner, ''The Ultimate Jack the Ripper Sourcebook'', pp. 339–340339 – 340</ref> Осакатяванията стават все по-тежки с всяко следващо убийство, с изключение на това на Страйд, защото се счита, че убиецът е бил прекъснат, било му е попречено.<ref>Macnaghten's notes quoted by Evans and Skinner, ''The Ultimate Jack the Ripper Sourcebook'', pp. 584–587584 – 587; Fido, p. 98</ref> При Никълс не липсват органи; при Чапман е взета матката; при Едоус матката и един бъбрек се отстранени и лицето осакатено; Кели е напълно изкормена и лицето обезобразено, като сърцето липсва от местопрестъплението.

* Пощенска картичка „Дръзкият Джаки“ (''Saucy Jacky''), с печат [[1 октомври]] [[1888]] г. изпратена до Централната телеграфна агенция. Написана е от ръката, която написва писмото „Скъпи шефе“ тъй като почерците са идентични. В нея се споменава, че са убити две жертви – Страйд и Едоус – една след друга: „двойна събитие“ ({{lang-en|„double event this time“}}). Това доказва, че картичката е изпратена преди убийствата да станат известни на някого, т.е. някой, който наистина е знаел за тях (въпреки че пощенското клеймо на плика е един ден след престъплението). Полицията по-късно заявява, че самоличността на журналиста, който е написал пощенската картичка и писмото „Скъпи шефе“ е установена.<ref>Stewart Evans and Keith Skinner (2001) ''Jack the Ripper: Letters From Hell'': 29- – 44</ref>

* „Опъншау“ (''Openshaw'') - – писмо, изпратено до доктор Томас Опъншау, който изследва намерения бъбрек на Едоус.

Въпреки това, по отношение на бъбреците, има несъгласие между експертите, някои твърдят, че принадлежи на Едоус, докато други твърдят, че това е „една мрачна шега и нищо повече.<ref name="RN002">{{cite journal |last= DiGrazia |first= Christopher-Michael |title= Another Look at the Lusk Kidney |journal= Ripper Notes |volume= |issue= |pages= |month= March | year = 2000 |url = http://www.casebook.org/dissertations/dst-cmdlusk.html |accessdate = 2008-09-16 }}</ref>.

Концентрацията на убийствата през уикенда и в рамките на няколко близки улици се сочи от мнозина като доказателство за това, че Изкормвача работи по време на [[седмица]]та и живее в този [[квартал]].<ref>Marriott, p. 205; Rumbelow, p. 263</ref> Други са на мнение, че убиецът е образован мъж от висока класа, вероятно [[лекар]] или [[аристократ]], който избира Уайтчапъл за място на своите престъпления, защото вижда повече възможности.<ref>Begg, ''Jack the Ripper: The Definitive History'', p. 43</ref> Такива теории са базирани по-скоро на културни възприятия, като например страх от [[медицина|медицинската професия]], недоверие към съвременната [[наука]] и [[експлоатация]]та на бедните от богатите.<ref>Woods and Baddeley, pp. 111–114111 – 114</ref>

Въпреки многобройните и разнообразни теории за идентичността и професията на Джак Изкормвача, властите нямат единно мнение и решение по въпроса, а броят на заподозрените достига до над сто. <ref name=whiteway>Whiteway, Ken (2004). "A„A Guide to the Literature of Jack the Ripper"Ripper“, ''Canadian Law Library Review'', vol. 29 pp. 219–229219 – 229</ref><ref>Eddleston, pp. 195–244195 – 244</ref> Легендите около Изкормвача са комбинация от исторически изследвания, [[теория на конспирацията|конспиративни теории]] и [[фолклор]]. Липсата на достатъчно информация за самоличността на убиеца позволява на [[писател]]и, историци и аматьори [[детектив]]и да обвинят много хора в действията на Джак Изкормвача.

Един пример на такава конспирация е легендата, че Джак Изкормвача е внукът на кралица [[Виктория]] — – принц Албърт Виктор Кристиан Едуард, племенник на принц Албърт Сакс-Кобург-Готски, трети братовчед на българския цар [[Борис III]].<ref>Evans, Stewart P. (October 2002). [http://www.casebook.org/dissertations/dst-evansorigins.html "On the Origins of the Royal Conspiracy Theory"]. ''Ripper Notes''. Published online by Casebook: Jack the Ripper. Accessed 6&nbsp;May 2008.</ref><ref>Cook, Andrew (2006). ''Prince Eddy: The King Britain Never Had''. Stroud, Gloucestershire: Tempus Publishing Ltd. ISBN 0-7524-3410-1. pp.8–98 – 9</ref>, който в деня на третото и четвърто убийство в действителност е в [[Шотландия]], а по време на други убийства е извън Лондон.<ref>[http://www.casebook.org/suspects/eddy.html Casebook — – suspects — – prince albert victor ]</ref>

През 2012 година излиза становището, че убиецът е могъл да бъде жена, което се потвърждава от ДНК анализа на писмата. Една от заподозрените е Елизабет Уилямс, бездетна жена на кралски лекар, който има връзка с една от жертвите<ref>[http://www.newsru.com/world/09may2012/jack.html Выдвинута новая версия личности Джека-потрошителя, которая объясняет странности его дела] — – NEWSru.com, 09.05.12</ref><ref>''Nick Enoch'', [http://www.dailymail.co.uk/news/article-2141325/Jacqueline-Ripper-New-book-claims-Britains-notorious-serial-killer-actually-WOMAN.html Jacqueline the Ripper? New book claims Britain’s most notorious serial killer was actually a WOMAN] — – Daily Mail, 08.05.12</ref>. Друга вероятност е Мери Пирси, обесена за убийството на жената на любовника си в 1890 г.