Сръбска колонизация във Вардарска Македония: Разлика между версии

'''Сръбската колонизация в Македония''' е целенасочена политика на [[Кралство на сърби, хървати и словенци|Кралството на сърби, хървати и словенци]], от 1929 г. [[Югославия]], за променяне на етническия състав на населението в окупираната през 1913 година Вардарска Македония чрез намаляване на относителната тежест на българския елемент.<ref>{{cite book |title=Македония. История и политическа съдба, Том II, 1912 - – 1941 г. |year= 1996 |publisher=Издателство „Знание“ ООД |location= София|pages= 77 }}</ref> Това заселване, пише в 1922 година [[Едмон Бушие дьо Бел]], „съчетано с прогонването на непоправимите български елементи, трябваше да доведе до бърза сърбизация на областта“.<ref>{{cite book |title= La Macédoine et les Macédoniens |last= Bouchié de Belle |first= Edmond |authorlink= Едмон Бушие дьо Бел|year= 1922|publisher= Librarie Armand Colin|location= Paris|pages=98 |url= https://archive.org/details/lamacdoineetle00boucuoft|accessdate=30 януари 2014 г}}</ref>

[[File:Serbia after Balkan Wars.jpg|мини||250px|Териториално разширение на Сърбия след Балканските войни]]

Още след Междусъюзническата война в 1913 година сръбското правителство подготвя система от мерки за денационализиране на българите и власите в новозавоюваната Вардарска Македония. За да спечели мюсюлманския елемент - – албанците и турците, на своя страна, имотите и привилегиите на беговете и ходжите са запазени.<ref name="Палешутски 20"/> На 20 февруари 1914 г. сръбското правителство приема наредба за заселване в новите области на краството. Наредбата предвижда отпускане на безплатен превоз на семействата, покъщнината, безплатно осигуряване на материал за строеж на къщи и освобождаване от всички държавни, окръжни, срезки и общински данъци за първите 3 години и други.<ref name="Палешутски 22"/>

Прилагането на тези мерки е възпрепятствано от Първата световна война (1914 - – 1918), но след войната те отново излизат на дневен ред.<ref name="Палешутски 20">{{cite book |title= Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918 - – 1941 |last=Палешутски |first=Костадин |authorlink=Костадин Палешутски |year=1983 |publisher=Издателство на Българската академия на науките |location=София |pages=20 |url= http://www.promacedonia.org/kp_b/kp_b_1.html |accessdate=30 януари 2014 г}}</ref> Чифлиците във Вардарска Македония са намалени четирикратно, но от продажбата на чифлишките имоти се възползват сръбските управляващи кръгове, градските лихвари и по-заможните селяни. Министър-председателят [[Никола Пашич]] се сдобива с имоти в Косово и Македония, а [[Милан Стоядинович]] спекулира със земя в Македония.<ref name="Палешутски 21">{{cite book |title= Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918 - – 1941 |last=Палешутски |first=Костадин |year=1983 |publisher=Издателство на Българската академия на науките |location=София |pages=21 |url=http://www.promacedonia.org/kp_b/kp_b_1.html |accessdate=30 януари 2014 г}}</ref>

На 6 януари 1919 година в манифеста на регента [[Александър I Караджорджевич|Александър Караджорджевич]] към народите от Сърбо-хърватско-словенското кралство се обещава „премахване на крепостничеството и големите поземлени владения”владения“. Земята ще се раздели между бедните селяни, но при „обезщетяване на дотогавашните нейни собственици”собственици“. На 25 февруари 1919 г. правителството приема проект, публикуван след два дни под името Предходни наредби за подготовка на аграрната реформа. За Македония обаче Предходните наредби предвиждат обявяване на чифлигарите за собственици на чифлишките земи и колонизация със сърби, като разпоредбите са в духа на Наредбата от 1914 г. Веднага след излизането на Преходните наредби колонизацията започва, а на 24 септември 1920 година излиза и Наредба за заселването на новите южни краища, с която като обект на колонизация се определят свободните държавни, общински и селски земи, които надвишават нуждите на селото, имотите на отметниците - – тоест емигриралите и членовете на антидържавните въоръжени групировки.<ref name="Палешутски 22"/> Колонизатори са на първо място чифлигарите, а след това безземлените и малоимотните селяни, като предимство се дава на инвалидитге, вдовиците и сираците от войната, войниците и доброволците. Още по-привилeгированипривилегировани са четниците, участници в [[Сръбска пропаганда в Македония|Сръбската пропаганда в Македония]], като с решение на правителството от 1921 година те получават по 20 хектара земя на човек.<ref name="Палешутски 23">{{cite book |title= Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918 - – 1941 |last=Палешутски |first=Костадин |year=1983 |publisher=Издателство на Българската академия на науките |location=София |pages=23 |url=http://www.promacedonia.org/kp_b/kp_b_1.html |accessdate=30 януари 2014 г}}</ref> Преходните наредби предвиждат да се зават на заселническите семейства в селските райони най-малко по 5, а в градските най-малко по 2 хектара земя. На всеки оженил се член се дават още 4, а на неоженените от 16 до 21 година - – още 3 хектара.<ref name="Палешутски 24">{{cite book |title= Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918 - – 1941 |last=Палешутски |first=Костадин |year=1983 |publisher=Издателство на Българската академия на науките |location=София |pages=24 |url=http://www.promacedonia.org/kp_b/kp_b_1.html |accessdate=30 януари 2014 г}}</ref>

Законът за подготовката на аграрната реформа от 1920 г. и Законът за колонизацията от 1922 година открито свързват аграрната реформа с колонизацията, като се опитват да спрат даването на беговата земя на селяните и запазването и&#768; за колонисти. На 5 декември 1931 година излиза специален Закон за уреждане на аграрните отношения в Южна Сърбия и Черна гора, изменен и допълнен на 24 юни 1933 г.<ref name="Палешутски 22">{{cite book |title= Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918 - – 1941 |last=Палешутски |first=Костадин |year=1983 |publisher=Издателство на Българската академия на науките |location=София |pages=22 |url=http://www.promacedonia.org/kp_b/kp_b_1.html |accessdate=30 януари 2014 г}}</ref>

Според статистически данни до края на 1925 година във Вардарска Македония са раздадени 71 045 хектара земя, от които 11 300 на местни жители, а останалото (4/5) на колонисти.<ref name="Палешутски 25"/> Земята става собственост на местните жители чак след 10 години, докато за тази на колонистите държавата плаща рента на бившите собственици.<ref name="Палешутски 26">{{cite book |title= Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918 - – 1941 |last=Палешутски |first=Костадин |year=1983 |publisher=Издателство на Българската академия на науките |location=София |pages=26 |url=http://www.promacedonia.org/kp_b/kp_b_1.html |accessdate=30 януари 2014 г}}</ref> Според статистически данни от 1928 година в Южна Сърбия (Косово и Македония) е определена за колонизация общо 225 327 хектара земя, но фактически са раздадени едва 111 602 (включително 3000 на Пашич в Муратова Тулбета) хектара, а с останалото злоупотребяват местните власти. Раздадената земя е в 173 колонии и 419 по-малки поселения.<ref name="Палешутски 25">{{cite book |title= Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918 - – 1941 |last=Палешутски |first=Костадин |year=1983 |publisher=Издателство на Българската академия на науките |location=София |pages=25 |url=http://www.promacedonia.org/kp_b/kp_b_1.html |accessdate=30 януари 2014 г}}</ref>

До 1929 г. във Вардарска Македония са заселени 6377 колонистки семейства. Географското разпределение на колониите и заселищата има за цел образуване на сръбска етническа ивица между България и Вардарска Македония. Така в Скопски срез има 10 колонии и 12 заселища, в Гевгелийски — – 6 колонии и 5 заселища, в Прилепски — – 10 колонии и 5 заселища, в Овчеполски — – 4 колонии и 3 заселища, а в Кавадарски, Кочански, Битолски и Охридски срез има само по една-две колонии и по няколко заселища. Колониите се създават предимно до 1925 г., а след това властите се ориентират към заздравяването им.<ref name="Палешутски 26">{{cite book |title= Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918 - – 1941 |last=Палешутски |first=Костадин |year=1983 |publisher=Издателство на Българската академия на науките |location=София |pages=26 |url=http://www.promacedonia.org/kp_b/kp_b_1.html |accessdate=30 януари 2014 г}}</ref>

Колонизацията във Вардарска Македония има най-малък успех в сравнение с тази в другите области на страната - – Косово, Войводина, поради ожесточената съпротива от местното население и [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]].<ref name="Палешутски 26"/>