Фънк: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
без копирано, с външна препр
Ред 3:
==Характерни особености==
Стилът фънк може да бъде най-добре разпознат по [[синкопиране|синкопираните]] ритми, плътен бас, острите като бръснач [[китара|китари]], монотонното или викащо пеене (като това на [[Марва Уитни]] и [[The Bar-Kays]]), ритъм с лек ориенталски привкус и използването на духови инструменти като [[тромпет]] (или [[рог]]). Фънкът е видоизменена [[соул музика]] и първоначално е за забавление, но придобива политически подтекст. В съвременните класации е изместен от песни в стил [[Ритъм енд Блус]], но [[рок]] и [[метъл]] групи използват елементи от стила и създават [[фънк-рок]] и [[фънк-метъл]].
 
== Външни препратки ==
* {{Цитат уеб|уеб_адрес=http://musicinfo.hit.bg/genres/funk_music.htm |заглавие=История на фънка |достъп_дата= |автор= |съавтори= |дата= |формат= |издател= |език=}}
 
{{мъниче}}
Line 30 ⟶ 33:
[[sv:Funk]]
[[tr:Funk]]
През 80-те фънкът губи част от своята аудиенция след като групите стават по-комерсиални и навлиза електронното звучене. Днес, хип-хоп изпълнителите редовно смесват старо фънк-звучене. James Brown е най-ползваният изпълнител в историята на хип-хоп музиката. P-Funk също е използван постоянно – старите неща на Parliament и Funkadelic дават основата за формирането на West Coast G Funk. През 80-те ставаме свидетели на вълна от фънк-метъл вдъхновени групи начело с Faith No More и Red Hot Chili Peppers. В Бразилия думата “фънк” се използва за означаване на отделен жанр на музиката, близък до electro.